Журналист, писател, преводач, учител, но най-вече вдъхновител – за смисъла, за живота, за трудностите, за уроците... Всичко това е тя – Роза Максимова. Казва, че няма определено хоби, но много харесва, обожава котки, шалове и зимното море...
Какво се крие дълбоко в душата на поета, който стои на ръба на себе си и поема челните удари на живота, които разсичат времето на “преди” и “след”? Ето какво споделя писателката Роза Максимова в откровено интервю пред Бургаски репортер за новата си поетична книга “Асиметрии. От двете страни на времето”.
Младият някога щурман на изтребител сега се е приземил на брега на магичния Бургаски залив, кротко лови риба на Моста и тихичко си говори с морето. По момчешки закачливо и дяволито. Спомня си лудите-млади години, спомня си приятелите, които са вече при звездите. Търси смисъла на дързостта да си на този свят. И реди стихове.
Тя е “влюбена в живота, оптимист по рождение и вярващ в победата на доброто над злото”. И вярва, че “че колкото повече надделява доброто, толкова повече се обезсилва злото. А това става чрез любов и прошка”.
Д-р Наталия Матвеева е от Архангелск, лекар-гинеколог, психолог, специалист по здравословно хранене. Автор е на книгите “Освобождаване от илюзиите” (книга за жените), “Съзнателно пристъпване към брак и майчинство” (на границата на физиологията, психологията и езотериката) и др.
Стана Апостолова е родена в Ямбол. Завършва Немска езикова гимназия – Бургас, магистърска степен електроника в ТУ – София, педагогика в СУ “Св. Климент Охридски”. По-късно придобива две следдипломни квалификации – по икономика и по информатика и информационни технологии. Работила е като проектант и учител по електроника.
Стоянка Грудова настройва фино инструментите – наблюдава отблизо и отдалеч, без да се загуби, с деликатна опитност достига сърцевини, а нейните “несбъднати светци” са образи на надеждата par excellence. Разбира се, рибата! Тя познава дълбочините, в които плува поезията на Стоянка Грудова...
Когато си закърмен с любов към природата и Родината, когато си чел за чудни и примамливи далечни страни, когато си авантюрист по дух, не можеш да стоиш на едно място, защото светът те очаква и трябва да бъде видян, усетен, описан. И Неда Захариева не се задоволява само с прочетените приключенски романи за екзотични страни, а решава сама да посети тези места и да опише своите впечатления. И е щастлива, че точно сто години след Алеко Константинов и тя има шанса да посети Ниагарския водопад...
Надеждата… Тя идва, когато вече всичко изглежда загубено. Като спасение. Или като желание за спасение. Като молитва. Като щит от самите нас, когато сме на ръба на себе си. Когато всичко си отива…
