Жената с ябълките

Жената с ябълките

Жената с ябълките всяка сутрин,
през своя свят, край моя дом минава
и в сянката на овдовели букви
отива към пазара да продава.
Там с бархетна грижливост ги изтрива
замислено и бавно ги подрежда,
а над сергията й дъхав изгревът,
подобно ябълков клон се навежда.
Превита в себе си, седи и чака
човека, който в мигом ще ги купи.
И тя, освободена после, в мрака
ще легне в почернелите си букви,
че най-навътре в онзи куп е скрила
най-грешната от тях, която още
като змия душата й обвива
и в ад превръща дългите й нощи.
С години тази ябълка я сочи
с вина от изневяра непростима,
пробила с изстрела си слепоочието
на мъж, чиито кости шепнат името й...