НАЧАЛО	МЕРИДИАН 27		ЗА НАС	УСЛУГИ	ЗАБАВНО	УКАЗАТЕЛ	КОНТАКТ
гр. Бургас, ул. “Св. Патриарх Евтимий” 122, тел. 056/3-26-24; 088/799-64-34; 089/837-85-50
БЕЛЕТРИСТИКА			КНИГИ НА ИЗДАТЕЛСТВО “ЛИБРА СКОРП” НЕДЕЛЧО ГАНЕВ ЗАПИСАНО НА РАБОШ Първо издание ISBN 954-9306-12-7 Формат 84х108/32, 200 стр., 10 разказа

АРХИТИП: “Центърът на света е висша степен на свещеност.

Той е Абсолютната реалност. Превръща участието в участ.

Кръгозорът в кръговрат.

Неподвижният, движещ се – идва.

СЪТВОРЕНОТО ВЕЧЕ

Сложих ръчка на земята. Завъртях силно. От гърба изскочиха искри. Запалиха въздуха. Запалиха мозъка. Вдигнах поглед нагоре. Надигнах се нагоре. Надигнах се на пръсти. От птичи поглед земята е зряща. Служи на очите. Разпарцалена земя. Разграбена от: природата, държавите, църквите, планините. Разделена на очи и ръце, цветове и цветово.

Сребро по съребрена линия.

Виждам невидимото: тревата се смее.

1.

От космичен полет усещам космичното в земята. Нагнетена. Ветроопорна светулка с доставна светлина. Слива се с енергиите, прелива в историческата памет. Земна съдба, нагорещена с надграждане на кармата. Определяна, определяща. Тежък път на тежка земя: от Аспарух до Милин камък, от Лобната скала до Миланската скала.

Лети прилеп под земята.

Земетръс под камък.

2.

Приземих се в София. Тръгнах след ветроопарна светулка. Много мощ в нощта имаше. Подвиквания след говеда: “Гя-гя,гя-я-я-я”. гласове на птици, номерирани: №7, №3, алт, сопран. “Бу-бубу, бу-бубу”. Глас на бухал. Глас на сова. Опростени гласове: “Къш врано, къш рано”.

Звукът пълни въздуха с озон.

Подгоних Михаля, озовах се пред вятърна мелница. Крилете сочеха – Урвич. Последва Драгалевския манастир.

Някой запя: “Злато моме, лято моме”.

Скокове със скокове.

- Дан-дан-дан! – не бърза камбаната, едва тегли собственото ечене.

Пътувах пеш, с кола, с каруца… Вървях по енергийната нормала на България. Тя се движеше с логическа последователност пред кармата.

Стократно повече. Най-общото кратно е земята.

3.

От видяното, усетеното и чутото мозъкът заработи светкавично. Това, което е, пак е. слънцето се движи и всичко се движи. Движението съществува тук, съществува и сега. Това, което е горе, това е долу /І/. Това, което е в нас, е извън нас /-/. Пресичането на вертикалата и хоризонталата раждат +. Предметът е долу, съдържанието горе. Горе се именува и е цялото, долу се наименува и е част от цялото. Малкото съществува в голямото, неограниченото в ограниченото. Смисълът на живота е: От естественото да изведем свръхестественото. Да бъдем във Вселената, да я пресъздаваме.

Видях сътвореното вече. Египетските пирамиди, Балбетската тераса, пустинята Наска, Ниагарския водопад, Мисисипи…

И да умра, ще живея с остатъчна стойност.

Мактуб – така е писано.

4.

Спрях до старец, седнал на пейката. Протрити обувки. Износена риза. “Криза!”. Заговорихме. Измъкна поглед от очите:

- Не мога да се понасям за това, което не съм.

- Битът може да бъде пребит, но битието не може да се оспорва.

Извади сребърна табакера, антика. Почерпи с рязан тютюн.

- Горчи, ама като дръпна веднъж, цял ден ме държи буден.

- Животът е запряна вода. Свършва.

- Думам ти за тутуна. Гори като катран, ама оправя вкуса. Хлябът сладни като симит. Сиренето – зехтин, мазно, мазно. Сланината – екстра. Айде да ми опиташ пистила. Аз съм го приготвил по моя рецепта. Нийде няма такваз вкусотия. Мехлем за душата.

