НАЧАЛО	МЕРИДИАН 27	ЗА НАС	УСЛУГИ	ЗАБАВНО	УКАЗАТЕЛ	КОНТАКТ
гр. Бургас, ул. “Св. Патриарх Евтимий” 122, тел. 056/3-64-90; 088/799-64-34; 089/837-85-50
АСТРОЛОГИЯ	ЛЮБОПИТНО Тук можете да прочетете: ИМЕТО – ДАР ИЛИ БРЕМЕ – дали правилно са избрали нашето име или какво име ще дадем на децата си – тук ... МИСТЕРИИ – КЬОЛМЕНСКИЯТ НАДПИС – тук ... МИРИШАТ ЛИ ПАРИТЕ – или как го е установил Божественият Веспазиян – тук ...
НУМЕРОЛОГИЯ
МИТОЛОГИЯ
КРИСТАЛИТЕ
КУЛИНАРИЯ
СЪВЕТИ
ЛЮБОПИТНО
КАЛЕНДАР
ТЕСТОВЕ
ВИЦОВЕ
Ако нашият Web-site Ви е харесал, гласувайте за нас Предварително Ви благодарим.

ИМЕТО – ДАР ИЛИ БРЕМЕ

Личните имена на българите са възниквали или са възприемани през различни епохи. Най-стари са имената, наследени от далечното минало, които се срещат и у другите славянски народи, като Владимир, Владислав, Драгомир или съкратените им форми Драго, Миро, Слав, Нягул.

С настаняването на Балканския п-в българските славяни вероятно са възприели и тракийски имена. Днес са оцелели само имена от латински корени.

С идването на Аспаруховите българи е навлязъл и трети пласт лични имена. Сведенията за оригиналния вид и скритото значение на тези прабългарски имена са доста оскъдни. Някои днешни български имена като Жоте, Пижо, Шоле и др. може би крият изменен първобългарски, кумански или печенежки корен. Първобългарски са и имената на нашите ханове и боляри отпреди покръстването и след него.

С приемането на християнството през 865 г. у нас навлизат масово християнските имена от източноправославния календар. Дори самият княз Борис І е получил второ име — Михаил. По произход християнските имена са главно староеврейски, гръцки и латински.

Гръцките имена са най-многобройни, защото повечето светци са от елинизираните области на Източното Средиземноморие. Латинските имена се срещат главно при католиците. У нас те са малко, и то преминали през гръцки. Срещат се и неголям брой имена, в които се крие турски корен, но те са образувани на българска почва от познати турски думи. Такива са: Демир, Курти, Севда, Султана, Сърма и др.

От Възраждането насам у нас се появяват все повече имена, които отразяват политически, литературни и други влияния. След Октомврийската революция например, у нас се появяват лични имена като Ленин, Будьони или техни производни — Владилен, Володя, по-късно Сталин, Сталинка, а в годините на социализма - Петилетка.

Увлечението по имена на политически лица и събития понякога носи неприятни изненади, особено когато историята още не е казала последната си дума.

Друг източник на имена е литературата. Още през втората половина на 19 век у нас се появява името Геновева, по-късно — Борислав, Албена, Тамара, Людмил, Емил, Пушкин, Олег, Чайка.

Последният тип имена са съставени от думи, които означават предмет - Телефонка, Салфетка, Грамофонка.

В по-ново време и киното стана извор на лични имена. На голяма популярност се радват имената от сапунените телевизионни сериали, особено в определени райони на България. Заедно с тях навлизат чуждоезикови лични имена, свързани със смесени бракове, емиграция или желание за емиграция.

По семантика българските имена могат да се разделят на две големи групи, не винаги с ясна граница между тях- пожелателни и защитни.

В пожелателните имена е вложено желанието на родителите за бъдещето на детето. Например за живот и здраве: Живко, Здравко; За род и семейство: Братан, Байно, Новко, Заварин; За успех в живота: Първан, Видьо, Велчо, Велика; За сила и храброст: Войно, Бойко, Груди; За качества на характера: Веселин, Ради, Драго, Добри, Мила; За физическа красота: Хубен, Руси, Румяна, Младен.

