НАЧАЛО	МЕРИДИАН 27	ЗА НАС	УСЛУГИ	ЗАБАВНО	УКАЗАТЕЛ	КОНТАКТ
гр. Бургас, ул. “Св. Патриарх Евтимий” 122, тел. 056/3-64-90; 088/799-64-34; 089/837-85-50
АСТРОЛОГИЯ	МИТОЛОГИЯ Митология на древния Египет. Тук можете да прочетете: ЕГИПЕТСКА МИТОЛОГИЯ НАЧАЛОТО СРЕДНОЩНО ПЪТУВАНЕ НА РА ИЗ ДОЛНИЯ СВЯТ БОРБИ МЕЖДУ БОГОВЕТЕ ИЗИДА И ОЗИРИС СВАДАТА МЕЖДУ ХОР И СЕТ ИЗИДА НАУЧАВА ИСТИНСКОТО ИМЕ НА РА ДВАМАТА БРАТЯ СПРАВКА ЗА ИМЕНА, СЕЛИЩА И ПОНЯТИЯ
НУМЕРОЛОГИЯ
МИТОЛОГИЯ
КРИСТАЛИТЕ
КУЛИНАРИЯ
СЪВЕТИ
ЛЮБОПИТНО
КАЛЕНДАР
ТЕСТОВЕ
ВИЦОВЕ
Ако нашият Web-site Ви е харесал, гласувайте за нас Предварително Ви благодарим.

ЕГИПЕТСКА МИТОЛОГИЯ

Древните космогонични митове на Египет са се запазили до наши дни. Почти всеки от тях в някаква форма приписва значителна, централна роля на Нил, на прииждането на реката, на наносите. И това е разбираемо, тъй като икономическият живот в Египет, земеделието зависело от прииждането на Нил. “Египет е дар на Нил” – казва древният историк Херодот.

След оформянето на приведения в ред свят, както в шумерската, акадската, хетската, индуската и гръцката, така и в египетската митология се появява редицата на сменящите се едно с друго поколения на боговете. Поколенията богове се разделят на двойки от мъжки и женски пол, тъй като примитивният човек си представял и живота, и размножаването на боговете по аналогия на човешкия живот и неговото размножаване. В Египет обаче не Земята е женското първоначало, както това е у гърците (Гея, Ге), а обратно: небето е от женски, а земята е от мъжки пол. Причината за това трябва да се търси в Нил: Нил опложда египетската земя, поради което Нил и неговият бог са от мъжки пол, съзидателното първоначало, а ролята на жена остава на небето. Характерно за египетската митология, както и за митологиите на други народи, е това, че боговете се явяват в човешки образ. В Египет обаче са се запазили и следи от тотемизма: отделните богове често били представяни съответно в образа на животно, като се приемало, че святото животно и олицетворяваният от него бог са единосъщни.

Разказът за създаването на човека също така заема важно място в египетските митове. Според един от вариантите хората са създадени от сълзите на бога-слънце. Обаче според най-известния мит богът Хнум сътворил първия човек от глина на грънчарско колело. В тази своя форма митът се родее както с месопотамския, в който Мардук оформил човека от глина и от кръвта на убития бог Кингу, така и със запазения в Стария завет еврейски мит.

Особен вариант на бунта на хората срещу боговете представлява египетският мит за свадата между Ра и хората. В Стария завет на този мит отговаря разказът за вавилонската кула-естествено с друго конкретно действие, защото еврейският мит по съдържание може да се отнесе повече към месопотамския. Във всеки случай този паралел показва, че еднакви обществени събития на различни места създават подобни митологически мотиви. Бунтът срещу боговете подсеща за наличието на класово общество.

Нагоре

НАЧАЛОТО

В началото нямало нито небе, нито земя, нямало нито живи, нито мъртви и съзидателните и рушителните елементи почивали във вцепенено бездействие в бездънна дълбина на бога Нун. Нун бил първичният елемент, божествено същество във формата на първична вода. От неговите съставни части се създала вселената. Повърхността на първичната вода била покрита от гъста тъма, защото и свещеният извор на светлината почивал в скута на Нун. И творецът на боговете, великият Нун, създал слънчевата светлина. На повърхността на първичната вода се подал крехък зародиш и бързо израснал в стройно, блестящо и много багрено цвете-лотос. От прозрачната затворена чашка на цветето прониквала тайнствена светлина, листенцата бавно се разтворили и от чашката, излязло едно сияещо дете. Нун събудил за живот Нефертум, детето-слънце. Нефертум отворил очи, тъмнината се разпръснала и светът бил облян от живителната светлина.

Подалото се от своята люлка-цвете дете-слънце се огледало и на безкрайната вода не се оказала нито педя място, където то да стъпи. Тогава от дълбочината то извикало първичния хълм.стъпило на твърдата почва и създало Маат, закона на вселената, богинята на истината, задгробния съдия на сърцето на мъртвите.

Богът-слънце забелязал една стройна четвъртита колона, Бенбен, древен образец на обелиска. Изкачил се на върха, огледал наоколо и видял, че е сам. Тогава Хепер, изгряващото слънце, упражнил вълшебно влияние върху собственото си сърце и създал Су, бога на въздуха и Тефнут-богинята на влагата. От любовта на Су и Тефнут се родили Геб-земята и Нут-небето. Геб и Нут дълго време живели тясно притиснати един до друг, но един ден техният баща ги разделил. Су грабнал жената на Геб я издигнал в безкрайната висина, за да създаде от нея свода на небето. Нут като огромна дъга се надвесила над вцепененото от болка тяло на Геб; стъпалото й докосвало източния хоризонта, а с ръка се опирала на западния. Нут погледнала на земята и й се завил свят. Поради оплакванията й богът на въздуха Су подпрял раменете и кръста на Нут, а корема й украсил със звезди; от този ден нататък богинята Нут властвала на безкрайни небесен свод, а нейният мъж Геб станал великият бог на земята.

Ра, слънцето, си направило две ладии. През деня с едната обикаляло чудните простори на небето, а с другата всяка нощ тръгвало за своето подземно пътешествие. И в зори отново достигало на изток камъка Бенбен. Всяка заран като прекрасен момък то поемало своето небесно пътешествие-тогава го наричали Хепер-изгряващия, на пладне като зрял мъж достигало средата на небесния свод-тогава го наричали Ра, вечерта като Атум-измъчен, уморен старец-сядало в нощната си ладия и на другия ден, отново подмладено, започвало своя тежък път. На носа на небесната ладия стоял на стража сърдития Сет, червеният бог, и със страшното си оръжие държал на разстояние враговете на бога-слънце.

Земните мъже и жени се зародили от падналите на земята сълзи на Ра. Преди хората да населят териториите на Долен и Горен Египет, Ра създал растенията, животните и страшилищата, населяващи водите.

Ра едно време бил господар на хората и боговете. Около бога-слънце се събирали най-великите; девет богове съставяли божественото тяло: Ра; Су и Тефнут; техните деца Геб и Нут; Сет и Нефтис; накрая Озирис и Изис участвали в божествения съд.

