НАЧАЛО	МЕРИДИАН 27		ЗА НАС	ФОРУМ	ЗАБАВНО	УКАЗАТЕЛ	КОНТАКТ
гр. Бургас, ул. “Св. Патриарх Евтимий” 122, тел. 056/536-490; 088/799-64-34; 089/837-85-50
ПОЕЗИЯ			КНИГИ НА ИЗДАТЕЛСТВО “ЛИБРА СКОРП” ЯНА АТАНАСОВА ТРИНАДЕСЕТ ISBN: 978-954-471-028-6 Художник: Светла Славова Графичен дизайн: Петра Лимоза

* * *

Яна Атанасова е родена на 11 юли 1978 г. в гр. Карнобат. Омъжена, с едно дете. Работи като касиер в “МБАЛ Карнобат” ЕООД. По образование е и педагог, затова смята, че хората могат да се научат на всичко, стига самите те да поискат. Писането за нея е хоби и не може да определи дали то е повече желание или необходимост.

“Тринадесет” е нейната първа самостоятелна стихосбирка. Поетичните й послания са изпълнени с копнежа на всеки млад човек за хармония, красота и човешка извисеност. Авторката не се примирява с противоречията на реалността и се съпротивлява срещу безвремието със силата на любовта. Като съпруга и майка тя е успяла да преоткрие основните житейски ценности – значимостта на всичко, което ни заобикаля, независимо дали става дума за хора, природа или Бог.

Попадайки в неподправения свят на поетесата, читателят несъмнено би преоткрил измеренията на истински ценните и непреходни неща в живота…

Издателите

* * *

Благодаря на моето голямо семейство, на приятелите и на предателите – без всички тях “Тринадесет” нямаше да се роди. Без претенции за взискателност стихосбирката има за цел да преведе живота на душата на достъпен и разбираем език. Тя е и своеобразен финал на един отминал период, изпълнен с емоции и неочаквани обрати. Подбраните страници са свързани с човешката същност, често изправяна пред избор, защото както казва съпругът ми: “Животът ни е поредица от избори.”

Яна АТАНАСОВА

* * *

КЪМ ТЕБЕ… Към тебе бягах в отчаяние безумно, но все по-далеч се озовавах. Като вълна се блъсках във скалите ти и съкрушена върху чувствата посягах. Със залези започваше денят ми, които се стопяваха без обич. Към изкупление прогонвах самотата и разрушавах най-светлото в душата ти. От съвпадения горчиви се опивахме, кръстосвахме на смърт сърцата си. И думите, които бяха някога красиви, превръщаха се в остри камъни. В дома си се превърнахме в скитници, по чудо съхранили гордостта си. Нощта тежеше пълна от съмнения, заспиваше доверието в мрака… ТАЙНА Недокоснати останаха ръцете ми, опустяха без целувка устните. Нощ студена. Ти – два пъти по-студен. Утро трепетно. Ще срещнеш нейните очи. Тя е уж вежлива, ти – уж делови. Аз ще свия болката в душата си, ще прегърна пак съпруга отпреди. Грубостта ще се смали пред хората. Даже люлякова нежност ще се появи. Искаш да съм мила, не разсеяна. Ала самотата тъй уютно в мен се настани. Мъжките лъжи забулени кой ще преброи? Ех, любими! Много тайни без една не знаеш, женското сърце не може да греши. ОБСЕБЕНИ Рани ми душата. Стана жарава. Не влизай! И двама на пепел ще станем. Не можах докрай да те намразя, жадна бях за спомени да пия. Исках пак да си докажа, че макар и с болка, любовта я има. От мъка не чух какво ми прошепна. Излишно изрече някакви клетви – за вярност, за нежност, за нещо което не можеш да спреш и да върнеш. Докосваш. Сломяваш. Сърцето сразяваш. Разделяш, владееш и се предаваш. Отдавна за двама ни значение няма, кой колко обич взема и дава.

АДАЖИО Когато пак се сетиш, че ти липсвам, недей ме вика, ще събудиш тишината, примамена зад нечия врата. Врата на стая, в която теб те няма и праг попил сълзите ми на самота. Ключалката изтръпнала от откази, в нощ, в която само ти до мен да бе… Любовният ми зов не помни радости и прегрешения. И ключове-признания не иска вече да брои. Прегърнах те, тъй както никоя не може, простих ти страховете скрити. Повярвах на молитвата в очите ти, защото мислех си, че ме обичаш. НЕ КАЗВАЙ Безшумни стъпки. Две очи. Случайна среща си пожела. Не казвай нищо – всичко знам. И ти го знаеш, но подмини. Животът ми като керван тежи от принципи и задължения. Върви по своя път без мен, където няма да си другия. Не приближавай много, стига ми да знам, че съм усмивка, сън и вдъхновение. И ще опазя твоята съдба от грешки и от обвинения. Не се обръщай и върви, така и мене ще опазиш ти. Страстта ти тайна тишина е, която двамата разделяме. И тишината е съдба, която няма да променяме. СЕГА Да не бъдем предатели днес, за утре оставим ли – ще е късно. Да признаем пред себе си, че човека на работа, който уж мразим, всъщност бихме приели и с радост, ако не бе серия от условности. Да си кажем, че няма да говорим с клишета, а без страх ще сме себе си. Да прозрем, че живота ни минава по-бързо от дъх, нямаме време да го забравяме. Да не измисляме извинения за подлостта си човешка, като удобно танцуваме във формули на социално общуване. Да не лъжем, че по необходимост трябва да прибавим лютиво в чуждата къща. Да не вярваме, че по-добри сме от другите, а щом постъпваме като тях не сме същите. Да не предаваме себе си днес, за утре оставим ли – ще е късно.

* * *

"Либра Скорп" ООД
гр. Бургас 8000, п.к.179
тел.: 056/53-64-90; 088/799-64-34; 089/837-85-50
E-mail: meridian27@mail.bg

НАЧАЛО; ЗА НАС; УСЛУГИ; ФОРУМ; ЗАБАВНО; УКАЗАТЕЛ; КОНТАКТ