Истинска

Новата книга на Лекси А. е дяволски безкомпромисна и директна. Сякаш забива джобно ножче с красиви орнаменти в гръдния ти кош и после сипва лед в раните. За да продължиш да четеш – пристрастено. Човекът в тази поезия е гол. Пред себе си, пред най-скъпите си хора, към спомените с тях и бъдещето. Съблякъл е най-съкровените си тайни, без страх, че е възможно да боли. И никоя броня не може да го стигне. И никой да го купи като кукла. Противоречието на човешката природа винаги е била основна, центробежна сила в стиховете на Лекси. Сега е по-изпъкващо от всякога. Готово с всичките си недостатъци да позволи да бъде обичано, от този който е видял сърцето му. Дори и с риска да издигне своя лудница. Но любовта без лудост е измислица.

Пораснали като усещане, макар и детското да е останало, са не думите и образите, израснал е подтекстът им. А когато расте казаното между думите, и ехото след тях се удължава като стойност.

В тази книга има всичко, всяка тема. Няма само едно. Няма маска.
Чиста е като сълза. Пареща е като въглен.
Истинска.

От редактора

------------------

Истинска

Не можеш да ме купиш,
не съм кукла.
Не искам скъпи бижута.
Върви при другите,
които се продават.
Те имат нужда от това,
не аз.
Аз исках само любовта,
а ти реши,
че да ме засипеш с материалното
е по-добрата възможност.
Реши, че така ще съм твоя,
когато ти пожелаеш.
За да ме пуснеш
„Втора употреба“.

Но аз не съм ти силиконовата.
Аз съм от изчезващите видове.
Миглите ми са гъсти, но естествени,
гърдите – малки, но секси
(както обичаше да казваш сам).
Мои са ноктите с излющен лак,
дори когато са счупени.

Твоето общество не обича това.
Важни са любимите ти Барбита.
Нищо, че ти вече осъзна –
имаш нужда само от онази рошавата,
с раздрани дънки и скъсани кецове,
тази, в която маските не важат.

Но теб винаги те е спирало това
какво ще кажат хората...
Е, какво ти казаха?
След тях
вярваш ли, че ме обичаш по-малко?

------------------