Тези девет богове властвали на небето и земята, над добрите и злите създания, те решавали борбите и споровете на боговете. Деветте богове били такива като Нун, първичния елемент, в който били преди едно цяло и от който се зародили всички.

Хората обаче не почитали небесните богове и се възбунтували срещу тях. Тогава Ра повикал при себе си боговете и те, опирайки чело о камъка, треперещи се проснали на земята. Ра се обърнал към Нун, първичния елемент, така:

- Ти си първоначалният бог, от когото произхождам и аз, и ти си преди мене бог на боговете. Погледни хората, породени от моите сълзи. Тези червеи кроят нещо срещу нас. Кажи, говори, боже, какво трябва да направя, защото не искам да ги унищожа, преди да изискам твоя съвет.

- Дете мое, Ра – отговорил величественият Нун, - ти си свой собствен баща и творец. Ти си създал сам себе си! Седи спокойно на царския си трон, защото ти си толкова страшен, че съзаклятниците ще се ужасят само от погледа ти.

Тогава Ра насочил погледа си към земята и хората побягнали в пустинята, защото ужас обзел сърцата им. Но боговете ги погнали. Тогава хората се укрили в планините; боговете обаче помолили господаря на слънцето да изпрати окото си подир съзаклятниците. Ра извадил окото си и то се спуснало долу в образа на богинята Хатхор. Богинята извършила големи опустошения сред хората и след това се явила пред лицето на Ра.

Той обаче се страхувал, че Хатхор ще унищожи човечеството, и казал:

- Повикайте светкавични ладии, които да се носят като сянка.

Появили се бързите кораби и всевластният бог казал:

- Идете бързо в Елефантина и донесете много, много пиво.

Слугините приготвили пиво от хмел и Ра боядисал течността червена. Кървавочервеното пиво сложили в огромни съдове; седем хиляди амфори били напълнени с опияняващия нектар.

На другия ден в зори, когато Хатхор искала окончателно да унищожи хората, Ра казал:

- Ще спася смъртните от мъстта на богинята!

Заповядал да наводнят с пиво земите около скривалищата на хората и когато богинята слязла долу, обагрената течност отразила лицето й. Хатхор опитала течността, която й допаднала, и толкова се напила, че дори не познала хората. Помислила, че кръвта им обагрила повърхността на земята и водите.

Ето как Ра спасил смъртните от унищожение, оттогава насетне не искал и да чува за неблагодарните създания.

- Сърцето ми се измори – казала той, - не искам повече да бъда между хората. Качил се в ладията си и тръгнал по светлите пътища на небето.

Нагоре

СРЕДНОЩНО ПЪТУВАНЕ НА РА ИЗ ДОЛНИЯ СВЯТ

Всяка вечер Ра като грохнал старец се качва в нощната си ладия, за да измине своя подземен път от голямата западна врата до източната, и в зори, възроден, се прехвърля в дневната си ладия. На носа на ладията стои на стража Сет и със страшното си оръжие пропъжда далеч враговете на бога-слънце. През 12-те часа на нощта пътят на Ра води през 12 станции, а по неговия път го съпровождат най-великите богове и богини.

В първия час Ра преминава през портата на западния хоризонт, качва се в нощната си ладия и плава под земята, докато стигне до седалището на боговете на мъртвите. Тук той се качва в нова ладия. Корабът му се съпровожда от четири богато украсени ладии. В третия час стига до границата на една тайнствена империя. На това място започва царството на Озирис. В петия и шестия час богът-слънце навлиза в тъмна местност. В пещерата на запад, където дори Ра не вижда, го упътват само гласове. В песъчливото корито на черните води живеят ужасни змии. Ладията може да се придвижи напред само ако се превърне в змия.

В седмия час слънцето пристига в опасна зона: в империята на змията страшилище Апофис. Змията непрекъснато напада ладията на Ра, но страшната сила на Сет и неговият харпун едно след друго отблъскват нападенията й. Империята на Апофис свършва в безводно, пресъхнало корито. През него Ра може да премине само благодарение на вълшебната сила на Изис.

Сега ладията стига до една огромна пещера. Тук седи на трон Озирис, царят на долната земя, пред нозете му, вързани или обезглавени, лежат неговите врагове. След това Ра плава покрай гъсти пясъчни дюни, това са гробовете на боговете. Тук почиват творците – Шу, Тефнут и сам Ра в своите три образа.

В осмия час всяка душа се провиква подир Ра. Сводът кънти също като че ли мяукат сто хиляди ранени котки, но гласът прилича понякога и на човешки плач.

В следващия час пътниците на ладията слизат от нея, за да си починат. Тогава започва преобразяването на Ра, наречено хепер, в края на което като млад бог той се издига отново на небето.

В десетия час се спуска долу един огромен бръмбара, за да изтегли ладията на слънцето през тъмното гърло на една змия, дълга 1300 мили. Когато накрая Ра отново се подава ,той сам се е преобразил на скарабей, той е Хепер. Началото, бог на утринното слънце. А изоставеното му тяло почива в долния свят.

В следващите часове богът Шу взема на скута си свещения бръмбар и излиза с него на горния свят през източната порта на долния свят. Слънчевите маймуни заобикалят Хепер и всяка заран с танци и весели песни честват младата светлина.

Нагоре

БОРБИ МЕЖДУ БОГОВЕТЕ

В Египет отначало царувал владетелят на всемира, баща на боговете, Ра. Когато се уморил да властва над земята, тронът му бил зает от сина му Шу. Шу бил добър и справедлив цар, на неговите заповеди се подчинявали небето и земята, силите на долния свят, вятърът, океанът, планините и реките. Както се научил от баща си, издавал закони и наредби за смъртните.

Появилите се в началото от царуването на Шу синове на злото страшилище, на змията Апофис, врагове на боговете и хората, унищожили по пътя си всичко, превърнали градовете в развалини, изтребили хората. Шу укрепил стените на градовете, съюзил се с източните царе и разбил армията на Апофис. След това на египетската земя настъпил мир, името на Шу било почитано като на бог, никой не посмял вече да вдигне оръжие срещу него.

Един ден обаче Шу се разболял и в пищните палати настанала суматоха, тъй като по земята на двете империи се криели още много злосторници. Богът Геб сметнал, че е време да се вдигне срещу властта на Шу. Нахлул в царския дворец и започнал да обсажда с любовни предложения собствената си майка Тефнут. На пладне, докато боговете съпровождали Ра в неговия небесен път, Геб принудил майка си да приеме неговата любов.

Тогава над палата се спуснал мрак и избухнала ужасна буря, която вилняла непрекъснато седем дни и седем нощи. Нито хората, нито боговете можели да се видят един друг. Когато най-сетне се прояснило и небето утихнало, придворните намерили Геб на трона на неговия баща. Уплашени, те се явили пред трона на новия владетел, покорно коленичили пред него и зацелували краката му. След това Геб царувал 75 години, през което време баща му Шу останал на небето, за да не го сполети отмъщението на сина му.

Веднъж цар Геб тръгнал на път, за да обходи своите провинции. В храма на един северен град той се заинтересувал за съдбата на жителите. Народът с твърде голяма благодарност си спомнили за властването на Шу. Той бил укрепил техния град, победил синовете на Апофис, а победените – в образ на змии – нагодил върху своята корана. Геб със завист слушал похвалите за баща си и казал:

- И аз искам да украся короната си с такава змия.

