НАЧАЛО	МЕРИДИАН 27		ЗА НАС	УСЛУГИ	ЗАБАВНО	УКАЗАТЕЛ	КОНТАКТ
гр. Бургас, ул. “Св. Патриарх Евтимий” 122, тел. 056/3-26-24; 088/799-64-34; 089/837-85-50
БЕЛЕТРИСТИКА			КНИГИ НА ИЗДАТЕЛСТВО “ЛИБРА СКОРП” НЕДЕЛЧО ГАНЕВ ТРИКРАКО СТОЛЧЕ Първо издание ISBN 954-9306-11-9 Формат 84х108/32, 392 стр., 38 разказа

Тризъбо ножче, орех с три ръба, триножник, триречие, Трифон Зарезан, Трите върха, тримерене, трибагреник, три близнака, хоро Трите пъти, мечката се бори до три пъти, трилистна детелина, триединство, прекръстен с три пръста, три орисници, Света Троица…

ТРИКРАКО СТОЛЧЕ

Материята в материалния свят е на изчерпване.

Имало едно време … много времена.

Времето на моя дядо. Времето на Чирпанския панаир. Времето на Чирпанския земетръс.

Външното на костенурката има вътрешен смисъл.

Всеки петък хората от Земята Чирпания стягат пазара.. сутрин рано тръгват каруци, бели чергила, волски коли, натоварени с дърва за огрев. Мъжете оседлават конете. По-бедните нарамват дисаги на гръб, тръгват пеш. Тогава земетръсите се крият под земята. Вятърът изветрява. Красиви жени разхубавяват въздуха със смях. Параболите на парабелите изпреварват песните.

Земният живот повтаря архитипни действия.

Виолетовите була на лавандулата скупчват мравуняци пчели. Смучат сладостта на земята, набъбват от нектар. Тежко политат, бомбардировачи.

Земя като плодов сладкиш.

Вселената, сбор от неоткрити вселени с обратно притегляне.

Тези сърца за вас.

Бог, сам взема решение да стане човек.

Небето, смятай на слънце, земята – на коне и каруци. Най-добре знам времето на моя дядо. Ачик помня: нашия дядо с голяма брада, бели навуща, черни върви, пояс две педи, гайтан аджамка. В калпака можеш да повиеш бебе. Пред очите е, снимка. Цял месец надумваха свата Гуньо, да отидат в Ерусалим. Поканиха трима граждани.

Аз-а има собствен ход към Себето.

~ Ближат раните. Езиците изтъняха. Като засвирят с уста, все едно куршуми свирят в усое.

Вечерта дядо влезе в обора, поговори с животните.

Мирисът става на зърна. Капят върху пода.

- Вол не се коли за ядене. Който го бие, бие джоба си.

- Бие ангелите.

“Няма да ни имаш. Харам сме ти.”

Пъпът на земята е там, където е сътворен Адам. Там е раят. Там е забит кръста на Христос. Кръвта от Христовата рана капе върху черепа на (Ада)м.

Сътвореният изкупва сам себе си, чрез Христовата кръв.

Ерусалим! – висша степен на свещеност.

Ерусалим! – висша степен на реалност.

Дядо имаше по-голям внук. Нийде не намери цяр. Заведе при баба Гина, да бае. Седнал на стола. Наоколо поръсила препечено, ечемичено брашно. Бае, бае. Говори разни думи.

Дядо погледнал брашното. Очертала се нагърчена змия.

- Момчето има уплах от зъмя… Ша донесеш свещена вода от Божи гроб.

Сутринта удариха интерийте, тръгнаха за Чирпан. Събраха акрани. Десетина човека потеглиха за Божи гроб.

Изплютото от уста на пчела.

Всяка форма се разтваря в сянката.

Божи гроб, вечност извън вечността. Прехвърлянето на кехлибарените зърва прехвърля човека в друго измерение. Всяко преминаване на границата, преминава препятствие. Минават от една степен в друга степен на развитие.

Чрез раждане на дете, раждане на птица, посещение на Божи гроб – Вселената повтаря Сътворението. Повтаря космогеничния акт.

Мигове разяждат очите.