Близки до пожеланията за физическа красота са имената, които сами по себе си означават хубави и приятни неща: Цветя: Иглика, Невена, Теменужка, Цветан; Билки и треви: Билян(а), Детелин(а); Дървета и плодове: Елица, Калин(а), Явор, Ясен; Птици: Пауна, Славея; Небесни светила: Звезделин(а), Деница, Зорница.

Защитните имена, както и пожелателните, са свързани с първобитната вяра в магическата сила на словото. Били предназначени да се борят с детската смъртност. Защитни имена са Стойко, Стоян, Стоимен, Траян, Камен, Кремена, Желязко, Рукан., Грозьо, Черньо.

Ако на родителите умирали децата или се родяло хилаво дете, за което се страхували дали ще оживее, "подхвърляли" го рано сутрин на улицата или край кладенеца и гледали кой пръв ще го намери. Който го “найде” или “обрете”, той става кръстник на детето и му дава било собственото си име, било Найден, Обретен. Ако вместо човек най-напред дойде животно, загрижените родители казвали, че такъв му бил късметът на детето им, и можело да го нарекат дори Кравко, Кучкан, Песан. И вярвали, че с това са избягнали проклятието и детето ще оцелее до дълбока старост.

Проклятието над родителите да не траят децата им можело да се избегне и с ново име, каквото няма в рода и в близката околност. Такива са някои съвсем редки християнски имена или просто от израза "Търся име" вземат първата дума и образуват Търся, Търсена.

Според наивното вярване на нашите баби и деди някои имена крият сила да предпазват и от други напасти, каквато бива понякога нежеланото многодетство Когато се раждат все момичета, кръщават четвъртото или петото момиче Доста, Достена или Стига, за да се роди след него момче. А когато се раждат прекалено много деца, кръщавали десетото, например, Запрян.

Магическата сила на името можела цял живот да служи като защита срещу диви зверове и беди. А понеже най-опасният звяр по нашите земи е вълкът, широко разпространени са имената: Вълчо, Вълкан, Вълкана. Същият смисъл носят и имената Огнян, а може би и Куцар.

А как българите избирали имена на децата си? Според широко разпространената народна традиция първородното дете се кръщава, ако е мъжко — на дядото, ако е женско — на бабата от бащина страна. За него се смята, че се ражда с готово име и идва да поднови старите. Второто дете подновява дядото или бабата от майчина страна. Следващите деца ги кръщавали на някой близък роднина или на самия кръстник, който най-често е също така близък роднина. От това правило се допускало изключение, когато детето се роди на някой голям празник. Тогава му давали името на съответния светец. Затова Ботев, макар и първороден син, е кръстен Христо, понеже се родил навръх Коледа, а следният брат подновил бащиния си баща — Петко.

Ако дядото и бабата вече са умрели, родителите се смятат свободни да търсят дори за първото си дете ново име по свой избор. Това ставало и когато младите не се погаждат със старите и решително не им харесват имената. Ако родителите имали някой богат или влиятелен роднина, дори само познайник, предпочитали него пред много по-близки, но бедни сродници.

На някои места избягват да кръщават на умрял човек, другаде пък се смятали задължени да подновят името на умряло братче или сестриче, на умрял неженен вуйчо или леля, особено ако вуйчото е загинал на война. Ако майката овдовее преди раждането, по традиция кръщават детето на умрелия му баща, когато детето се роди на голям църковен или народен празник, по някои места дори съчиняват име, което да напомня празника.

Какво е най-важно, когато се избира име на детето? Името не може да е нещо случайно. Преди всичко със сигурност не е хубаво, ако е дълго и трудно за изговаряне. По-добре е, ако името се произнася леко и се запомня лесно - и самото то, и заедно с фамилното име. Трудно произносимото име създава пречки в общуването, предизвиква напрежение, неловкост. И когато се избира име не бива да се забравя, че то ще звучи заедно с другите две имена, а ако рожбата е от мъжки пол, то и неговото име някога ще стане бащино за неговите отрочета. Колкото и красиво да звучи едно име, ако то е в дисонанс с фамилията на човека, може да предизвика насмешки, да даде повод за иронични забележки, прякори в училище и в крайна сметка детето ни със сигурност да не се чувства добре с това име.