Завели владетеля в храма на змиите. В един сандък там пазели една от змиите Апофис. Геб веднага посегнал към нея, но змията се надигнала и изпуснала от гърлото си огромен пламък. Свитата на Геб била умъртвена, а самият цар получил страшни рани и едва се избавил.

По съвета на главните сановници Геб накарал да донесат от храма на Ра главната змия, закрепил я на короната си и я държал там, докато напълно оздравели раните му.

След това свикал на събрание подвластните си богове и поискал от тях съвет как да подобри управлението си. Придворните учени извадили светите книги, прочели написаното в тях за баща му и предложили да следва примера на владетеля Шу. Геб послушал съвета, осигурил реда в провинциите на Долен и Горен Египет, укрепил градовете, построил храмове и започнал да напоява земите с водите на урегулирания Нил.

Това било времето на царете-богове, на отколешния златен век.

Нагоре

ИЗИДА И ОЗИРИС

Богинята на небето Нут едно време била любимка на Ра. Тя дълго време останала вярна на господаря на вселената, докато един ден богът на земята Геб не се приближил до нея с нежна любов. И небесната Нут взела в обятията си земята.

Не след дълго Нут започнала да носи в утробата си плода на тяхната любов. Обаче Ра – богът-слънце – разкрил тайната и в ужасния си гняв страшно проклел измамницата. В онова време годината имала 360 дни. Ра забранил на Нут да роди детето на бял свят, в който и да е от 360-те дни.

В своето отчаяние Нут се обърнала към ходатая и писаря на боговете, вожд на душите на мъртвите, бога Тот, че в миналото той я затрупвал с безброй белези на симпатията си към нея. Тот дълго мислил какво да направи, защото знаел, че нито небесна, нито земна сила е в състояние да измени думата на Ра. Богът-слънце всеки ден от годината изминава своя път и нищо не остава скрито от погледа му. Всеки се подчинява на заповедите му, тъй като той е всемогъщият господар на небето и земята. Накрая Тот скроил хитър план.

Веднъж играл на зарове с луната и му провървяло. В играта спечелил една седемдесета част от лунната светлина и с така придобитата светлина създал нови пет дни, които прибавил към 360-те дни от годината. За тези пет дни не се отнасяло проклятието на Ра и така Нут всяка година давала живот на едно дете. Първата година родила Озирис, следващата Сет и след това една след друга Изис и Нефтис. Оттогава луната е по-бледа от слънцето.

Когато се родил първият син на Нут, Озирис, далеко кънтящ глас оповестил на света:

- Родил се е господарят на земята, добрият и велик цар Озирис!

Минало време. Озирис се оженил за сестра си Изида, а по-малкият му брат Сет взел за жена тяхната най-млада сестра Нефтис. Богът на земята Геб дал на своя син Озирис в наследство Долен и Горен Египет. Озирис заел трона на двете империи и станал велики, мъдър владетел, подобен на слънцето, което излъчва светлина и което подарява храна на земята.

В своята държава Озирис укрепил правдата, врагът се боял от неговата смелост. Разпрострял надалеч границите на своята империя, царуването му създало мири благосъстояние. Научил хората да почитат боговете, въвел земеделието, употребата на огъня; жителите на Египет от него научили първите песни, музиката, изкуствата; той ги запознал с брачния живот, преустановил дивите обичаи на народа.

Не само хората, но и боговете вярно се подчинявали на Озирис. С все по-голяма завист гледал Сет на нарастващата властна брат си, но нищо не можел да стори срещу нея, защото Изис със своя ум и вълшебна сила бдяла над сигурността на своя мъж.

Един ден Озирис тръгнал на обиколка из своите провинции в Долен и Горен Египет, за да види дали навсякъде спазват законите му. В негово отсъствие Сет се опитал да заграби властта, обаче Изида провалила всички негови коварни опити. След дълго хитруване той успял да измисли такъв капан, който причинил гибелта на брат му. Тайно взел точна мярка на тялото на Озирис и приготвил един чудно хубав сандък, украсен със скъпоценни камъни и отговарящ на мяркат за свой съюзник спечелил владетеля на Етиопия. Асо дал на разположение на Сет седемдесет и двама въоръжени бойци.

Съзаклятниците уредили пищно тържество в двора на Асо, като поканили на него и Озирис. Изида напразно предпазвала мъжа си от злия Сет, Озирис приел поканата.

Тържеството било съпроводено с голяма веселба. Когато настроението достигнало до връхната си точка, Сет накарал да донесат пищно украсения сандък. Гостите не преставали да се учудват на този шедьовър.

Сет го отворил и казал:

- Този сандък подарявам на тогова, чието тяло го запълни точно.

Един след друг поканените полагали усиля да спечелят скъпия подарък, но никой не успял. Опитал се и Озирис и ето тялото му изцяло запълнило чудния сандък.

- Няма съмнение, сандъкът се полага на тебе! – извикал Сет. При тези негови думи съзаклятниците изскочили от скривалищата си, захлупили върху Озирис капака на сандъка, здраво го заковали и го потопили във водите на Нил.

Когато Изида научила за печалната съдба на своя мъж, отрязала едната си плитка, облякла дреха на оплаквачка и с помрачен разум изскочила от палата си, за да търси мъртвото тяло на Озирис. Обиколила гори, поляни, планини и долини, разпитвала всекиго, когото срещнела, с магическата си власт накарвала и животните да проговорят, но всичко било напразно, никой не могъл да каже къде е тялото на Озирис. Безнадеждно скитала по брега на Нил, когато случайно попаднала на деца, които играели в тръстиката. Децата разказали на богинята по какъв начин Сет и неговите съучастници хвърлили във водите на Нил чудно издялания сандък с тялото на Озирис. Само децата познават истината и само те я изказват! Чудният ковчег бавно плувал към морето, но в устието на реката се оплел в корените на едно огромно темарисково дърво. Чудното дърво от този момент започнало все повече да расте и с време ковчегът се врасъл в огромния му дънер.

Сега Изида тръгнала да намери чудното дърво, но не намерила нито следа от него. Жителите на делтата разказвали, че на брега на реката имало един огромен тамариск, но неотдавна царят на Библос накарал да го отсекат. Разхождайки се по брега на Нил, царят забелязал чудното дърво и накарал да издялат от него колона за двореца, който си строял. И така значи колоната в палата на царя на Библос приютила в себе си тялото на Озирис.

Изида без колебание забързала за Библос и наблизо до царския дворец седнала на камъка до един сенчест бунар. От този кладенец идвали да черпят вода слугините на царицата. Дружелюбно се впуснали те в разговор с красивата непозната. От благодарност Изида обляла косите им с божествения аромат, който се излъчвал от нея. Слугините разказали за срещата си на своята господарка. Царицата пожелала и тя да се запознае с тъжната непозната. Веднага я повикала тя при себе си и й поверила един от малките принцове.