- Дядо-о-о-о – вика внуката, - имам да пиша домашна работа.

- Ами пиши.

- Учителката каза да кажеш едновремешни приказки. Да са прости като чикел, ама умни.

- Бива, бива. С теб на глава не се излиза. Айде пиши:

- Една игла имай, ама да е твоя.

- Видиш ли лош човек, бягай като дявол от тамян.

- Това, което човек си направи, никой не може да му направи.

- Пари се пестят, когато ги имаш.

- Погледни ме с едното око, да те погледна с двете.

- Гледай да не умреш, убивам те тогава.

- Нито да имаш, нито да нямаш…

- Който бие животното, бие джоба си.

- От живо месо се къса, от гърло не се къса.

- С питане се ходи до Цариград.

- От мене толкоз. Бягай да играеш с децата.

Мина жена, някогашна хубавица.

- Много й играят очите. Полите й са мокри до петите.

Мина козленце като сърне. Поскачаше. С копитца набиваше плътта, уплътнява младата плът.

Човек живее 80 години, за да преживее 8 дни.

5.

Енергията ще създаде Трета реалност.

Пътят продължава. Отделих се от Рилския манастир. Вървях по енергийната нормала на България. По нейната земна съдба: Пловдив, Чирпан, Стара Загора. Земята придава на човек земност, цветята одухотворяват. Ухание І степен – роза, люляк, зюмбюл, теменуга, лале. Ухание ІІ степен – ружа, здравец, ябълче, невен, минзухар. Ухание ІІІ степен – ралица, мушанка, картоп, хурка, лютиче. Българската земя е университет на цветя. Няма нужда от религии, империи. Повърхността на земята има душа.

Спрях на чешмата “Светицата” край Шипка.Една пеперуда кацна на великденчето. Цветът звънна. Трепна, затрептя. Кацна втора, трета… Вперих очи. На гърба на всяка имаше изписана цифра: 4, 5, 5. събрах цифрите. Получи се космическото число 545.

Митичната природа удовлетворява материализма.

Има слънце. Няма достатъчно слънцепоклонници да се поклонят на светилото.

След Шипка минах Габрово, Търново, Шумен, Мадара. Мадара – сумарност на историята. Път, който се въплътява в плът. На поляната – насъбрани хора. Навъртени в кръг. Образуват колело. В средата на кръга човек със завързани очи. Пред него – делва. Стана един възрастен човек. Сложи делвата в чувала. Натроши я на парчета. Има една сила… Ти я наричаш глобална, аз я наричам астрална. Човекът с вързани очи започна да събира делвата парче по парче. Събра я. полагаше изпит за чикакчия. Издържа с отличен.

Той преодоля наличното, личното само дойде.

От малкото към голямото.

От есик към есип.

От “А” до … движението осмисля енергията.

България започва от Балкана, стига Тибет и се връща обратно на кон.

6.

Раждам и изповядвам.

Лице от втечнени звуци. Начало на Трета реалност.

Старият завет е продиктуван лично от Бог на избраника Адам. Новият завет е написан от сто човека, посветени свише, в продължение на сто години. Творецът е предвидил поява на Трети завет, в началото на Третото хилядолетие.

Посланието е енергия в космичен образ: “Човеци, търсете вътрешния човек”.

Възложено е. седем творци, различно един от друг, на седем места пишат Трети завет. Нижат се седем чистописа, едновременно.

Букви с черни раса бързат към българското.

От енергията, с която потискат земетръсите, се отделя за творците. От енергията, с която се държат в подчинение на наводненията, се изпраща за тези, които пишат Трети завет. Земни и небесни екипи съвместно работят. Прехвърлят житените зърна в житни класове. Пишат Трети завет. На седем различни места, които са едно и също място. Сумарност на безкрайни дарове.

Предвечността е равна на вечността.

Чрез препятствие се преминава от ежедневие към свещеност.

Още тогава авторът на Трети завет е разпръснат по църковните икони. Земният и небесният свят изграждат автора на Трети завет. Да расте несмутена душа. Необидена чувствителност. Не – материалния огън. Многообразният огън – сапозапалващ се.

