Ера на маргинализация

Когато животът е живот, е жив и е живо живото.

Когато човекът няма желание за живот, животът има желание за човека, посредством парите.

Като нямаме пари, искаме парите и като желаем паричното, желаем на хората обвързване с поробваща работа, с други думи – желаем поробване на хората, за да сме здрави... а това не е здраве.

Лудост ли е – да искаш самоцелно пари от живота... а дали това е живот?! Парите идват, но животът няма да дойде при вас! Ако животът е пари и няма да го има без тях... няма как да го видите... а той е и практичен; и страхотен!

Авторът

------------

Ера на маргинализация

Дистанцията е от хората

Естествените нужди се влияят
                         от репутацията,
                                               прогреса и успеха;
от високо или не всички падат;
случва се човек да е сломен
                        и в необходимост от утеха;
да остане сам сред многото
                       единакът в себе си вглъбен –
беззащитен, отхвърлян, нагрубяван, отчужден,
                                                 но зависим и сломен.
Със “спусната” от “вота” съдба без шанс,
набеден да е ненадежден като човек,
да е самотник – единак в технологичния ни век,
нареден на “опашката с надежди”,
където всеки “ръси” своите брътвежи
                                               и въси вежди –
капитализмът като синхронизация
                            в ера на маргинализация.

------------
За книгата от редактора ----->>>>>
------------