Мина време. Получихме писмо от Ерусалим. В писмото дядо пишеше: “Марийо, запознах се с много хора от цял свят: сърби, гърци, абисинци, французи, англичани… Най-много ми допадна един индиец. Станахме приятели. Заедно пием татлъ кафе. От него научих много работи. Имам да ти разправям до края на живота, времето няма да стигне. От него научих за техните мъдри хора, живели преди хиляди години. Допадна ми тоя човек. Техните мъдреци още едно време са открили водорода и кислорода, за които дума нашият син. Да ти съобщя, те са дали на света и десетичната система. Най-древните индийци са развили алгебрата, викат по тяхному Виджатанита, тригонометрията произведена на Бхаскир. Имали са дълбоки разбирания по висша математика. Ключовете на Питагор са дадени от индийците. Ти нали знаеш, че аз обичам да смятам. Пак да ти кажа, в Индия някога е слязъл Висшият разум, близнал солта на Земята и се върнал обратно. Тук земята е повече земя и небето – повече небе.

Гледай внуците. Като си дойда ще ти разправям надълго и нашироко за Ерусалим и индийците. И армаган ще донеса”.

Подпис: Видьо Канъшки

Аллах, алгебра, алхимия, алкохол…

Бог и Йов се обединяват в страданието на Христос.

Изживяхме голяма радост. Целувахме малката картичка, изпратена с писмото. На нея, Богородица и Младенеца. Предавахме от ръка на ръка. Баба я сложи в рамка. Окачихме на източната стена. Спомен от дядо, посетил Ерусалим.

Съдбата на Ерусалим съвпада с разпятието на Христос.

Ерусалим е свят извън света.

Подготвя се ново Сътворение. Едновременно събуждане на тяло и дух. Небето излива дъжд върху тях. Сътворение чрез вода.

Обичаят изливане на вода, начало на възкресение.

Радиусът на радия е радиоактивен.

Като пътували с парахода, кюмюрът свършил. Спрели насред морето. Много хора се изплашили. На нашия дядо окото не мигнало. След седмица дошъл кораб и заредил с кюмюр. Другите старци се върнаха. Нашият дядо и сватът Гуньо продължили към Божи гроб.

Асиметрията е удвоена магия: четири рога, осем крака.

Стояха два месеца, дойдоха си хаджии. Наперени, наперени, като тях няма други. Калпакът стои високо. Антерията лъщи. Мустакът засукан. Лицето избръснато. Цяло село излезе да посрещне новите хаджии, начело с попа, кмета, даскала. Дойдоха селските старейшини. Дядо не беше от бедните. Вече ставаше с една глава повече от другите. Хаджия! Посрещнаха както подобава. Кметът пусна един бакър вино. Попът изпя молитвата. Тръгнахме към църквата. Там отпразнуваха литургия за двамата хаджии. Дядо Гуньо – по-скромен. Нашият дядо все гледа да изпъкне. Приказва. Да видиш какви приказки нарежда. Хората слушат, реват. За Ерусалим говори, за индийците. Много говори. Подари на църквата кръст от Божи гроб, шишенце вода от река Йордан, куна, парче коприна за попа. Остави божигробски тамян, свещи, миро за службите. Хората останаха много доволни от новите хаджии.

Свръхчовек. До върха, човек.

Енергийният двойник на дядо свети с нова светлина. Говори за Божи гроб, думите пресвяткат. Върху старческото лице е изгрял нов изгряващ бог. Новият човек говори по новому, прероден. Думите лъщят от чистота.

Стрък ечемичен с три класа.

Дядо още като дойде вкъщи, започна да лекува бати. Той от малък растеше нефелен, слабичък, болнав. Имаше 15 години. Не можеше да дръпне в живота. Вратленцето тънко като масур. Баба се плашеше за него.

Разместване цветове на дъгата.

Светещи звуци озвучават светлината.

Като бил в Ерусалим дядо Видьо разпитвал за лек против уплах от змия. И оня, индиецът, дал съвет за лечение. На сутринта дядо отсяка дълга върлина. Уби една змия и закачи на върха на върлината. Заби пред къщи, накара бати да я гледа. Змията вее конска опашка. Бати все там гледа. Един месец, това беше лечението. След това разреди поглежданията. И да видиш, тебе лъжа, мене истина, ококори очи. Оздравя. Върви разправяй, бабини деветини. Започна да крепне, налива сила. Зачерви гребена, развя перчема. Отскочи един човешки бой. Живна. Радваше се на живота. Обикна празника Заговезни. На Заговезни, той блестеше над другите. Тогава ръцете светеха. Цяло село ставаше въртоглаво. На този празник мъжете правеха върлини. Вземаха леска, разцепваха на две, в цепката нареждаха слама. Намазваха с катран, заковаваха отново пръта. Върлината готова. Бати взема, върти над главата. Запалената слама гори, пръска светлина настрани, надалеч. След него въртят другите момчета. Поверието гласи: който стои дълго време под светлината, остава най-здрав. Фойерверки от светлини. Катранът гори, пръска пламъци. Десетки върлини се въртят, осветяват Курията. Нашият бати най-бързо върти.

