За Наталия Недялкова и силата на думите

Наталия Недялкова, поет и преводач: Преводът е алхимия и сакрална геометрия.
Дата: 
четвъртък, 20 December, 2018
Категория: 

Нобеловият лауреат Жозе Сарамаго казва: “Националната литература се прави от националните автори, но световната литература е дело на преводачите”. И е много жалко, когато трудът на преводача остава невидим – та нали книгите, които ни разплакват, разсмиват, вдъхновяват, променят, не са дошли при нас, на нашия език, просто ей така. Затова трябва да приемаме добрия художествен превод като връх, покорен с много труд, любов и всеотдайност.

За труда на преводача, за изкуството и предизвикателствата на превода и за превода като дар за читателя разговарям днес с бургаската поетеса и преводач Наталия Недялкова.

Роза МАКСИМОВА

---------------

Наталия Недялкова, поет и преводач: Преводът е алхимия и сакрална геометрия.
(Интервю на Роза Максимова, в. “Компас”)

– Наталия, ти имаш две самостоятелни стихосбирки и една съвместна с руската поетеса Валентина Сергеева, но напоследък много активно се занимаваш с преводи на поезия (и не само). Какво те подтикна към това?

– Личното творчество, разбира се, е нещо прекрасно, то е начин да изразиш себе си и своята представа за света – и външния, и вътрешния. Но по-голямо предизвикателство е да направиш съпричастна читателската аудитория с красотата на други творчески светове. В този смисъл преводът е онзи вълшебен ключ, който отваря врати към други Вселени. Преводът е вид свещенодействие. Не случайно в асиро-вавилонските времена първите преводачи са били жреци. Ще си позволя едно метафорично сравнение – преводът е алхимия и сакрална геометрия, и няма как да не бъдеш пленен от магията на това вълшебно знание.

– Напоследък Бургас се развива не само като град на поети и писатели. Неговата литературна биография се допълни с доста преводачи. Какво се случва на бургаския литературен небосклон?

– Благодаря за този въпрос, защото той дава възможност да изтъкна с гордост факта, че можем с пълно основание да говорим за бургаската преводаческа школа. Наши писатели не само създават свои талантливи творби, но наред с личното си творчество се изявяват и като виртуозни преводачи. За да се фокусира именно върху този аспект на тяхната дейност, през октомври Творческата комисия на Бургаската писателска общност инициира литературна вечер “Намерени в превода” съвместно със Съюза на преводачите в България. За този поетичен форум в Бургас бяха представителите на Съюза Сабина Павлова (известен наш лексикограф) и Емил Басат (ръководител на секцията “История, теория и критика на превода”, литературен журналист и историк на превода). Бях изключително щастлива да представя мои преводи наред с преводите на класическа и авангардна поезия на Димитрина Лау-Буковска, Елка Стоянова, Живка Иванова, Борче Панов, Иван Кехлибарев и Николай Фенерски. Това, обаче, са само част от имената на талантливите преводачи, чието виртуозно майсторство се представя периодично и ще бъде представяно и занапред.

– Тук ни гостуваха преводачи от национален мащаб. Ще има ли продължение на тези съвместни мероприятия и в какво ще се изразяват те?

– Да, разбира се. Изкуството на превода ще продължи да присъства в литературния живот на Бургас. Например огромен принос за неговото популяризиране има традиционният майски форум на славянските творци “Свято слово”, чиито основи организатори са поетесите и преводачи Роза Боянова и Калина Тельянова. Всяка година в Бургас гостуват автори от различни държави, чието творчество звучи и в оригинал, и в превод. А те от своя страна популяризират бургаски автори, превеждайки ги на езиците на своите страни. Бих отбелязала и инициативите за представянето на творческите портрети на класиците, където преводът присъства неизменно. През ноември по инициатива на поетесата Лилия Христова почитателите на Джейн Остин си припомниха творчеството й “без предразсъдъци” чрез нейните три героини – Ан, Елизабет и Ема, а в литературната вечер бяха включени текстове, майсторски преведени от Живка Иванова. Като продължение на стартиралия тази година “Буургсток” (морски реверанс към легендарния арт-фест Уудсток, който догодина навършва 50 години), замисляме неговото ново издание, в което ще има не само музика, и авторска авангардна проза и поезия, а и преводи на творби от бийт-поколението.

