Анализи

За канона и списъка

преди 5 години 1 month

Всяка година от май до юли (т.е. от държавните зрелостни и кандидатгимназиалните до кандидатстудентските изпити) и без това проблематичният български канон бива отново и отново проблематизиран в неговия максимално утилитаризиран вариант: като списък от произведения, обект на преразказ, литературноинтерпретативно съчинение, тема и пр.

Историята и /иконо/пишещият

преди 5 години 1 month

Двете значими литературни събития на 2005 г. се случиха в академичните среди – “Изгубените магарета” от Валери Стефанов и “Амазонката на Варое” от Боян Биолчев. И колкото и различни по тематика, проблематика, тоналност и стилистика да са двете книги, те са симптоматични за едно – българската литература от началото на този век предполага не само талант и блестящо перо, но и висока (в най-добрия смисъл на това свръхнатоварено със семантични отсенки прилагателно) ерудиция, култура и образованост...

Анна и рицарят или в огледалото на времето

преди 5 години 1 month

Българското “пътуване” към Европа в новата ни история и най-вече в огледалото на следосвобожденската ни литература е травматичен опит – от внушенията за непроницаемостта между различни култури, съпътстващо Бай-Ганьовото “мърдане в пространството” до героите на Алек Попов то експлицира невъзможността за доближаване на нашенското до чужд, висок и затова неотменно възприеман като престижен културен образец.

“Хари Потър”, цензурата и обучението по литература

Появата още на първия от романите за Хари Потър предизвика противоречиви реакции. От една страна, тя беше белязана с небивал за края на ХХ век интерес на младата аудитория към писаното слово. От друга страна, книгата беше подложена на яростни атаки от различни посоки...

За близостта между “Чудната история на Петер Шлемил” на Шамисо и “Човекът без качества” на Музил

преди 5 години 5 months

Проблемът за тоталитета и неговата загуба в състоянието на дисоциираност неминуемо извиква на помощ една вече експлоатирана тема за архетипите на целостността и символите, които препращат към нея. И ако Юнг вижда непрекъснатата изява на тези архетипи (на целостността) в продуктите на несъзнаваното, то колко по-голямо основание би могло да се търси за това във фикционалната, фантазната и неподатлива на психологическо обяснение продукция, наречена литература.

Модели на отсъствието в два романа на ХХ век

преди 5 години 5 months

Настоящият доклад е само един щрих към възможния прочит на отсъствието, представено като концептуален модел в два типологично различни романа на немскоезичната литература – “Човекът без качества” на Музил и “Парфюмът” на Зюскинд...

Синьото цвете от романа на Новалис “Хайнрих Фон Офтердинген” като алхимическа проекция

преди 5 години 5 months

Цялата литературна теория е единодушна, че митологията и в частност митологизмът в литературната продукция изживява своя същински ренесанс във века на Романтизма. До голяма степен заслуга за подобна нагласа има Фридрих Шлегел, който изключително отъждествява романтичната позиция с тази на гръцката античност, доколкото в неговия исторически оглед на духовните “ситуации” във времето, категорично е наблюдението за постигнато равновесие между природа и дух в живота и културата на древните гърци...

Романтичният възглед за книгата като “абсолютната книга”

преди 5 години 5 months

Играта на крайно и безкрайно в романа на Новалис “Хайнрих фон Офтердинген”.

Когато става въпрос за книгата като текстов конструкт, като митологема и културогема въобще, неизменно предусловие се оказва понятието “литература”. В най-общо критическо съждение може да се каже, че това понятие, колкото и очевидно в смисловата си натовареност да изглежда, е всъщност трудно дефинируемо и неясно...

Петя Дубарова и Новалис, денят и нощта – за една романтична сизигия

преди 7 години 5 months

Романтизмът е онзи духовен възглед, който надхвърля собствените си хронологически измерения, за да се прелее отвъд всякакви времеви хоризонти и да се превърне в абсолютна отнесеност към чувството, към другото сетиво, онова, което ни свързва с неземното ни битие. Пак това свързващо звено е в основата на едно непрестанно търсене на нещо, което никой не знае какво точно е, защото “нещото” е отвъд интелигибелните същности, тоест няма умопостижимост.

Страници