Времето е изхабило изтеклата година. Празникът Заговезни пресътворява Сътворението. Душата рои, искри изкачат от очите.

- Защо го правиш?

- Защо да не го правя?

През това време дядо Видьо организирва останалите участници за други чудеса. Всичко нарекъл за здравето на внука. Закачат стрели, намазани с катран, изстрелват надалеч. Колкото по-далеч отиде, толкова повече здраве. По-голям берекет през годината. Друга група, десетина човека, пълни кошерини със слама. Замазват катрана, закачат на високите дървета. Като запалят, земята стана небе. Всичко свети, блести.

Алхимичните процеси заместват Природата в ускорен вид.

По кръстопътищата закачат тулуми, пълни с катран. Цяла вечер горят. По-нетърпеливите ловджии пълнят пушките, гърмят. Гърмят до спукване. Настъпва всеобщо оживление. Земята е ракетна площадка за кацане на Дядо Господ. Ако тръгне за Изворово, няма да обърка пътя. Всички пеят на различни гласове.

Оранта, копанта.

Дай ми, чичо, момата.

Да водя от дол в дол.

Долу реката събира сили, горе планината раздава.

В къщи дядо донесе трикрако столче от Божи гроб. Измолил от тамошния свещеник. Много харесал трикракото столче. Оня се поопънал. Дядо показал две мускалчета гюлово масло. Оня увъртал. Бутнал в ръцете три мускалчета, он се съгласил. Рекъл: “Гюлът вземам за храма. Столчето давам за талисман”.

Всяка философия има своя фигура. Отвъд тройката не съществува нищо друго. Три е всички и всичко.

Всяко действие, всяка мисъл на човечеството са включени в Акашовите записи. Те са фундаменталната етерна субстанция на Всемира, който има електродуховен характер.

Трикракото столче влезе вкъщи, промени живота. Носи късмет на къщата. Пази от лоши духове. Варди децата от болест. И животните пази, и птиците.

Човек ражда, природата преражда.

Вечер дядо Видьо сяда на столчето. Огрее се на огнището, започва за Ерусалим. Докато умре, все това приказваше: Божи гроб та Божи гроб. Църквите били големи. В цялата околия такива черкви нямало. И много народ имало там. От цял свят.

Познай себе си, чрез другите.

Баба сложи паралията. Първи дядо сяда на трикракото столче. Другите, навъртени около яденето, седнали на възглавници. Прекръсти се дядо: “Хайде сега, заповядайте на вечеря”. Имаше ред в семейството. Никой не сядаше преди него. Никой не закъсняваше за вечеря.

Свещен до мънички свещички.

Ядем, сегиз тогиз поглеждаме трикракото столче. Лъщи, излъскано с пепел. Очите друго не виждат. Все там гледаме. Черен, лъскав махагон.

Роди се детето на бати. Баба пови бебето на трикракото столче:

- Да расте детето здраво, читаво. Да стане богато, бедност да не познава.

Късметът може да се отгледа.

Зададе се имен ден, баба замеси погача. Опече в огнището. Извади от жарта, завие с месал, сложи на трикракото столче да се отпусне. Да поеме сладостта. Хлябът бухне. Стане една педя хляб.

Радваме се. Радостта, родственица на гордостта.

Толкова години живях у мамини. Млякото все на столчето подквасвахме. Нито веднъж не излъга. Става гъсто, кисело мляко. С нож да режеш, с вилица да ядеш. Става на самлийки. На порции. На филията мажехме като катък. “От столчето е” – вика баба. Час по час споменава името на дядо Видьо, да се чуе.

Всеки живот е изграден от животи.

Забраниха да изнасяме столчето. Ще изнесем късмета на къщата. Не даваха да играем със столчето. Криеха от нас, малките. Кака стана мома за женене. Дойдоха сватовници. Седнат край огнището, започнат разговори за техни работи. Пият ракия, скришом се наговарят. По някое време дядо ще рече:

- Ха сега, Видко, качи се на столчето. Кажи една приказка на тия чичковци.

Видьо стъпва на столчето, рецитира:

Горе на Балкана

Бий барабана.

Долу в дерето

Пече се кюфтето.

Явлението човек, създава явления.

Всички слушат. Дядо извади едно кайме и лепне на челото. Радостен. Щастлив. Дал си името на паметлив човек.

Има думи, събирателни на множества.

Ако дядо каже, някое от момичетата се качва на столчето, запява. На нея лепне кайме. Театърът свършва.