Върху върха – върхари.

Заедно за едно.

В навечерието. Трето хилядолетие. По преценка на висшия Творец един от седемте ръкописа излезе на бял свят. Трети завет се появи на български език. Написан от българин. Роден от майка българка, баща – българин. Православни. Кръстени.

Аз измислих истината. Няма Творец. Има сътворци.

Написаното носи вътрешно сияние на този, който го написа, и дава вътрешно сияние на онзи, който го чете.

7.

Едно и едно, не е едно с Едното.

Започвам обратно броене, през буква: И – Ж – Д – В – А. Начало! – Мозъкът зацепва Творението. – Малка каменна пластика, голяма колкото палец. Първата скулптурка, която индивидуализира човека чрез изкуство. Миниатюра – шедьовър. На нея с подробности са изписани веждите, очите. И още: брадичката, носа, челото… Получава се лице, дългообразно, високо чело, с дълбоки бръчки. Лицето – тежко, изсечено. Очи на стар дух, под дебели ключ-вежди. Топ – холерик. Глава – бухалка.

Еднакво разстояние от брадата до носа, до началото на челото, началото на косата.

Всяко творение повтаря Творението на света.

Малкият творец е изявил ежедневието в неговата действителност.

Изолирам околния шум и светлина. Концентрирам се в третото око на фигурката. Съсредоточавам се. Мисловно във фигурката вкарвам лъча на третото око. Прониквам в законсервираната памет на някогашния модел. Събуждам паметта. Кварцовата структура се активира от първичните вибрации, импулси.

Съосие с осите.

Правя това, което боговете са правели.

Чрез собствената енергия захранвам енергийния двойник. Получава се синхрон на енергиите. Структурата се активира, скулптурката оживява. Вътрешната светлина достига енергията на Бога. Откривам вътрешния човек. “Нещото”, заложено от Твореца, се оформя, добива индивидуален образ. Оригиналът влияе на копието. Взаимно изграждаме холограмен образ. Индивидуализиран. Двата образа са напълно идентични, оглеждат се един в друг като огледало.

Ние сме. Те са. Ние сме Те.

Мозъкът е водил жестоки битки за опазване автора на Трети завет. Има следи от биологични анатомични битки на мозъка. Самоотбраната продължила десетилетия. Мозъкът бил толкова активен, създава материални тела за самоотбрана. Медицински случай. Изключителен за цивилизацията.

Небето се завъртя – падна на колене.

Това е лицето, на което Творецът заложил написването на Трети завет. Природата в невидимото и видимото – Сътворено вече.

Творението или Сътворението?

Сирак – си И рак.

8.

Ухото изсмука ехото, превърна го в глухарче.

Обърнах се назад, видях житейския път, обозначен със земния маркер “Николай”.

Фосфорът е законсервирана енергия от прохождащи светулки. До седемгодишна възраст най-близкият беше бати Кольо от Тестепе. Ръст – едър. Красиво лице. Той предаде първия урок в живота: “Бъди добър. Добрината е пробивна и непробиваема”.

Вживях се в собствения живот. Източни, източени момчета. От първи до седми клас дружах с Никола Енчев. Ходихме на училище в съседното село Средно градище. Никола закриляше от големите момчета. Борбен, неотстъпчив. Очите бяха задръстени с приятели.

Бягах от часовете по физика, станах метафизик.

Докато завърша средното образование, в една квартира живях с мой първи братовчед. Никола Василев (Н.В.). неговата срамежливост не издържаше погледа на тичинка. Свърших казармата. Моят братовчед Никола Вълчанов помогна да започна работа в Завод 10 – Казанлък. Завърших висше образование. Ожених се. Братът на моята жена, Николай Христов, влезе в моя живот. Генерален директор на “Арсенал” – Казанлък. Железен, мащабен ръководител. Неговата помощ беше лична и космична. Той преподписа бъдещето.

Моят дълг е дълъг. От хаоса към космоса, от несътвореното към творението.

