НАЧАЛО	МЕРИДИАН 27		ЗА НАС	ФОРУМ	ЗАБАВНО	УКАЗАТЕЛ	КОНТАКТ
гр. Бургас, ул. “Св. Патриарх Евтимий” 122, тел. 056/536-490; 088/799-64-34; 089/837-85-50
ПОЕЗИЯ			КНИГИ НА ИЗДАТЕЛСТВО “ЛИБРА СКОРП” КИРИЛКА ВУЛОВА ЗВЕЗДНИ СТРУНИ ISBN: 978-954-471-007-1 Редактор: Венда Райкова Художник на корицата: Васил Янев Графичен дизайн: Петра Лимоза

* * *

Между небесното и земното

В задъхания динамичен делник, разкъсани между товара на Битието, понякога тежко и непосилно, и гласа на Душата – тих, но властен, дуалистичната човешка природа, подвластна на Доброто и Злото, търси и доказва своето неповторимо Аз, блуждае между земното и небесното, за да открие просветлението на Духа.

Човешката душа, несъвършена и противоречива, е един малък микрокосмос, който пречупва през себе си огромната енергия на Вселената, на Макрокосмоса, разтваря се в нея, стреми се да намери онова равновесие, така необходимо, за да изплува от хаоса на непостижното и да осмисли краткото си земно съществувание, което всъщност е миг от Вечността.

В един от своите поетични шедьоври големият италиански поет Салваторе Куазимодо пише: “Човек е сам върху сърцето на земята! Трудно и безсмислено е да се оспорва екзистенциалната философия, закодирана в този великолепен стих. И все пак?

В изначалната самота, заложена във всеки човек, Всевишният ни е дарил със сетива, чрез които нашите души пускат мост към света – видим и невидим, понякога нежен, ефирен, безплътен. Друг път, когато Азът ни е обсебен от измамното свръхсамочувствие, пускаме на воля материалистичния си инстинкт и като че ли искаме целия свят да бъде наш, да ни принадлежи изцяло. И си плащаме, разбира се, плащаме си с най-ранимото – с душата си, чиято нарушена хармония води до тежки вътрешни колизии.

Защото ако все пак съумяваме да укротим ненаситното си тяло и да утолим потребностите му, то когато гладът на Душата, гола и беззащитна, заяви своето изконно право, много по-трудно е да я спасим и извисим над прозаичното материализирано делнично битие. Зоната на словесната изящност е един от онези духовни оазиси, в които човек утолява глада на душата и открива пътя към така необходимата ни вътрешна хармония.

Своя път към Прозрението, Красотата и Хармонията търси и открива в поетичния си сборник “Звездни струни” Кирилка Вулова. В нейните стихове няма нищо сензационно, провокиращо, претенциозно. Осенена от поетичната муза, авторката ни прави съпричастни на откровения, родени от съприкосновението с природата, с видимото и невидимото, с божественото и вечното, от които тя черпи духовна сила, мъдрост и прозрения. Това са стихове, които са раждат като музика, изпълнила вътрешните сетива, довела до онова самовглъбяване, което потопява индивида в света на доброто и божественото в размисли за смисъла на нашите усилия, пориви, стремления към душевно равновесие и съвършенство.

Неслучайно по-голямата част от нейните поетични творби имат емблематични заглавия “Свещ”, “Храм”, “Възкресение”, “Молитвен връх” и др. В тях поетесата нежно, съкровено и ненатрапчиво открива пред нас своите малки тайни, своя път към онова нетленно чудо, което ни изпълва с усещане за Вселюбов. В тази “отключена реалност” светът престава да бъде грозен и несъвършен, а тялото притихва, озарено от молитвените думи, призоваващи към благородство, себераздаване, душевен мир и преклонение пред лоното на Бога.

Потопяването в малката поетична вселена на Кирилка Вулова и нейните словесни послания възвисява душата и отключва пътя към Смирението и Прозрението, сродява ни с Надеждата, че никога не е късно да се вслушаме в гласа на душата, осенена от божественото И най-важното – да се обичаме, да сродяваме сърцата си с чудото на Любовта.