Желателно е името да има и умалителна форма, което предопределя едно ласкаво обръщение и възможност за предаване на различни нюанси в отношението към човека. Макар и просто на пръв поглед, изборът на име е отговорност.

Ако не искате характерът на вашата дъщеря да е по-скоро мъжки, не я наричайте с име, чиято основна форма е мъжко име - Александра, Виктория, Стефания, Евгения, Валерия. Като правило жените с такива имена са със сложен характер, настойчиви, упорити, властни "инатчийки". В характера им преобладават мъжки черти, дори у родените през лятото. Съдбата на жените, които носят "мъжко" име, най-често не е обсипана с рози.

Връщайки се към имената на календарните светци, нашата традиция повелява да наричаме новородените с името на светеца, когото честваме в деня на раждането на детето. Не напразно казваме - "идва си с името", когато бебето се ражда на голям християнски празник - Великден, Рождество, Ивановден, Йордановден, Гергьовден. Заедно с името си в този случай, детето има и закрилата на светеца, а ние му подаряваме и един хубав празник за целия му живот.

Нагоре

КЬОЛМЕНСКИЯТ НАДПИС

През есента на 1964 г. В землището на с. Кьолмен, Шуменско, в местността Зуньово кладенче механизатори случайно изравят от ниска могила обработени камъни и една плоча. През пролетта на следващата година, плуговете се натъкват на плочи от покрив на каменна гробница, намираща се на същото място. При пристигането на археолозите се оказва, че част от плочите са отместени, някои от предметите в гроба – натрошени, а други липсват. До северозападния ъгъл на гробницата е намерена плоча, с врязан от едната му страна надпис.

През 1965 г. българският езиковед Владимир Георгиев публикува предварително съобщение, в което тълкува древния надгробен надпис, прилагайки своя комплексен комбинаторно-ентомологичен метод, използван и при разчитането на етруските надписи. Според него се касае за три пасажа или изречения съвсем независими едно от друго. Той установява, че почти всички букви имат формите на гръцката азбука от края на архаичната епоха и изяснява фонетичната стойност на някои от тях. Надписът, който съдържа общо 56 букви се причислява към VІ век пр.н.е. Тълкуванието, което му се дава е: “Ебар (син) на Зесас аз 58 години живях тук. Не повреждай (?) този (? гроб или покойник). Не осквернявай самия този покойник, за да не ти се направи това”.

Въпреки превода, който Вл. Георгиев дава, сам той не е убеден дали надписа е на тракийски или на дакомизийски език, тъй двата езика били близки по правопис и произношение. Така или иначе, може да се приеме, че надписът от с. Кьолмен е направен или от траки, или от гърци, живеещи в някоя от черноморските колонии. Находките в гроба обаче не се свързват с надгробната плоча. Погребалният инвентар е характерен за тракийски воин от благороднически произход: 238 фрагмента от ризница, копия от желязо и ножче от желязо, тока от конско снаряжение, глинена амфора, каничка, бронзови фрагменти от шлем и фрагменти от паници и амфори. Но липсата на скъпи и вносни предмети (златни и сребърни украшения, бронзови, сребърни и алабастрови съдове и др.) говори, че семейството (или родът) на покойника не е било много богато. За сравнение може да се посочи гробният комплекс от петдесетина могили край с. Дуванлии, Пловдивско, от същата епоха (края на VІ в до средата на ІV в. пр.н.е.). в някои от тези могили са намерени гробове с изключително богат инвентар от ценни златни, сребърни и бронзови предмети и украшения. Наличието на такова богатство предполага не само продължително време за натрупването му, но и стабилна племенна организация, царска власт и търговски връзки с гърците. Това доказва и находката, намерена в този район- известният златен пръстен с надпис от с. Езерово.