Богинята останала в дома на библоския цар. Толкова много обикнала малкия принц, че вместо от гърдата си го хранела от божествени си пръст, и за да направи безсмъртник малкия простосмъртен, нощем, когато обитателите на двореца вече си почивали, тя го държала над жарава. След това вземала образа на лястовица и с тъжно писукане хвърчала около колоната, в която се намирало тялото на Озирис.

Твърде скоро в царския дворец се разчуло за странното държание на чужденката. Вестта достигнала и до ушите на царицата и тя решила да разгадае тайната. Една вечер се скрила в един от тъмните ъгли на залата, за да проследи действията на бавачката на своя син.

Както всяка нощ, Изида и сега изчакала да утихне дворецът. Тогава залостила вратата на залата, хвърлила цепеници в огъня и след като пламъците загаснали, взела принца и го издигнала на жарта. Майката вцепенена гледала всичко, което става, но когато видяла своята рожба над жарта, не изтраяла с вик изскочила от своето скривалище, измъкнала сина си от огъня и потърсила отговорност от бавачката чужденка пред надошлите слуги. Изида отговорила така:

- О, ти, глупачке! Със своята необмислена намеса ограби от сина си безсмъртието! Знай, аз съм Изида, дъщеря на Нут. Обикнах твоето дете и реших да го въздигна сред боговете. Но сега вече не мога да сторя това. Аз дойдох в твоя дворец, защото твоят мъж нареди да отсекат тамарисковото дърво, в което се намира моят мъж. В тази издялана колона почива добродетелният Озирис, убит позорно от собствения си брат. И ти си жена, царице, моля те, ходатайствай пред мъжа си, нека ми даде тази колона, която е скрила божественото тяло!

Библоският цар изпълнил желанието на съпругата си. В колоната наистина намерили чудно украсения сандък на Сет. Сложили ковчега на Озирис върху кораб и отплували по Нил обратно в двореца на Изида. Богинята скрила сандъка в тинята да не би Сет да го намери отново и да го унищожи.

Докато Изида отсъствала, от брака на Сет и Нефтис се родило дете. Нарекли го Анубис. Богът с глава на чакал станал пазител на везните то подземния свят.

Сет научил за пътуването на Изида и скоро стигнала до ушите му вестта, че тялото на брат му се върнало на египетска земя. Неговата ревност и омраза пламнали отново, той не може да понесе присъствието дори на мъртвия Озирис. С дива решителност се заловил да търси ковчега, но неговото престъпно старание останало безрезултатно. Накрая му помогнала случайността. Един път бил на лов край Нил. Един чуден тигър изпод стрелата му се спасил в тръстиката и той тръгнал да го преследва. До късно вечерта тичал по следите на звяра и вече една се оправял в тъмнината, когато измежду облаците изведнъж се подала луната и пред него блеснал един метален предмет. Като пристъпил по-близо, той забелязал познатия сандък; на този остров Изида била закрила с тръстика тялото на мъжа си. Див гняв обхванал сина на Нут, нахвърлил се на ковчега, разбил капака и накълцал трупа на Озирис на четиринадесет къса; и за да не попадне никой никога на следите му, разхвърлил късовете във водите на Нил, в тинята и по околните земи.

Щом Изида чула новината за новото злодеяние на Сет, отново потънала в мъка, като че ли току-що била изгубила своя обожаван съпруг. Повикала на помощ своята сестра Нефетис, която довела със себе си своя син с чакалова глава, Анубис. Заедно тръгнали да търсят разпръснатите останки на добродетелния цар-бог. Те претърсили цялата околност с такова усърдие и решителност, че накрая успели да съберат всички късове с изключение на един. Липсвал само детеродния орган на Озирис; той останал в Нил и една лакова риба го глътнала. С безкрайно търпение Изида слепила едно о друго късчетата от тялото на своя съпруг, а на мястото на изгубеното късче сътворила ново. И когато Озирис отново лежал пред нея, тя го напръскала с вълшебна течност, после произнесла вълшебни слова и ето великият цар отново възкръснал за живот.

Изпълнена от нежна любов, Изида паднала върху тялото на Озирис, нощта прекарала с него и от тяхното единение се заченало момченцето Хор, славното дете-слънце.

Обаче Озирис не можел да остане по-нататък в царството на живите. Възкръснал за кратко време само за да даде живот на своя безсмъртен потомък. Той трябвало да иде в царството на мъртвите, но боговете не забравили неговата доброта и справедливост и го направили цар на Аменти, царството на мъртвите, и справедлив съдия на душите на мъртвите. Изида накарала да приготвят подобаваща на трупа гробница. Нефтис и Анубис го балсамирали, увили го в платнени ленти, за да тръгне тялото очистено за отвъдния свят.

След това Изида се оттеглила в един потаен кът в делтата на Нил, за да предпази своето бъдещо дете от отмъщението на злия му чичо. Тя родила наследника на Озирис на един остров, защитен от непроходими мочурища, и до порастването му го пазела чрез своята вълшебна сила от престъпни покушения. Когато Хор станал здрав и силен момък, Озирис го посетил и му казал да отмъсти кръвно за злодеянията, извършени срещу него и майка му, и да заеме трона на Долен и Горен Египет, за да възтържествува правдата над злото.

Хор потърсил съюзници. Нефтис, жената на Сет, намразила своя мъж заради престъпленията му и веднага застанала на страната на Хор заедно със своя син Анубис. Събрали голяма войска и тръгнали на бой срещу тъмнината.

Сет се стъкмил за бой, защото мислел: ако унищожи и потомъка на Озирис, ще може несмущаван да владее троновете на двете царства. Но в жестоката борба боговете застанали на страната на Хор и той успял да победи армията на Сет. Хор тръгнал да преследва Сет и между двамата богове започнал див двубой. Сет извадил окото на Хор, а синът на Озирис пък отрязал детеродния орган на Сет; така с изгубването на своето мъжество Сет на вечни времена трябвало да се откаже от надеждата да царува на земята.

Хор поднесъл изваденото си око на Ра, господаря на вселената, Ра отнесъл на небосвода окото на Хор и сътворил от него слънчевото кълбо. И докато долу Хор царувал мъдро и справедливо, от висините окото му животворно греело върху живите.

Нагоре

СВАДАТА МЕЖДУ ХОР И СЕТ

Когато Хор пораснал, пожелал да поеме царското наследство на своя баща, трона на Долен и Горен Египет. Но убиецът на Озирис, Сет, искал властта само за себе си и тъй като не могли да решат спора, свикали съвета на най-висшите богове, деветорката. Пръв проговорил Шу, синът на Ра:

- Нека властта принадлежи на Хор! В края на краищата правдата трябва да възтържествува над суровото насилие.

- Милион пъти е вярно! – кимнал Тот.

Изида извикала от радост, пристъпила пред трона на господаря на всемира и казала:

- Ще изпратя северния вятър да тръгне на запад, към царството на мъртвите, нека отнесе добрата вест на цар Озирис.

- Как е възможно да решавате без мене? – извикал възмутен Ра, който в борбата между двамата богове застанал на страната на Сет. Но съветът на боговете, без да обърне внимание на противопоставянето на господаря на всемира, решил:

- Нека богът Тот постави двойната бяла кралска корона върху главата на Хор!

