Е-списание

В утрото на 3 май 1876 година започна ямболският Петров ден. С лъвски знаци по калпаците, с кръстачни ширити по гърдите, с пушки, пищови, саби и знамена, съзаклятниците отиваха към Куш Бунар в Сливенския балкан, където ги чакаха апостолите на въстанието Иларион Драгостинов, Георги Обретенов и Стоил войвода...

Село Бръшлян, някогашното Сармашик, е наследник на старо тракийско селище, разположено в югоизточните склонове на Странджа планина по асфалтовия път Бургас-Крушевец-Босна-Звездец-Бръшлян-Малко Търново. Спряло сред тихите безлюдни пасища на Парорийската (крайгранична) горска пустиня в пределите на Хемимонта (римска провинция) – между Азия и Европа и се е превърнало в легенда на кръстопът.

Странджа! Името й се губи някъде в далечната история. Няколко запалени глави са направили опит да го обяснят, но то си останало забулено в загадката. Загадка са и многобройните могили, старите калета и мрачните пещери. Загадка са и кръстопътищата и легендите и преданията. Загадки са песните и традициите, загадка е играта върху живата огнена жарава на нестинарките. Именно тук се спотайват корените на магическото и реално присъствие на играта в огъня – нестинарството.

“Всяко село си има и закон”: не едни и същи са обичаите на сбровете по всичките села. Ще опишем един сбор на 21 май, Костадиновден, в Малкотърновското село Стоилово, 7-8 км на изток от града. Тоя ден църква клепе малко по-рано от обикновеното. Тя още пуснала не пуснала, гайдите писнуват из селото пред дюкяните, пълни с посетители, тукашни и гостье...