Друга е по това време обстановката на север от Стара планина. Североизточната част на Балканския полуостров – до Карпатите и устието на р.Дунав- е населена от многобройните гетски племена. С тях се смесват и кробизите, които живеят на изток от р. Янтра, но се предвижват чак до днешния Балчик. По поречието на р. Дунав и Северна Добруджа обитават троглодитите, наречени така от гърците вероятно, защото жилищата им представлявали издълбани землянки. Целият този конгломерат от племена представлява огромна неспокойна маса от хора, заети с непрекъснати борби помежду си, със северните си съседи- даки и скити, и с гръцките колонисти. Вероятно през VІ в.пр.н.е. започва консолидацията на племенните върхушки и се полагат основите на държаво-образувателните процеси у гетите. Но тъй като гетите са отбелязани твърде късно от античните автори, до нас са достигнали малко и откъслечни сведения за техния духовен живот и култура от тази ранна епоха.

Затова надгробната плоча от с. Кьолмен с надпис на тракийски език остава една изолирана находка, несвойствена за тогавашната обстановка и време. Липсвала е социалната необходимост от гравирането на надписи върху камък, а самият процес е бил трудоемък и скъп, достъпен само за цар или много близък на царския род. От друга страна, сравнително бедният погребален инвентар не дава основание да се смята, че погребаният е бил такова лице. А предположението, че надписът е поръчан от траки на гръцки майстори, влиза в противоречие с всичко, което се знае за живота и психологията на траките от тази епоха. Може би известна податка има в свидетелството на Херодот, че гетите, травсите и крестоните по религиозни обичаи се различават значително от останалите траки, защото изповядват вярата в безсмъртието на душата и изпълняват древните култови обреди. Това предполага една традиция за увековечаване името на умрелия – надпис на сакрални формули и др. Но подобни паметници не са открити в нито една тракийска гробница от тази епоха. Те се явяват едва в края на гръцката и началото на римската епоха и то на гръцки и латински език.

Според някои археолози плочата от с. Кьолмен е взета от по-стар гроб и използвана вторично. Но това не обяснява произхода на плочата и нейния надпис. Засега той си остава един от най-старите писмени паметници по нашите земи и неговата уникалност е, че е единствен не само по предназначението си, но и като находка, неотговаряща на тази епоха. Може би бъдещите изследвания ще дадат отговор на въпросите около този загадъчен паметник на нашата древност.

Нагоре

МИРИШАТ ЛИ ПАРИТЕ?

В своите летописи Гай Светоний Транквил описва следната любопитна история свързана с римските данъци и такси.

След величественото управление на последния от рода на Цезарите - Нерон, римската империя преживява дълбока икономическа и политическа криза.

На престола на държавата набързо се сменят няколко императора. Идва ред и на Веспасиан. Той произхождал от средното съсловие на римското общество. В началото дори го наричат "селянинът - император". Стажът на този римски държавник започва по нашите земи - в древна Тракия. Многото положителни качества и най-вече блестящите постижения в областта на финансите, стават и основната причина да бъде наречен "Божественият Веспасиан". За първи път в историята на света той въвежда такса за отходните места (градските тоалетни). Този фискален ход бил ужасяващо смайващ за времето си. По повод на това данъчно нововъведение, неговият син Тит влетял в кабинета му и възмутен го укорил за тая му приумица. Веспасиан влязъл в хазната, която се намирала вдясно от престола му, взел шепа дребни монети, приближил ги до носа на сина си и го попитал:

- Миришат ли ти ?

- Не - отвърнал Тит.

- А са от там, от тоалетните! - рекъл Веспасиан.- сигурно има много други по-добри начини, за да се пълни хазната, ако знаеш някои от тях, кажи ми ги. Аз това се сетих.

От тогава е изразът: "Парите не миришат". Така таксата за градските тоалетни била въведена в седмото десетилетие от новото летоброене.

Нагоре

"Либра Скорп" ООД
гр. Бургас 8000, п.к.179
тел.: 056/3-64-90; 088/799-64-34; 089/837-85-50
E-mail: meridian27@mail.bg

НАЧАЛО; ЗА НАС; УСЛУГИ; ЦЕНИ; ЗАБАВНО; УКАЗАТЕЛ; КОНТАКТ