Сет обаче се възбунтувал против божественото решение.

- Изправете срещу мен на двубой семето от долния свят и ще видите, че моята ръка е по-силна от неговата, по-силна е дори от съвета на боговете!

Боговете се сепнали от заплахата, обаче Тот насърчавал колебливите по следния начин:

- Нека не предаваме властта на Озирис на Сет, докато е жив неговият единствен син Хор! Да останем на страната на правдата!

Боговете решили, тъй като не могат да вземат решение, което да отговаря на правдата, да се обърнат за съвет към божествената майка на Ра, могъщата Неит. На въпросите им древната богиня отговорила в писмо. Писмото й било прочетено пред събранието от Тот:

“Службата на Озирис се полага на неговия син Хор. Не допускайте повече несправедливости, в противен случай ще се разсърдя и ще съборя небето върху земята. Кажете на бога на Хелиополис, на господаря на вселената: нека умножи богатствата на Сет, нека му даде за жена най-хубавата измежду своите дъщери, но да възстанови Хор в правата, наследени от баща му!”

- Това е правдата! – заявили сега боговете единогласно. Само Ра не могъл да се примири и извикал на Хор:

- Ти си още дете с мляко на устата! Тежка е тази служба за едно такова хлапе.

- Тежка ами, и изисква голяма сила! – подкрепил Сет думите на Ра. – Аз, Сет, съм най-силният измежду боговете. Всеки ден заемам своето място в небесната ладия на слънцето и със своето оръжие унищожавам враговете на Ра. Нито един бог не може да свърши вместо мене тази работа. Мен се полага властта на Озирис!

Възмутени, Изида и Хор протестирали срещу думите на Сет. Накрая боговете решили да отложат вземането на решение и всички заедно да идат на Средния остров да се съвещават, несмущавани от никого. Тъй като Ра заявил, че няма да продума в присъствието на Изида, дали заповед на лодкаря Анти да бди да не би озлобената и хитра Изида да премине на острова.

Членовете на съвета на боговете се качили в една лодка, преплавали до Средния остров, там си починали и уталожили глада си с хляб. Лодкарят Анти бдял на отсрещния бряг. Изида се приближила до лодката в образа на прегърбена старица. В ръцете си държала един бляскав пръстен от злато и една крина брашно.

- Пренеси ме на острова – казала тя на лодкаря, - донесла съм брашно на пастира, който вече пет дни пази животните ми и сигурно е огладнял.

- Боговете са ми забранили строго да закарвам жена на острова – отговорил лодкарят.

- Вероятно заради Изида са ти забранили. Ти сам виждаш, че съм една безпомощна старица. Ако ме закараш, ще ти дам един пресен кравай.

- Що ми трябва на мене твоя кравай! За къшей хляб няма да наруша заповедта на боговете.

- Дръж тогава пръстена ми. Ако ме закараш, твой е!

Лодкарят приел скъпоценността и превел Изида на Средния остров. Още отдалеко тя зърнала боговете, както били насядали около светилището на Ра и дъвчели хляб. Тогава промълвила вълшебни думи и се преобразила в чудно красива, стройна девойка. Сет толкова я харесал, че едва могъл да се окопити. Станал от мястото си, тръгнал към девойката и се обърнал към нея:

- Нека остана с тебе, хубаво мое дете.

- О, господарю – казала Изида, - ти изглеждаш твърде мъдър, посъветвай и мене нещастната. Бях жена на един пастир и му родих мъжко дете. Мъжът ми обаче неотдавна почина и малкото момче се нагърби да пасе стадото. Всичко вървя добре, докато един ден някакъв чужд мъж се нахвърли срещу ни и каза следното на моя син: “Стадото на баща ти е мое! Марш оттук, инак ще си пострадаш!” Това се случи, господарю, и аз те моля, защити правото на моя син!

- Как може онзи чужденец да си присвои стадото на твоя мъж, докато синът ти е жив?! – извикал възмутен Сет.

При тези думи Изида в образа на птица прелитнала върху едно дърво и оттам извикала:

- Ти сам произнесе присъда върху себе си! Сега вече всичко е напразно, ти провъзгласи правдата.

Сет се разплакал и се оплакал на господаря на вселената. Но Ра само отвърнал:

- Ето, ето, ти сам се осъди. Какво искаш още?

- Да се накаже Анти лодкарят, задето докара на острова Изида въпреки забраната на боговете.

Довели лодкаря пред съвета на боговете и строго го наказали. И понеже той нарушил божествената заповед заради злато, било обявено:

“Да не бъде отсега нататък златото предмет на презрение и погнуса”.

Боговете продължили да се съвещават, но все не се стигало до решение. След като вече дълго време спорили, Ра се провикнал:

- Нима искате двамата богове да прекарат целия си живот пред съда на боговете?! Сложете най-сетне двойната бяла корана на главата на Хор, сина на Изида, и го утвърдете в наследството на баща му!

Съветът на боговете одобрил решението на Ра, но Сет и по-нататък продължил да се бунтува. Призовал Хор да излезе на състезание за короната на Озирис.

- Ела с мене – казал той, - нека приемем образа на воден кон, да се спуснем на дъното на зеленото море и да останем там цели три месеца. Който издържи повече, нему се полага властта на Озирис.

Хор не се уплашил от предизвикателството; веднага се превърнал на воден кон и се спуснал на дъното на морето. Сет го последвал. Изида неспокойно обикаляла на брега на голямата зелена вода и непрекъснато повтаряла:

- Сет ще убие детето ми в дълбочината на водата.

След дълго обмисляне донесла въже и на края му вързала харпун, изкова от мед. Хвърлила харпуна в дълбините на водата, където се спуснали Сет и Хор. Единият клон на харпуна се закачил от тялото на Хор, при което той болезнено се провикнал:

- Помощ, майко! Извади оръжието от тялото ми, та аз съм твоят собствен син!

Тогава Изида заповядала на своя харпун да се отдели от тялото на сина й. Харпунът се подчинил и сега вече се забил под кожата на Сет. Той умоляващо казал:

- Какво направи с мене, сестро Изидо? Забравили ли, че сме родени от утробата на една майка?

Изида съжалила брат си и заповядала на своя харпун да се върне на повърхността на морето. Но поради това Хор така се разсърдил на майка си, че с див гняв изскочил от водата, извадил своя нож и отрязал главата на Изида. Изида моментално се превърнала в каменна статуя. А Ра попитал:

- Кой е този непознат, който стои всред нас без глава?

На въпроса му Тот уплашено отговорил:

- Това не е никакъв непознат, господарю, Изида е това, могъщата богиня-майка.

Тогава властелинът на всемира се разгневил ужасно и призовал съвета на боговете да накаже злодея. Боговете се покатерили на планината, където се криел Хор. Сет го намери, повалил го, извадил двете му очи от кухините им и ги заровил, за да светя и като слънце и луна да осветяват земята. Не след много от очите на Хор изникнали два лотоса. След това Сет се върнал при боговете и казал, че не е намерил Хор.

Тогава Хатхор поела на път и открила Хор. Той лежал по гръб и от очите му капели сълзи. Хатхор хванала една сърна, извадила млякото й и му казала:

- Отвори клепките си.