Дадената дума е с подпалена гласна.

Сватовниците са договорили бръснелата, годежа.

Прилепът виси на окадения таван като сплескан йероглиф.

О, Ерусалимски дъщери!!!

Ястребът търси спасение в крилете на канарчето.

Пораснахме. Станахме моми за женене. Чакахме с нетърпение празник, сватба, сбора. Да излезем на хорото. От вечерта приготвяме новите дрехи. Изваждаме от скрина, слагаме на трикракото столче, за кадем. Против лоши очи, лоши думи, магии. Сутрин обличаме дрехите, излизаме на сбората. Чувстваме се птици, с двойни криле. Едно леко, леко на душата. Като да имам криле, ще хвръкна.

Казах на зеленото: Ела, ела.

Кришна е закодирано име на прабългарски вожд.

На трикракото столче слагахме пафти, обици, брошки, коланчета – за салимет. На него мама оставяше кесийка с муска, против уроки.

Дойде ли поп да ръси къщата, осветява и трикракото столче. То е част от нашата къща, от нашия живот.

Следвам своя път, който върви пред мене.

По-късно станах ученичка, разбрах числата 1, 2, 3, 0 – които символизират столчето – имат символично значение в науката. Тези числа са код. Всички арабски числа от 0 до 9 се образуват от триъгълник и окръжност. Те могат да се преобразуват в тях. Това се отнася за всички букви в латиницата. Чрез този универсален код 1-2-3-0 се кодират почти всички четириъгълници, петоъгълници, шестоъгълници…

Тайна таи чистописа на орисниците.

Предметите са триизмерни. Чрез този код нашият учител показва редица математически зависимости:

1-2-3-0 е формула на нашето триизмерно състояние. Ако тази формула се сборува: 1 + 2 + 3 + 0 = любов. Оттук се извеждат десетки цифрови разновидности на кода любов.

Навсякъде “0”-та има стойност, която увеличава мощта на числата.

Икар подражава на птицата. Лети в митично време.

Нашите учители непрекъснато повтарят: “Може да се научи само този, който желае. Знанието припомня онова, което вече знаеш. Или – това знание си получил в минал живот. То е закодирано в тебе. Учението помага да спомниш това, което знаеш, това, което носиш в ума.”

Поток, потон, потоп.

Човек е по-голям от анатомичния ръст.

Човекът е с размерите на мисленето.

Смъртта не е избор, а натрапчивост.

Моят дядо е роден на 3-то число. Тройката олицетворява начина, по който изглежда в очите на хората. Тройката изразява физическата и материалната страна на дядо. “Бог ни говори, чрез числа”.

От тройката възниква понятието трикрако столче. Начало на понятие. Начало на смислен живот в семейството. Философия на орех с три ръба.

Трикрако столче! – трикрила философия. Трикрила икона. Света Троица.

Кукувицата цяла седмица кука над нашата къща.

Същата сутрин дядо разказва: “Отправям поглед към градината. Гледам две деца играят под ябълката. Бяха голи, не се срамуваха. Дървото беше оградено с бодлива тел. Мина змия. По обяд пак погледнах нататък. Момчето прескочи забранената тел. Откъсна ябълка за момичето. Имаха препаска от листа. И се срамуваха един от друг. И змията беше там”.

Гробищата се календари на мъртъвци.

В селото се чу: Видьо Канъшки боледува.

Не залежЖ. Всички треперехме над него. Поиска до главата да сложим трикракото столче, иконата. Напусна божия свят с чисто съзнание. Погребахме дядо с уважение. С изпълнение на всички ритуали.

Неговият гроб не мушасва.

От дядо остана една приказка:

- Не ме е страх от болест, страх ме е от лош късмет.

* * *

“Трикрако столче”, формат 84х108/32, 392 стр., единична цена 6,90 лв.
“Записано на рабош”, формат 84х108/32, 200 стр., единична цена 4,90 лв.
“Бинарна луна”, формат 84х108/32, 232 стр., единична цена 5,90 лв.

При желание от страна на читателите, книгите могат да се поръчат и чрез издателството:
на тел. 056/3-26-24, e-mail: meridian27@mail.bg
За библиотеки и при заявени по-големи количества (над 5) се ползва 15% отстъпка.

"Либра Скорп" ООД
гр. Бургас 8018, п.к.38
тел.: 056/3-26-24; 088/799-64-34; 089/837-85-50
E-mail: meridian27@mail.bg

НАЧАЛО; ЗА НАС; УСЛУГИ; ЦЕНИ; ЗАБАВНО; УКАЗАТЕЛ; КОНТАКТ