Октомврийски напеви

* * *

За малко искам да те видя,
за много искам да остана,
за кратко искам да те чуя,
а чуя ли те – пожелавам
да ми говориш, да те слушам
за разцъфтелите градини,
които не видяхме с тебе,
за рилски езера красиви,
които чакат да те видят
и за безмилостната вечер,
която пак ще ни разделя.

-------------

Тъга за лятото

Сега без лятото какво ще правя?
За вас не знам.
Единствен избор имам:
ще спра на пътя, дето е отминало
обичаното лято.
Там ще чакам.
Върху ми нека с листи пожълтели
една могила есента да струпа.
И после сняг да ме засипе целия.
Аз няма да избягам, ще очаквам,
тъй както най-любим човек се чака,
обичаното лято да се върне.

И ако жив не го дочакам тука,
кажете му, че много го обичам.

-------------