НАЧАЛО	МЕРИДИАН 27		ЗА НАС	УСЛУГИ	ЗАБАВНО	УКАЗАТЕЛ	КОНТАКТ
гр. Бургас, ул. “Св. Патриарх Евтимий” 122, тел. 056/3-26-24; 088/799-64-34; 089/837-85-50
БЕЛЕТРИСТИКА			КНИГИ НА ИЗДАТЕЛСТВО “ЛИБРА СКОРП” КЪСИ ИСТОРИИ автор: ИВАН СУХИВАНОВ Първо издание ISBN 954-9306-29-1

Иван Сухиванов не се нуждае от представяне. Носител е на редица местни и национални литературни награди. Секретар на Писателско дружество - Бургас, член на Сдружение на българските писатели - София.

Новата книга съдържа 18 разказа, писани през последните години. Някои от тях са публикувани във водещи литературни вестници и списания. От страниците личи изискания специфичен стил на автора, тънкото му чувство за хумор и… естествено неочаквания край. Редактор на “Къси истории” е Георги Ингилизов, главен редактор на в. “Черноморски фар” и председател на Писателско дружество Бургас.

По неофициални мнения, това е книгата, която без съмнение ще бъде номинирана, а вероятно и ще спечели следващата престижна годишна литературна награда “Пегас”.

От сърце му пожелаваме успех.

От Издателите

P.S. Нашето мнение е, че авторът може най-добре да говори за себе си. За да не рискуваме да кажем нещо неправилно, просто ви предлагаме един от разказите, включени в тази книга.

ЛИПСА НА МОТИВ

Преди Коледа дните са като бледи резки в несвършващия мрак: утайката от меланхолия свидетелства, че все пак са се случили, а колебливото равновесие между предчувствия и спомени те превръща в странна птица на фона на празнуващия свят...

Скитам из града. Забелязвам, че разходките ми постепенно приемат условията на маршрут, който ме направлява като сомнамбул – до оная бразда, след която секва градския студ и започва смразяващото предопределение на природните цикли...

Тъкмо се прибирам и телефонът иззвънява: една позната, която ме моли да се свържа с някакъв собственик на електронни игри (програмист съм) и да ги пусна в действие и т.н., макар че обикновено преди Коледа се оставям без работа, приех.

На другия ден, следобед, влязох в офиса на “Електроникс”: червенокоса секретарка рисуваше устните си, над нея висеше борово клонче прикрепено с тиксо...

– Запразнявате ли? – учудих се, макар че закъснението бе по моя вина. (Обичам автосаботажите, те са израз на истинската ми същност...)

– Вие за игрите ли? Шефът каза да започвате... – и ми подава ключ.

Тя се облече. Излязохме. “Асансьорът не работи” – предупредих. “Знам” – отвърна безучастно тя.

Навън се е стъмнило. Докато вървим аз съсредоточено следя прехвърчащите снежинки. Тялото до мен е силно и гъвкаво, което се усеща, въпреки прекалено широкото палто.

Въздухът е рязък и студен като върху планинско плато. Харесва ми походката ъ, в нея няма нищо женско...

Поспираме пред входа на катедралния храм. Струпал се е народ и един млад поп боботи разпалено; някаква женица с брада изхлипва до мен... Върху лицата на всички е изписано умиление. “Любете се, братя и сестри, защото Бог (изговаряше “Бог” с придихание) действа чрез нас...” Няколко приведени от сняг кипариса ограждат множеството.

– Трепете се, братя, то си е същото – имитирам отработения глас на свещеника. Няколко глави се извърнаха. Тя дори не трепна, кучка.

В долния край на площада бяха разпънати няколко полиетиленови шатри; вътре предлагаха риба и пелин... Тя се съгласи да се отбием. Атмосферата бе задушевна: виждаше се лошо, поради гъстия пушек от скарите.

– Работата ти сигурна е интересна?

– Е, да. Обслужвам виртуални убийци...

– Какво лошо има в това?

– Просто се приучаваш да нарушаваш табуто “Не убивай!”... Всичко става относително (тя преглътна една прозявка)...

– И какво предлагаш?

– Бих въвел в програмата след всеки фатален изстрел надпис: “Ти току що уби едно същество”... Тя се разсмя.

– Маниаците ще ти благодарят.

– Бих въвел и продължителен погребален обряд...

Тя избута тарелката. Лицето й се бе зачервило. Очите й бляскаха. (През цялото време бях говорил, гледайки настрани).

Напоследък всички лица ми се струват красиви: какво бе това... някакъв разцвет на расата, или остарявам...

– Какво се замисли... (бяхме на границата на престорената интимност; сега остава да започне да ми говори за карма, или нещо подобно...).

Разхождахме се напосоки през цялата вечер. Накрая отново се озовахме на площада, под огромната ела, опасана с всякакъв кич. Отказа ми да я изпратя; издрънках нещо от рода на “незабравима вечер”... Тя ме погледна сериозно. Между веждите й имаше бръчица.