Хор ги отворил, а тя капка по капка изляза сърнешкото мляко в очните му кухини. След това пак казала:

- А сега отвори очите си!

И ето че Хор отново си възвърнал зрението. А съветът на боговете извикал Сет и Хор и им наредил:

- Чуйте нашата заповед! Яжте и пийте и нека най-сетне бъде мир! Не да се карате и разправяте всеки ден.

Тогава Сет поканил Хор в своя дом. През нощта го сложил в собственото си легло, за да прави любов с него. Но Хор не му позволил и задържал в ръка семето на Сет, после с висок глас повикал майка си на помощ. Изида ужасена видяла какво се е случило. Бързо отсякла ръката на сина си и на мястото й залепила нова. След това взела семето на Хор, отишла с него в градината на Сет и се обърнала към неговия градинар:

- Какви зеленчуци яде Сет от твоята градина?

- Само салата – отговорил градинарят.

И Изида разпръснала върху салатите семето. А Сет дошъл и както си имал обичай, изял салата си. И моментално бил оплоден от семето на Хор.

След това Сет казал на Хор:

- Да идем в съда и да се съдим.

И отново се явили пред съвета на боговете и Сет казал:

- Предайте ми най-сетне властта на Озирис, защото доказах своята мъжка сила спрямо Хор.

Като чули думите на Сет, боговете се развикали и оплюли Хор. Но Хор само се изсмял и подигравателно казал:

- Всяка дума на Сет е лъжа! Извикайте семето на Сет и извикайте и моето семе, ще видим кое от тях ще се обади.

И майсторът на божествените слова, писарят в съвета на боговете, богът Тот сложил ръка на рамото на Хор и казал:

- Излез наяве, семе на Сет!

И семето на Сет се обадило от дъното на блатото, където го хвърлила Изида. Тогава Тот сложил ръката си върху рамото на Сет и продумал:

- Излез наяве, семе на Хор!

И семето на Хор отговорило от дълбините на тялото на Сет:

- През къде да изляза?

- Излез през ухото на Сет.

Но семето на Хор продължавало:

- Как мога аз да изляза през ухото на Сет, когато съм божествен нектар?

- Излез тогава през главата на Сет – казал Тот.

Тогава от челото на Сет се подало семето на Хор във формата на блестящо кълбо. Сет гневно посегнал към златното кълбо, но Тот го грабнал и го поставил на собствената си глава. И съветът на боговете постановил:

- Сет загуби, правото е на страната на Хор.

Но Сет все още не се примирил с решението на боговете. Той казал на Хор:

- Ела с мене, нека построим един кораб. Да се съревноваваме. Който излезе пръв, негова ще е короната на Озирис.

Хор построил кораб от бор и измазал палубата му с гипс. Когато Сет зърнал кораба на Хор, помислил, че е построен от камък. Качил се на планината и от камък си издялал един кораб. След това и двамата спуснали във водата своите кораби. Корабът на Хор се плъзнал по водата, а този на Сет бил погълнат от вълните. Тогава в гнева си Сет се превърнал на воден кон, гмурнал се под водата и потопил кораба на Хор. Хор грабнал своя харпун и искал да го метне върху Сет, но боговете го възпрели.

- Остави го – казали те.

На Хор му омръзнала вечната препирня и отплувал при Неит, могъщата богиня-майка, за да направи оплакване срещу Сет.

- Моля те, намеси се, нека най-сетне бъде произнесена присъдата! Осемдесет години стават как спорим пред съда. Във всеки случай правото беше на моя страна.

По призива на богинята-майка Неит съветът на боговете отново се събрал. Богът Тот написал писмо до бащата на Хор, Озирис.

“До живия цар на Горен и Долен Египет, бик на Хелиополис, който подхранва тялото си със злато и скъпоценни камъни, господар на кълнящите семена и на реколтата.

Напиши, могъщи Озирис, какво решение да вземем в спора между сина ти Хор и брат си Сет!”

Не след много писмото на Тот пристигнало до господаря на долния свят. Господарят на храната и растежа бързо отговорил:

“Как смеете да оскърбявате моя син Хор! Нима сте забравили, че от мене черпите силата си? Аз съм създал ръжта и другите семена, за да служат за храна на боговете и на добитъка. Всичко това съм сторил аз и никой друг преди мене”.

На писмото на Озирис Ра обидено отговорил:

“Ръжта и другите семена биха се появили даже ти никога да не бе съществувал”.

В писмото отговор на Озирис сега вече кипял безграничен гняв:

“Може думите ти да са прави! Но на съвета на боговете известявам: аз живея тук, в долния свят, и това царство е пълно със страшни демони. Тези демони стоят тук, до мене, но ако заповядам, ще излетят и ще ми донесат изпълнените със зло сърца, за да останат на вечни времена в Аменти. Ето открили сте лъжата! Пазете се, защото няма по-силен от мене!”

Съветът на боговете отново се преместил на Средния остров, за да се съветва и да произнесе присъда по делото на Хор и Сет. В края на съвещанието се обърнали към Изида със следните думи:

- Потърси брат си Сет. Вържи го здраво и го доведи като пленник пред съвета.

След кратко време Изида се явила със своя пленник. Сега проговорил бог Атум:

- Сет, защо не се подчини на заповедта на боговете? Говори защо искаш да владееш незаконно службата на Хор.

А Сет покорно отговорил:

- Повикайте Хор! Повече няма да се противя. Нека съветът на боговете му предаде властта на Озирис.

Тогава довели Хор и поставили на главата му бялата корона на Озирис. Боговете ликували и се провикнали:

- Ти си съвършения цар на Египет! Ти ще бъдеш господар на всички страни до безкрайността на времената.

Душата на Изида се изпълнила с радост и тя казала на сина си:

- Ти си съвършен крал, сине мой Хор!

След това боговете започнали да се съвещават за това, какво да правят със Сет.

- Предайте го на мене – казал Ра, - нека остане покрай мене. И когато тръгна с кораба по небесните води, нека крещи на носа на ладията, за да треперят моите врагове.

Боговете потвърждавали и се радвали. Сет останал съпровождач на ладията на слънцето, а Хор като наследник на баща си царувал в Долен и Горен Египет.

Нагоре

ИЗИДА НАУЧАВА ИСТИНСКОТО ИМЕ НА РА

Ето историята на великия бог Ра, който сам се е създал, сътворил е небето, земята, дъха на живота, огъня, боговете, хората, зверовете, огнищата, змиите, птиците и рибите. Той е баща и пръв сред боговете, той е вечността, имената м, са безброй, но са вечна тайна пред бога и пред хората.

Изида, умната богиня, знаела добре, че ще придобие огромна власт онзи, който узнае истинското име на Ра. Тя била находчива жена, познавал тайнствените неща и думи, знаела всичко по небето и земята също както могъщият Ра, дарител на живота.

