Е-списание

Петя Дубарова и “прокълнатите” поети

преди 7 години 4 months

Интуитивната и рационалистична енергия на това изследване търси разгадаването на парадоксалния ефект от двуборството между светлия лирически аз и тъмния му, декадентски двойник в поезията на Петя Дубарова. На тази основа се идентифицира вписването на поетическото й творчество в контекста на т. н. “прокълнати” поети.

Творчеството на Петя Дубарова в учебната литература за деца и юноши

преди 7 години 4 months

В ерата на дигиталните книги, в епохата на филмираните класически сюжети, във времето на старателно копираните критически материали и присвояване на авторските им открития, все още има литературни феномени, които не позволяват подобно унифициране. И личният им живот, и творческият им път се оказват “препъникамък” за формалистичните подходи и щампите, наложени в детско-юношеската литература...

Anathma Alone

преди 5 години 4 months

 

The picture hanging on the wall at the bottom of the long corridor is a window. Never before had Anathma Alone noticed the beautiful canvas, which at that moment seemed to him like swimming along the imaginary diagonal of the curtains, fallen low and worn out.

It seemed that the house had been deserted and desolate for a long time.

Песента на пещерите – химн на откровение, невъзможна любов и човеколюбие в творчеството на Киро Дженков

преди 6 години 6 months
Киро Дженков сред приятели в Клуба на дейците на културата, Бургас, октомври 2005 г.

По-малко от месец се е изминало от смъртта на големия човек и писател Киро Дженков... когато се прекланях на гроба на твореца, аз дадох дума да следвам неговия пример... нещо страшно се скъса в мен, когато ми съобщаваха за прощаването в деня на погребението – жена ми наливаше в чашите, бяхме в Обзор, когато сякаш някой измести ръката й и виното се разля по земята...

За "Колобърът"

преди 5 години 4 months

Сред дебютните прояви на съвременната българска проза книгата на Динко Динков “Колобърът” демонстрира неподражаема зрялост и умъдреност, която противостои на повсеместното овулгаряване и скандализиране на литературата. Дълбоко проникновен и изтънчено образен изказ, който свидетелства за това, че не човекът настойчиво се индивидуализира чрез писането, а интуитивно словото го връхлита.

Утопията като възможна реалност

преди 5 години 4 months

Сборникът с разкази „Колобърът” на младия автор Динко Динков е изненадваща заявка за нов тип художественост, защото очевидно е, че с тази си книга авторът държи да се наложи с елитарност и изключителна стилизираност на изказа, като недвусмислен жест на противопоставяне на постмодерното овулгаряване на литературата в България.   

Из “Време-пространствени измерения на Смъртта в новелите на Франц Кафка. Метаморфозата”

преди 5 години 4 months

Новелата “В наказателната колония“ принадлежи към същия творчески период като “Преображението “ и “ Присъдата “ – октомври 1914 година. Душевното състояние на Кафка е под знака на чувствата за вина към Фелице. “Вината е винаги несъмнено идентифицирана. Противопоставянето между желанието, чрез женитба да стана като баща ми, и вътрешното възражение срещу брака и семейството от друга страна ... ”...

Тайна

преди 5 години 4 months

Къпех се в реката. Когато влизах, гърдите ми се полюшваха сънено, но после водата изопна и жили, и скули, и вени. Излизайки на брега, видях момче. Разбрах, че ме е гледало. И сега ме гледаше, някак настойчиво, особено. Овладях се след първото вцепенение и рязко се вмъкнах в късата рокля. Тя пропука под десния ръкав. Тръгнах си боса, а момчето – след мене...

Слънчогледи

преди 5 години 4 months

Слънчогледите бяха поотраснали. Те се смееха, люшкаха, дърпаха млади стебла нагоре, гледаха слънцето. И как не ослепяваха? Та то бе така голямо и светло!

Защо? Защо? Той беше най-малък от всички. Губеше се сред другите. Никой не го познаваше, не говореше с него. Само слънцето. Но слънцето си е слънце. То грее за всички.

Стрък трева и цвете

преди 5 години 4 months

Влюбих се в швед. Такъв един – висок и рус, хладно-лъскав и пресметлив. Когато ме целуваше, устните му бяха някак изопнати и все ми се струваше, че ме докосва само с ръбовете им. Тогава яд ме обземаше. Забивах нокти в раменете му, дерях ръцете му, хапех зверски устните му, а той си оставаше същата порцеланова кукла...

Страници