Венда РАЙКОВА

* * *

ЗАЗОРЯВАНЕ Камбаните на разсъмването бият. Люлеят се завесите на мрака. Небесни водоскоци светят и лъч прорязва тишината. Струи благословението свято и бисерната капка зрее във светлата усмивка на зората. Тръбят фанфари в пурпурен екстаз на милосърдие и радост. В разсеяната тъмнина проблясват контури на прозирни вази, обрамчени от фин кристален скреж, където бавно, много бавно потъва звездния кортеж на бледоликата Селена. Отключена реалност… Гирлянди светещи вълни люлеят нежните пространства. Водовъртеж от светлини. Предчувствие повява… Във люлка от диамантени лъчи розовата Еос зазорява. И ЕТО… И ето просветлява… Топят се нощните звезди и рогът лунен избледнява, потъва някъде в безкрая. Звезди се сипят като сол и бляскавият ситен прах над Млечен път се уталожва – подножие на Божия престол. Една остава само тя – най-светлата, най-ярката звезда – вестителката на Зората. Вечерницата осветила здрача и в ранно утро срещнала деня, Зорница блеснала в тъмата – звездата отредила моя път, съдбовен знак във зодиака. Съдба и кръст, по който трябва да се изкача и гвоздеи от светещите мълнии в ръцете си да прикова. И някой ден, във някой бъден век, смъртта да победя и да възкръсна. Да бъда като звездния човек, могъща и безсмъртна, и името му с букви огнени, над кръста да изпиша. Сред парещия дъх на пепелта отново розата божествена да цъфне… С венец от рози да опаша ориста, задвижила стремглаво колелото, на живота във безсмислен, луд въртеж. В сърцето му да прикова със огнен знак, звездата моя – орис и копнеж, да светне със любовен огнен плам във вечен, нов, безсмъртен зодиак. ЗВЕЗДЕН СПОМЕН В спокойна новолунна вечер ще гледам как звездите очертават като дъга от светещ кръг загадъчния млечен път. Как лунното крило изгребва под арките небесни златен прах да нарисува звездните икони. Безмълвно ще измоля красота от щедрите клавиши на нощта. И музиката като светъл изгрев ще разпилее цветни багри, ще пръска бисерни зърна в съня ни от светлата си броеница. И ето над прекрасните акорди в хармония ще се извие с космичен ритъм звездна ръченица. Забравеният спомен ще възкръсне. Ще гледам с ням възторг и думи, думи като ромон ще бликат във душата преродена.

ДЕН Денят на амфора прилича, побрал опална светлина, и бронзово-златисти сенки с благоговение разстила в привечерната тишина. Приижда, бавно се разлива, подобно нежна дъхава вълна. Небето е рисувана коприна, прилича на разтворена врата, през която гълъбът прелита, устремен към вечността. Изтънчено невидима ръка небесните бои разлива. Слънчевият лъч рисува картината вълшебна… С кехлибарено прозрачна страст по клавишите на пладнето танцува на залеза пулсиращият валс. ПРОСВЕТЛЕНИЕ О, знам. Познавам те, Луна – Владетелко на женската ми същност. Със двойнствените си слънца на приливи и отливи душата ми обричаш. Аз мога като тебе да пламтя. Да дам светлик на цялата вселена, да бъда пълна със живот или безлична дреха да обличам. Когато пълнолунна светя, знам, аз всяко кътче мога да обичам. Усмивката ми озарена от Вселюбов, ще ражда топлина и Всеотдайност ще е мойто име. Когато намалее светлината, страдалчески ще свия рамене. С воала на нощта ще се прикрия и някъде незнайно накъде, потайно място ще открия. Вселената ще приюти душата ми ранима, додето прилив нов получа и светна като тебе във нощта, посрещнала на слънцето лика. СЛИВАНЕ Отблясъци от светли отражения във припознаване на рая. Наслагани картини във пластове старинни. Проблясъци – видения в порои от животи. Епохи древни със размити брегове. Тайното познание разкрива светове. Архив безмерен в необятни измерения изгражда калейдоскопа със многоцветни отражения. Прозрения за вечност, единение, безсмъртност, за сливането свише със Аза едносъщ, в покой, душевен мир, духовно преклонение пред Лоното на Бога.

* * *

"Либра Скорп" ООД
гр. Бургас 8000, п.к.179
тел.: 056/53-64-90; 088/799-64-34; 089/837-85-50
E-mail: meridian27@mail.bg

НАЧАЛО; ЗА НАС; УСЛУГИ; ФОРУМ; ЗАБАВНО; УКАЗАТЕЛ; КОНТАКТ