Изида скроила хитър план, за да научи истинското име на Ра. Богът-слънце всяка сутрин излизал с кораб на небето. Тръгвал като строен младеж, но когато стигал на края на своя път, ставал треперещ, грохнал старец, толкова безпомощен, че лигите му капели по земята. Един ден Изида се скрила на западния хоризонт и омесвайки с пръст капналата на земята лига на бога-слънце, създала една отровна змия. Тайно настанила змията покрай небесния път, по който Ра минавал всеки ден, когато сърцето му го теглело към двете царства. Той тръгнал със своята бляскава свита, обаче отровната змия на Изида внезапно се подала и ухапала могъщия бог. Ра болезнено извикал и силата му се изпарила. Боговете се насъбрали около него и го заразпитвали със съчувствие, но Ра дори не могъл да отговори. Отровата така преминала през него, както Нил, когато наводнява земите, и цялото му тяло се гърчело от болка. Събирайки последни сили, той се обърнал към боговете:

- Богове, вие, които произхождате от мен, чуйте какво се случи! Някакво страшно зло се нахвърли върху мене и ме нарани смъртно. Никога досега не съм изпитвал подобна болка. Аз съм могъщ и знатен и син на могъщ и знатен. Потомък на бог, който и сам е станал бог. Баща ми е измислил моето име, аз съм много именен и многостранен. Моите части се разпределят из всемира, моето тяло се въплътява във всеки бог. При зачатието ми баща ми и майка ми тайно прошепнали моето истинско име. Името се е скрило дълбоко в моето тяло, за да не го научи никой и да не придобие власт над мене. И ето, когато отивах към създадените от мене две царства, едно непознато чудовище ме нарани. Отровата му не е огън и все пак обгаря сърцето ми, моите крайници треперят, тръпки побиват цялото ми тяло. Елате по-близо, деца мои, могъщи богове, познавачи на вълшебни слова, помогнете ми с вашата вълшебна власт!

Стенейки, боговете и богините заобиколили страдащия, но били безпомощни, защото не знаели вълшебните думи против отровата на Изида. Не след много се появила и Изида и казала:

- Какво се е случило с тебе, мой царствен татко? Тялото ти изглежда наранено. Да не те е ухапала отровна змия?

- О, Изида! По моя небесен път наистина ме ухапа отровна змия! Ранен съм тежко. Н е огън, не е вода, но пари повече от огъня и изстудява повече от водата. Очите ми са мътни, пот покрива тялото ми, едва виждам вече небето.

Тогава хитрата Изида продумала:

- Кажи си името, мой божествен татко, защото живее онзи, чието име произнасят.

Ра отговорил:

- Аз съм създал небето и равната шири, която обкръжава планините. Аз съм създал всичко, що носи земята на гърба си. Аз съм сътворил водите и аз съм създал Хатхор, небесната крава. Познавам тайната на небето и на двата хоризонта, зная мястото, където съм настанил душата на боговете. Създал съм светлината, отворил съм очите, но ако аз замижа, мрак ще настане на земята. По моя заповед прииждат водите на Нил, аз пресушавам реките, аз начевам годината. Сутрин съм Хепер, на пладне Ра, а вечер Атум. Но дори боговете не познават истинското ми име.

Ра замлъкнал и с любопитство чакал да види дали отговорът му е задоволил богинята. Но не можал да надхитри Изида. Тя веднага разбрала, че всред многото изброени имена богът-слънце е премълчал тъкмо истинското.

- Говори, татко, назови се с твоето истинско име на бог, тогава отровата ,ще излезе от тялото ти. Защото, комуто произнасят името, той ще живее.

Раненият бог страдал, отровата го горяла като огън, не можал да понася повече болката.

- Страданията ми са страшни, Изида. Ще произнеса името си! То ще се премести от моето в твоето тяло и ти ще разполагаш с божествена власт.

Тогава Ра тихо произнесъл своето име. От всички богове само Изида чула думата му. Тогава тя казала:

- Отрово, напусни божественото тяло!

Болките на Ра престанали, той се възстановил и продължил небесния си път. Но истинското име на Ра познавала само Изида и никога не го издала на другите богове. Ето защо и след това боговете назовавали господаря на небесата винаги с друго име.

Нагоре

ДВАМАТА БРАТЯ

Ануп и Бата били братя. Животът им течел в мир и щастие. По-възрастният, Ануп, вече бил довел и жена в дома си и Бата живеел заедно с тях; като по-млад брат той вършел лъвския дял от работата. Бата с голяма радост извършвал работата, той бил работлив и толкова силен, като е ли един бог се бил въплътил в него. Сутрин изкарвал добитъка на полето, вечер се връщал, като носел мляко, плодове и треви. Нощем спял в обора, за да пази добитъка.

Един ден Ануп казал на Бата:

- Дойде време за оран. Утре впрегни воловете.

На другия ден двамата братя излезли на нивата, заловили се на работа и от зори до късна вечер опъвали след ралото. Случило се веднъж, че привършили семето за посев. Ануп пратил брат си в къщи да донесе ново семе. Бата намерил в къщата жената на Ануп. Тъкмо решела дългата си копринена коса.

- Дай семе за посев – казал й той.

- Имам си работа! Нима не виждаш, че се реша! Не ми пречи, вземи си сам – отговорила му тя.

Бата добре се натоварил в хамбара и въпреки това съвсем леко носел на рамото си тежките чували. На двора, учудена го спряла жената.

- Колко носиш?

- Три чувала пшеница и два чувала ечемик.

На жената на Ануп твърде много й харесала силата на Бата и го повикала в къщата да се люби с нея. Но младежът отговорил с гняв:

- Как можеш да помислиш такова нещо?! Аз те имам за майка, а твоя мъж за баща. Никога не бих направил такова нещо! Но обещавам, че няма да те издам на никого.

След това се обърнал, изнесъл чувалите на нивата и работил там с брат си до късно вечерта.

Пръв се завърнал в къщи Ануп. Дотогава обикновено жена му светвала и приготвяла вода на мъжа си да се измие. Бата винаги се прибирал по-късно, защото твърде много се суетял около добитъка. Тази вечер обаче къщата била тъмна и Ануп намерил жена си на една пейка, разчорлена и смутена. На въпросите му отговорила така:

- Брат ти се втурна при мене и искаше да ме принуди да му се отдам. Аз го отблъснах и му извиках: “Как можеш да сториш подобно нещо, безумецо! Брат ти е за твой баща, а аз замествам твоята майка!” Но Бата побесня и започна да ме бие от страх, че ще то издам. Убий го, защото, ако остане ден повече в къщата ти, ще се убия аз.

Ануп, разярен, грабнал нож, за да се нахвърли върху брат си. Бата тъкмо тогава пристигнал с добитъка и той го причакал, скрит зад вратата на обора. Една от кравите обаче се извърнала назад и казала на младежа, който крачел спокойно след стадото:

- Пази се, стопанино, брат ти с нож в ръка дебне зад вратата на обора. Ще те убие, ако не се пазиш.

През процепа на вратата той зърнал крака на Ануп. Бързо се обърнал и започнал да бяга, но брат му се впуснал да го преследва. В притесненото си положение Бата се обърнал към Ра:

- О, господарю, който съдиш доброто и злото, помогни ми!

