Е-списание

Приемането (из "Записки на партийния член")

преди 5 години 11 months

Чел съм доста очерци за членове на БКП. Датата на приемането в Партията във всеки един от тях се отбелязваше като най-светъл и щастлив ден в живота на приемания. За всички онези, които безкористно са се стремели да постъпят в Партията, за да отдадат знания, умения и енергия в полза на Родината, това навярно е било точно така. Без съмнение са се радвали от приемането си в БКП и ония, които са се стремели да се облагодетелстват, като се доберат до по-скъпо платена длъжност или да ползват някои привилегии. Аз не само, че не се зарадвах на приемането ми, но то за мен беше истински кошмар.

Из "Записки на партийния член"

преди 5 години 11 months

През четиридесетгодишното си членство в БКП-БСП аз преминах през по-голямата част от нивата на партийната йерархия – от обикновен член, през заместник секретар на бюро на първична партийна организация и член на изпълнителното бюро на общински партиен съвет на БСП до член на Висшия партиен съвет на БСП. Така аз можах да се запозная със стила и методите на организация и работа, които могат да правят чест на всяка партия. Многократно бях свидетел на поведението на партийни членове и ръководители – честни, коректни, беззаветно предани на социалистическата идея. Срещах обаче и такива прояви на стил, организация и методи на работа, които са порочни, недостойни...

“Дайте обяснение...”

преди 5 години 11 months

Бидейки районен педиатър, естествено е да имам отношение към санитарно-хигиенното състояние на детските заведения. Ето защо посрещнах с голямо безпокойство информацията на Елена Митева, представителка на ХЕИ, че в едно от обединените детски заведения в района, който тя е проверявала неколкократно, има сериозни пропуски. Нещо повече: не са последвали някакви положителни промени и след настоятелните й забележки и наложени актове. Ето защо приех с готовност да участвувам в комплексна проверка от комисия, в чийто състав, освен ние с инспекторката от ХЕИ, бяха и представители на дирекция “Народно здраве и социални грижи”, а също и инспекторка от Общинския съвет за народна просвета.

Как бях заплашен със съд

преди 5 години 11 months

Беше през 80-те години. Мездренската районна болница, в която работех като завеждащ Детско отделение, имаше много нерешени проблеми, свързани с недостатъка от обучени кадри, с обзавеждането или с организацията на работата и други. Понеже на събрания бяхме поставили тези проблеми, но без резултат, написах статия във в-к “Здравен фронт” под надслов: “Големите проблеми на малката болница”. Предварително споделих замисъла си по темата на статията с главния лекар д-р Руси Минев и със секретаря на първичната партийна организация д-р Лаков. Те не възразиха...

Сблъсък, който не желаех, но не можах да избегна

преди 5 години 11 months

Пред първото тримесечие на 1968 година получих назначение за завеждащ Детско отделение в Ботевград. За мен това беше голямо предизвикателство, същевременно и изпитание. Районната болница в Ботевград се ползваше с името на една от най-добрите в страната сред еднородните здравни заведения. Нейната база беше нова, строена така, че да отговаря на най-съвременните изисквания за осигуряване на пространствени възможности. Организацията на работа и обзавеждането също бяха безупречни...

По повод “Системата на д-р Механджиев”

преди 5 години 11 months

Умението да се печелят пари беше похвално и през средата на седемдесетте години. Стига начините, които се ползваха за тази цел, да бяха честни, коректни. Тъкмо това не можеше да се каже за д-р Вичо Механджиев, тогавашния завеждащ Детско отделение в градската болница на Мездра. Той не подбираше начини в стремежа си да отклони гражданите от поликлиниката и болницата, за да ги привлече в частния си кабинет...

Защо си отиде Ана, а после и аз?

преди 5 години 11 months

Ана Василева завърши успешно редовния курс в гимназията. Имала желание да следва. Но бракът й, разбира се по любов, идва някак си ненадейно, а после и двете й деца. Със следването й е свършено. Постъпва като миячка в Градската болница. Разсъждава така: “Всеки труд прави чест на човека. Ще изкарам курс за помощник-готвач, а после и за майстор...” И тя споделя стремежите си с Главния лекар...

Далеч от нуждите и вън от сърцата на хората

преди 5 години 11 months

През 1965 година двамата ръководители на градската болница в Мездра – Главният лекар и тогавашният председател на профкомитета – сключиха договор с ТКЗС за обработка от колектива на болницата на 100 декара царевица – от засаждането до прибирането й – срещу определен доход. Това беше пряко силите на стотината здравни работници, които имат достатъчно професионални задължения. При това те трябваше да обработват и зеленчуковата градина на профорганизацията – 5 декара, да работят и на двете постройки, които се издигаха за нуждите на болницата, да гледат и 16 свине вместо предвидените 1-2 за оползотворяване на хранителните отпадъци от кухнята.

Из "Шеметните кръгове"

преди 5 години 11 months

На 25 юни 1952 г. подадох формулярите си за следване в ОбНС, за да ми бъдат заверени “за благонадеждност” и така попаднах “из шеметните кръгове”, както съм написал по тава време в ученическия си дневник. Понеже изминаха повече от две седмици, а формулярите ми още не бяха заверени, аз се поинтересувах какво е станало с тях...

Несполучливият фейлетон (из "Нож с две остриета)

преди 5 години 11 months

Чул съм някой да казва или пък съм прочел, че критиката е нож с две остриета. Разбирах го така, че ако критиката е справедлива, умело поднесена, добре мотивирана и доброжелателна, тя ще помогне. И обратното – не се ли спазят тези условия, може да навреди. Но никъде не се говори, че този, който критикува може да пострада. И то независимо, че критиката е справедлива, доброжелателна и добре мотивирана. Критикуваните веднага насочват ножа на критиката към автора, особено ако са сред силните на деня или стоят по-високо в административната или обществено-политическата йерархия. Дори не се опитват да са внимателни. Обикновено са груби, безмилостни, жестоки.

Страници