НАЧАЛО	МЕРИДИАН 27		ЗА НАС	ФОРУМ	ЗАБАВНО	УКАЗАТЕЛ	КОНТАКТ
гр. Бургас, ул. “Св. Патриарх Евтимий” 122, тел. 056/536-490; 088/799-64-34; 089/837-85-50
ПОЕЗИЯ			КНИГИ НА ИЗДАТЕЛСТВО “ЛИБРА СКОРП” РАЙНА НЕДЯЛКОВА ЩЕ РАЗТОПИМ ЛЕДА ISBN: 978-954-471-008-8 Редактор: Надя Чалъкова Художник: Галина Петкова Графичен дизайн: Петра Лимоза

* * *

“Ще разтопим леда” е третата самостоятелна стихосбирка на бургаската поетеса Райна Недялкова, живееща от няколко години в Чикаго, САЩ. Читателите вече я познават с поетичните книги “Водопадът на времето” (2004) и “Огън върху лед” (2006).

Издателите

* * *

БУРГАСКИЯТ БРЯГ Там на далечния, слънчев и пясъчен там, на бургаския бряг, дето вълните пенливи и весели във раковини звънят - там водораслите, плитки изплели крият рачета в тях. Мои приятели – чайките бели - в дълбокото риби ловят. Боси крачета по пясъка тичат и медно гласче звъни. Там мойто детство още диша и планове все крои… А луната, в пръски окъпана, със зорко око ме следи… - Ето ме, тук съм, не съм заминала - ела и ме прегърни! И във очите ми, наистина, няма да блести сълза, че от живота съм орисана никога да не бъда сама. Някъде там, на бургаския бряг пазя детството в мен… Пазя бялото пълнолуние, ромон на летен дъждец… Пазя малки светулки през юни, грохот на бурно море… Мога ли да обичам безумно, ако сърцето ми не е дете? 29 Май 2006 г. Чикаго САМОТНИ МЪЖЕ Самотни мъже отсядат в бара. Питиетата те не броят. На стената часовник тихо тиктака, но времето сякаш е спряло за тях. Пияни мъже. С поглед премрежен жената зад бара събличат с очи – бяло видение – спомен нежен за ласки горещи и дръзки мечти… Побелели мъже. Не искат да помнят отминала младост – буйна река. Те в кръговрата житейски безспорно сега остаряват – далеч от дома. Самотни мъже, отседнали в бара – край тях – алкохол и хазарт… Уморени и тъжни, удавете в забрава своя живот пред финалния старт! 10 юни 2006, Чикаго

РАЗПИЛЯНА Много съм разпиляна. Животът ми е объркан. Телефона си забравям, ключовете си търся, маршрута не зная, все за някъде бързам. Но съм решила – от утре започвам всичко на чисто. Мебелите разместих, бележника си преписах, колата - на автомивка, а на лицето – усмивка. Вече е подредено и блести чистота, всички неща смениха свойте стари места. Аз отново се лутам, че сега не знам всяко нещо къде е – тук или там… И само след три дена, както е по закон старата бъркотия ме връхлита отново. И какво да направя, като съм разпиляна – времето ми е малко, но сърцето голямо! СТАРАТА ЖЕНА На Jeanette Жената беше побеляла, стара. Понякога не помнеше защо съм там. Повтаряше въпросите си отначало и дремеше на стария диван. Очите й се бяха устремили през времето, незнайно накъде. Не можеше да върне свойте мисли и непонятен бе за нея всеки ден… Когато се завръщаше замалко в стаята, в реалността, поглеждаше ме някак странно и на лицето и се появяваше тъга... Жената беше стара, побеляла, живееше във свят отдалечен... В сърцето си бе съхранила добротата – обяда си тя подели със мен. Нахрани ме с парченце мъдрост, със своята любов ме нагости, а във очите старчески аз зърнах на мойта майка тъжните очи. Пред мен стоеше немощна и стара, жадуваща за малко топлина. Ръце протегнах аз тогава и вместо майка ми перъгърнах старата жена.

* * *

"Либра Скорп" ООД
гр. Бургас 8000, п.к.179
тел.: 056/53-64-90; 088/799-64-34; 089/837-85-50
E-mail: meridian27@mail.bg

НАЧАЛО; ЗА НАС; УСЛУГИ; ФОРУМ; ЗАБАВНО; УКАЗАТЕЛ; КОНТАКТ