Богът-слънце чул молбата му и издигнал гъмжащ от крокодили ров между Бата и неговия преследвач. Ануп никак не могъл да прегази през рова. Бата се провикнал от другата страна:

- Да останем и двамата до зори на брега на рова. Утре ще ида с тебе в съда, там можеш да докажеш своето право. Но както и да решат, в твоя дом няма да се завърна повече. Предпочитам да живея в долината.

На другия ден в зори Бата казал на брат си:

- Ти сигурно няма да ми позволиш дори да се защитавам, а ще ме преследваш, за да ме убиеш. Чуй истината. И той разказал какво се случило между него и жената на Ануп. И за да докаже своето право, откършил един остър къс от тръстика и така се осакатил с него, че изгубил своята мъжка сила.

- Сега ще ида в кедровата гора и там ще окача сърцето си на върха на един кедър. Ако съм грешен, сърцето ми ще падне на земята. Ако не, ела след седем години в гората, потърси моето сърце, сложи го в един съд, пълен със студена вода, и аз ще се събудя за нов живот.

Тръгнал към кедровата гора, а Ануп се завърнал, убил жена си и хвърлил тялото й на кучетата. Бата живял в кедровата гора, през деня ходел на лов, а вечер лягал под кедъра, на който бил поверил сърцето си. Наскоро си построил и къща, където се подслонявал при лошо време. Един ден по време на лов срещнал деветимата богове. Те му казали следното:

- Бедни човече! Сам ли живееш в тази огромна гора? Брат ти отдавна е убил жена си и е разбрал, че е съгрешил против теб.

И боговете се съжалили над самотния жител на кедровата гора и помолили бога-създател да сътвори за него една жена, за да не влачи и занапред сам своя живот. Богът изваял такава чудно красива жена, че в цялата страна нямало подобна на нея, тъй като в нея имало семе от боговете. А Бата си възвърнал мъжката сила.

Един ден седем богини минали през гората и като зърнали жената на Бата, се провикнали:

- Тази жена ще стане жертва на насилствена смърт!

Бата се стреснал, че няма да може да защити жена си от опасността, затова я затворил в къщата и строго й забранил да я напуска за каквото и да било.

Обаче когато веднъж той отишъл на лов, жената излязла да се разходи из гората. Като стигнала на брега на морето, една висока вълна грабнала кичур от косите й. Морето изхвърлило кичура на брега на Египет. Учените го намерили и казали:

- Този кичур е на една от дъщерите на бога-слънце.

Занесли кичура коса на фараона и той веднага заповядал да намерят и доведат при него собственицата на кичура. Бързи ладии тръгнали по всички посоки на света, но колкото и да се стараели, трябвало да се завърнат, без да изпълнят поръчението. Само един кораб се залутал в кедровата гора. Бата убил моряците, като помилвал само един, за да отнесе на фараона вестта за загиването на неговите хора. Тогава владетелят изпратил нов кораб към кедровата гора. На палубата му пътувала една жена и носела със себе си кутия, пълна с бижута. Моряците сега вече тайно се приближили до къщата на Бата и жената успяла да убеди съпругата му да я последва в двореца на фараона.

Цял Египет посрещнал с шумно тържество жената от кедровата гора. Фараонът я въздигнал на своя престол и я направил своя първа жена.

- Защо живее твоят мъж в гората? – попитал я той.

- Окачил е сърцето си на едно кедрово дърво; но ако изрежат дървото, той ще умре.

Като чул това, фараонът изпратил нова група в гората и хората изрязали кедъра, на който Бата бил окачил сърцето си. В същия миг той паднал мъртъв на земята.

След като изминали седем години, Ануп тръгнал да потърси брат си. Дълго се скитал докато намерил трупа му до дънера на един кедър. Отнесъл със себе си трупа, а също и сърцето му, което се превърнало в горски плод. Поставил го в една чаша със студена вода.когато плодът се напълнил с вода, тялото на Бата започнало да трепери и той отворил очи. Ануп напоил брат си със съдържанието на чашата. Сърцето му се върнало на мястото си и младежът оживял.

Двамата братя се прегърнали с обич и след това Бата казал на Ануп:

- Сега аз ще се преобразя на бик. Качи се на гърба ми и препусни с мене в Египет.

Едва произнесъл тези думи и се преобразил на бик. Ануп се метнал на гърба му и заедно препуснали. Фараонът твърде много се зарадвал на чудесното животно и се провикнал:

- Голямо чудо стана в Египет!

Господарят на Египет принесъл тържествени жертви в чест на божественото животно и предложил за него огромни съкровища на Ануп. Той се съгласил да му даде бика и се върнал в селото си, отрупан със съкровища.

След известно време Бата потърсил забягналата си жена и й казал:

- Както виждаш, отново съм жив!

Но тя не познала своя мъж и учудено попитала:

- Кой си ти?

- Аз съм Бата – извикал бикът – сега ще получиш наказанието си, защото се съгласи да ме убият!

Треперейки, жената изтичала при фараона и го убедила да убие животното, за да вкуси от черния му дроб.

Фараонът уредил голямо празненство с жертвоприношения Довели бика и жрецът забил ножа във врата на святото животно. Бикът разтърсил глава и две капки от кръвта му капнали до вратата на палата. От капките кръв моментално изникнали две стройни дървета, но фараонът заповядал да ги отсекат. Щом двете дървета паднали на земята, една дребна треска литнала в устата на жената на фараона и тя в уплахата си я глътнала. И от малката треска в утробата й се заченал нов живот. Плодът бил Бата, той се възродил отново в тялото на неверницата. Детето – което всички смятали за син на фараона – скоро станало мъж и баща му го назначил за наместник на Етиопия. Преди да напусне двореца, той си спомнил за греха на жената и накарал да убият някогашната си съпруга, която едновременно била и негова майка.

Така се изпълнило предсказанието на седемте морски богини.

Цар Бата дълго време господствал справедливо над народа на Етиопия. След неговата смърт престола наследил брат му Ануп.

Нагоре

СПРАВКА ЗА ИМЕНА, СЕЛИЩА И ПОНЯТИЯ

АМЕНТИ – запад, западните двери, откъдето слънцето продължава своя нощен път в долния свят.

АНТИ – изображението на сокола на бог.

АНУБИС – син на Нефтис; бог, изобразяван като диво куче или чакал. В долния свят той съди мъртвите наред с Озирис; измерва сърцата на мъртвите, редувайки се на смяна с Тот.

АПОФИС - чудовище във вид на змия, което ден след ден напада кораба на Ра. Сет винаги го побеждава, но то вечно се възражда.

АТУМ – божество, което според хелиполския мит се е появило от нищото, олицетворение на слънцето. От него произхожда първата божествена двойка: Шу и Тефнут. Според друго разбиране е залязващото слънце.

БЕНБЕН – чудотворен камък в Хелипол. Оттук поема своя път слънцето. Митичен предшественик на обелиска.

БИБЛОС - финикийски град.

ГЕБ – син на Шу и Тефнут, олицетворение на земята, т.е. бог на земята.

ЕЛЕФАНТИНА – важен религиозен център, близо до днешния Асуан.

ИЗИДА – най-популярната египетска богиня. Съпруга на Озирис, майка на Хор.