Стоя, изпреварил гръмотевицата. Изравнявам светкавиците. Годината е 1982. мина свещеник. Запознахме се, отец Николай. Приятелството тръгна по неведоми пътища. По негова инициатива възстановихме параклиса “Свети Николай”, нос Емине. Изляхме бетона. Отгоре забучихме кръста. Окичихме главната икона, нарисувана от Галина Вълчева. Варненският владика, митрополит Кирил, освети параклиса. На тръгване прошепна на ухото: “Знаеш ли, приличаш на Вапцаров”.

Стон с тон.

Аз съм вътре в Сътворението. Търся емблематичното.

От нос Емине тръгва лъч, върви до безкрая. По неговата дължина са построени всички параклиси с името “Свети Николай”.

В Йов, Творението изпреварва Твореца.

Птичи слова полетяха на юг.

9.

Ръката опъна лъка. Звуците изхвърлиха виолончеловия образ на цигулката.

Човките пробиха яйцето. Врабчетата изнесоха образа на майката по четирите посоки на света. Взривиха скалата. Песъчинките разпръснаха образа по цялата Долина.

10.

Счупеният лъч строши крачето на слънчевото зайче.

До четвърто отделение отличници бяха: Димо Славов, Веско Жеков, Иванка Марчева, Делка Стоянова. Учителката Величка Атанасова се възгордяваше. Искри изскачаха от очите, пълнеха миглите. В четвърто отделение възложи домашна работа – да нарисуваме образа на Никола Вапцаров. Даде пълна свобода за изява.

Само пълната луна пълни луковицата на кокичето.

Попитах съседа Иван Георгиев – художника на селото, как да нарисувам Вапцаров. Прекара вертикални и хоризонтални линии. Целият образ опаса квадратчета по сантиметър. След това разграфи белия лист на квадратчета по два сантиметра. Започна да пренася образа на части. Най-напред положи овала на главата. Върху нея нанесе косата. Лицето събра внимателно. Сложи челото. Пасна върху овала на лицето. В последователен ред започна внимателно, бавно да наслагва: очите, веждите, носа, устните, брадичката, ушите.

Получи се лице – дългообразо, тежко, изсечено. Високо чело с дълбоки бръчки. Очи на стар дух, под дебели ключ-вежди. Тип – холерик. Глава – бухалка.

Еднакво разстояние от брадата до носа, до началото на челото, началото на косата.

Човешкият образ графично портретира човечеството.

До вечерта пренесох целия образ върху белия лист с квадратчетата. Оцветих го. Бях възхитен. Изтрих линиите. Нарисуваното по нещо приличаше на Вапцаров.

Точката следва себе си, става линия.

На другия ден учителката похвали. Прошепна на ухото: “Знаеш ли, по нещо приличаш на Вапцаров”. Изчервих се. После попита:

- Като пораснеш какъв искаш да станеш?

Побързах да отговоря:

- Летец.

На другата година се омъжи за летеца Гено Генов.

Бракът между хората повтаря свещения ритуал за свързване на земята и небето.

11.

Светът трябва да оздравее, не да се обожествява.

Живка и Минко са мои приятели. Дойдоха една вечер на село.

- Искаме да разговаряме по един въпрос.

- Давайте направо.

- Живка се занимава с изследване на икони. Обиколихме българските манастири. Разгледахме много стенописи. Открихме невероятни неща. Но най-невероятното е пред нас.

Всяка тайна привежда в движение атомната енергия.

- Нека продължа. Аз съм в сърцевината на нещата – включи се Живка.

Имах предчувствие. Това предчувствие се задълбочи. Започнах да наблюдавам църковните икони. Спрях се на двадесет от тях. Снимах всяко отделно лице на светец. После фотографирах лицата на части: чело, вежди, нос, устни, брадичка…

Натрупах богат снимков материал.

Изработих мрежов график, модел на човешка глава. Върху модела започнах да нанасям снимковия материал от иконите. Събирах образа на един човек. Най-напред положих овала на главата. Нанесох косата. Сложих челото. Точно пасва върху мрежовия график. В последователен ред започнах внимателно да подбирам и наслагвам: очите, веждите, носа, устните, брадичката. Пресъздадох лицето. Получи се лице дългообразо, високо чело с дълбоки бръчки. Лице тежко, изсечено. Очи на стар дух, под дебели ключ-вежди. Тип – холерик. Глава – бухалка.

