Вълнуваща история за верни приятелства, опасни предателства и още по-опасни предизвикателства

Пиеса за деца. Второ издание.

***
В едно малко градче,
с чудесна градска градина,
имаше забавно местенце
наречено зоологическа градина.
Е, не чак толкова голяма;
например липсваше ѝ лама,
нямаше хипопотам,
нито даже слон голям.
Но-о, макар и много малка,
тя не беше никак жалка.
Това чудно място
си бе точно на мястото,
там където бе краят на градчето
и началото на полето,
а през полето течеше реката,
която извираше от планината.

Както във всяко градче
и там живееше едно палаво малко момче.
Един ден, реши момчето,
че е вече крайно време
на разходка баба си да изведе,
в зоологията да я въведе.
Не бе лесно на бабата да се реши,
трябваше здравата да се поизпоти,
но заради внучето,
пък и да поразходят кучето
се съгласи на това приключение
и последва внучето си с умиление.
А то палаво, палаво – колкото десет;
отдавна дворът му бе тесен.
Ту ще подгони бабиното си куче,
ту котката на съседите ще размяуче...
След като стигнаха градината,
бабата седна да си почине.
А момчето, иска ли питане,
мигом край решетките се заскита.
Гледаше удивено лъвицата,
хвърляше трохи на птиците,
изплези се на риса,
даже с маймуната се здрависа.
И нали си беше с очички палави,
и нали си беше с ръчички палави,
зърна как се отключва на маймуната клетката
и след като се увери, че никой не го следи...
сещате се по-нататък за гледката...