Огненото цвете

“Огненото цвете” е третата самостоятелна поетична книга на Диана Врангова, след “Песните на Аза” (2013 г.) и “Виждам с очите на сърцето” (2014 г.).

---------------

Песента на огненото цвете

В песента на огненото цвете,
ще присядат да говорят цветовете.

Тя ще те дарява с огнения аметист
и ще построява нов живота чист.

Тя е храмът, в който можеш да се прибереш
и на песен мълчалива да се отдадеш...

---------------

Красивият залез

Красивият залез успокоен,
и днес пак приседна пред мен,
в златно червено се разпростря,
и медено успокоено запя:

Земята е топла,
за сън се приготвя,
блажено клепачи притваря,
облича се в нощно синята рокля,
в затихваща песен отмаря.

Настъпва нощ лятна,
теменужено ароматна.

Две лястовички като стрели излетяха,
два славея любовната песен запяха.

А зад един облак,
показа се  и Луната,
наведе се ниско,
и вдъхна на розата аромата.

Отнякъде се обадиха и щурците 
със свойте гъдулки,
напоиха с дъха си липите,
заблещукаха в танц златни светулки.

Почувствах се като цвете избрано,
и стана ми някак си замечтано,
и ниско над мене дървото клон свежда,
в ухото ми шепне
усмихната моя надежда
усмихната моя предизвестена...

А пък звездите от край време обичат да наблюдават
случките по земята,
и да ги местят или насърчават,
като ход по дъската на шахмата.

Звездите също обичат да предават
обичащи слова,
а вечер на прозорците  оставят
писма, написани от любовта.

Сега си лягам,
и утре рано ще очаквам
звездната си поща...