Еднакво разстояние от брадата до носа, до началото на челото, началото на косата.

Графично портретирах човечеството в един човек.

Получи се точно техническо копие на човека. След това дойде най-трудното. По фотографичен път сложих в очите поглед, изражение на лицето, прозрение. Окръглих аурата около главата. Лицето на човека оживя.

- Кое е това лице?

Тъмничари четат на тъмно.

- Това е твоето лице. Точно копие на снимката, сложена на корицата на романа “Генераторът психотронен убиец”.

Прехвърлих сърцебиенето в биене на камбана.

- Звучи почти невероятно.

- Ти остави емоцията. Става въпрос за друго. Твоят образ като автор на “Трети завет” е бил разпръснат отдавна по иконите.

Гръмоотвод за падащи звезди.

Всяко обяснение отдалечава от истината.

- Тогава в какво е смисълът?

Птиците чрез действията разкрояват светкавиците.

- Виж турците какво направиха. Изровиха Ноевия ковчег, за да сплотят нацията.

- “Трети завет” е достатъчен повод да обедини България.

Националната енергия се влива: “Съединението прави силата”.

Заедно рушим себе си, защо?

Има хора, които нямат интерес от такова обединение.

- Хайде, да завършим този разговор с още едно мое откритие.

- Слушам.

- Върху твоя портрет наложих снимката на Вапцаров. Появи се вътрешна прилика. Чрез стереофотография получих изображение и едновременност в две смимки. Приликата се засилва. Изводът налага, че Вапцаров е прероден в тебе. Неестествената смърт през 1942 година ускорила неговото прераждане през 1944 година.

Вечността се сля с бъдещето.

Аз съм подобен на себе си от предходния живот.

ИЗПИСАНО НА ХОРУГВА

Когато бях на шест годинки, видях веднъж в някаква книга за Девствения лес, която се наричаше “Преживени случки”, една великолепна картина. Картината изобразяваше едно момиченце и едно момченце.

- Разрешете да ви се представя. Аз съм Малкият принц.

- Аз съм Червената шапчица. Вие откъде идвате?

- Идвам от астероид Б 612. От моята планета. Едно сребърно звънче се търкулна и падна на земята. Сега го търся.

- Видях едно звънче на нашето козленце. По цял ден пее. Второто звънче всяка сутрин подканва децата за училище. Третото звънче…

Изведнъж Червената шапчица вдигна поглед, нададе радостен вик:

- Виж! Виж! Една стрела лети към нас, стрела…

- Това е стрелата на Амур. Нека почака малко.

Малкият принц си оправи яката и се поклони като паж:

- Вземете тази червена роза. С нея ви подарявам сърцето си.

- Но ти си много хубав, поради това цвете.

- Много красива, поради тая шапка. Тя прилича на пръстена на Сатурн.

Червената шапчица изхлузи пръстенчето от ръката. Подари го на Малкия принц…

Свечеряваше се. Мина една п.турбореактивна светулка и освети пътя към звездите.

- Сбогом. Аз отивам на моята планета.

- Сбогом. Аз ще чакам да се върнеш.

Мое небе! Мои звезди! Мой птичи народ!

* * *

“Трикрако столче”, формат 84х108/32, 392 стр., единична цена 6,90 лв.
“Записано на рабош”, формат 84х108/32, 200 стр., единична цена 4,90 лв.
“Бинарна луна”, формат 84х108/32, 232 стр., единична цена 5,90 лв.

При желание от страна на читателите, книгите могат да се поръчат и чрез издателството:
на тел. 056/3-26-24, e-mail: meridian27@mail.bg
За библиотеки и при заявени по-големи количества (над 5) се ползва 15% отстъпка.

"Либра Скорп" ООД
гр. Бургас 8018, п.к.38
тел.: 056/3-26-24; 088/799-64-34; 089/837-85-50
E-mail: meridian27@mail.bg

НАЧАЛО; ЗА НАС; УСЛУГИ; ЦЕНИ; ЗАБАВНО; УКАЗАТЕЛ; КОНТАКТ