Събудих се с главоболие. Сънувах един от кучеглавите сфинксове за хороскопи: аз се бях преобразил във влечуго, обхванато от идиотското желание да си захапе опашката...

Излежавах се през целия ден. Изгледах няколко холивудски бози, последната бе определена на касетата като “психотрилър”... накрая лошите победиха добрите?!

Междувременно телефонът звъня неистово на няколко пъти; когато вдигнах слушалката, чух респектиращ тембър – президентът на “Електроникс”. Предложих му да основе фондация за инвалидни колички, преди да изригне, затворих...

Въртях се още няколко часа из къщи, докато лъчите на следобедното слънце опряха в стената на кухнята и аз усетих, че се нося в безтегловност... Реших да се поразходя към морето. Зимното море е като месомелачка, брегът вибрира и подлудява параноиците... сякаш в дълбините му са заключени милиарди мъртви души...

В пет отново цъфнах пред офиса на “Електроникс”... Мотах се половин час, но тя не се показа... Сетих се, че е Бъдни вечер и вероятно са си устроили купон в службата. Това, което не бях предвидил бе, че ще си тръгне с шефа... “Карай след черния Опел” – казах на таксиметровия шофьор...

Другото, което не бях предположил бе, че ще се набутат в църквата; чак такава религиозност у един хазартен бос...

В църквата беше интересно: посетителите бяха на два лагера – отляво стари и опърпани хорица, отдясно господа с металносиви костюми, с тъмни очила; някои се кръстеха доста ловко, жените до тях бяха с палта от северни зверове... моята позната застанала някак встрани. Тъкмо се канех да се изнижа навън, когато тя ме забеляза и тръгна към мен...

– Не предполагах такава религиозност у теб...

– Заразно е. Особено като гледам елита... А и снощи получих видение.

– Всеки има собствен път към Бога.

– В случая Господ е взел страна... и тия са тук да проверят дали всичко върви по план...

– Господ е над всичко. В храма има място за всеки.

– Господ е много високо. Не може да различи стадото от вълците...

Лицето й потъмня.

– Извинявай..., но не съм виновна, че животът е една фъшкия... Не съм го измислила аз...

– Не се мъчи. Господ е като нотариусите... одобрява всичко. Отиди при ония, че шефа ти гледа на верев...

Тя се поколеба. Изведнъж усетих, че вътре е адски задушно и се насочих към изхода.

Отвън се бяха строили в шпалир една тумба просяци. Чак се поклащаха от мерак. Не издържам и се връщам. Застанах миролюбиво зад всички. Но и тук не се задържах и обърнах към изхода. Забелязах, че и тя тръгва подире ми. “Хайде сега: обяснения, обяснения на обясненията...”

Тя ме настигна в предверието. Блъсна ме встрани и се стоварихме в помещението за свещи и разна утвар... Вътре бе сумрачно.

Тя затвори, разопакова се и завря твърди като лимон цици в лицето ми. Постепенно привикнах с тъмнината. В ъгъла имаше опряна до стената икона на Богородица; лицето й изглеждаше изнемощяло от възбуда...

Тя се сепна и отвори очи. Хванах я за ръката и я изведох навън.

Преминахме покрай някакви завеси, зад които имаше вита стълба, която вероятно извеждаше към камбанарията. Възлязохме на малка площадка: църквата бе покрита с ламарина, която сега бе облепена с тънък лед... В близост до кораба на църквата стърчеше дърво, така че, ако човек речеше да се изживява като мускетар, можеше да се спусне по ствола...

Тя опря гръб в една от колонките на купола и отметна глава... После впи нокти в раменете ми. Гледах я от упор: луната осветяваше лицето ъ... Кожата й – изопната до скъсване, блестеше... очите й унесено грееха.

Ноздрите й затрептяха... тя пое дълбоко дъх... може би за оня тържествуващ вопъл, който усещах да клокочи в недрата ъ... видях как тялото й се изви във въздуха: спазмът, който премина през мускулите ми, се бе прелял в нея и я накарал да излети... погледите ни се срещнаха и задържаха за миг искрата на екстаза, докато тя изчезна надолу, в тъмното...

Като в сън преминах през тълпата... Някакви изюдени лица; крясъци... Наричаха ме “убиец”, но аз чувах само нейния последен вик... Ние сме машинките на бога – хрумна ми, докато тълпата разкъсваше дрехите ми...

Коледа е: време за раждане, време за любов, време за смърт... и ти си избраният... и се изпълни волята му...

Иван Сухиванов

“Къси истории”, изд. “Либра Скорп”, гр. Бургас, 2005 г.

При желание от страна на читателите, книгата може да се поръча и чрез издателството:
на тел. 056/3-26-24, e-mail: meridian27@mail.bg

"Либра Скорп" ООД
гр. Бургас 8018, п.к.38
тел.: 056/3-26-24; 088/799-64-34; 089/837-85-50
E-mail: meridian27@mail.bg

НАЧАЛО; ЗА НАС; УСЛУГИ; ЦЕНИ; ЗАБАВНО; УКАЗАТЕЛ; КОНТАКТ