– Ти превеждаш от няколко езика – руски, полски, македонски… Разкажи нещо интересно, запомнящо се от работата ти като преводач. Има ли куриозни случаи, забавни ситуации? Близостта на езиците прави ли си шеги понякога?

– Близостта на езиците много често прави шеги и може да създаде различни комични ситуации, затова винаги се налага да бъдеш особено прецизен при превода. Често еднакво звучаща дума, има съвършенно различно значение в различните славянски езици. Забавните ситуации пък винаги се появяват, когато трябва да преведеш остроумен словесен каламбур, свързан с някакъв характерен етнографски, фолклорен и друг специфичен аспект. Или например да намериш адекватен идиоматичен израз. Или аналог на създадения от автора неологизъм, чиито корени обаче се намират в съкровищницата на старинната лексика. За моя огромна радост, авторите, които превеждам и с които имам щастието да работя, винаги имат в изобилие от гореизборените предизвикателства.

– Има ли изкуство в превода? Или самият превод е изкуство?

– На този въпрос ще отговоря, без да се замисля дори и за миг: Самият превод е изкуство. Защото освен формата и съдържанието, дълбочината на семантическите пластове, истинският преводач съумява да улови и духа на едно произведение, всички оттенъци на емоционалния свят на неговия автор, разнопосочните аспекти на неговата душа. Всичките му “Аз” и неговите проявления в Словото. И затова най-добрите преводачи, говорейки тук за художествения превод, самите те преди всичко са много добри поети и белетристи. Като примери от съвременните автори тук бих цитирала имената на Румен Шомов, Иван Вълев, Евгений Харитонов (Русия – той превежда българска литература), Наталия Ерменкова, Димитрина Лау-Буковска, Андрей Криволапов (преводача на Филип Дик в Русия и известен тв журналист) – хора, които познавам, с които имах щастието да работя по различни съвместни начинания, от които в една или друга степен се уча и чиито професионални съвети изключително ценя. Разбира се, това са само част от имената, които заслужават да бъдат цитирани.

– Има ли непреводими текстове? С какви проблеми и трудности си се сблъсквала в работата си като преводач?

– Нека да не прозвучи самонадеяно, но си мисля, че непреводими текстове няма. Има текстове, които те карат да вложиш повече труд и старание, и разбира се, много смелост и авантюризъм, в най-добрия смисъл на думата. Защото работата с многопластов текст е подобна на превземането на един връх. И всеки преводач си има своя Еверест, който иска да покори. Иначе в чисто технически план, предизвикателствата при превода, за мен специално, е преводът на поезия – класически римуван стих, особено, когато става дума за превод от и на езици, в които има падежна система, а се превежда на език, който се е развил към аналитизъм. Това все едно е, че да направиш кавър на музикално произведение от ерата на мадригалите във варианта на прогресивния рок. Но след като в музиката това успяха да сторят “Джентъл джайънт” и “Джетро тъл”, вероятно и в превода това би било възможно.

– Какво/кого най-много обичаш да превеждаш? Работата върху кое произведение ти доставя най-голямо удоволствие? Кое определя избора ти на автори за превод?

– Обичам да превеждам произведения, в която има много музика, ритъм и неочаквани метафори. Обичам текстове, за които се говори: “Това не може да бъде преведено”. Творби, които ме карат да обогатявам знанията си по една или друга тема, да прелиствам етимологични речници, да проследявам генезиса на думите, което си е чист вид езикова археология. Що се отнася до избора на авторите – превеждам автори, чиито идеи и послания намират съзвучие с моята етико-естетична система. Тези автори, за чиито творби още от пръв прочит си казвам – “Това е великолепно!”, творби, които могат да заинтригуват и да накарат четящия да съпреживява и да ги преосмисля, превеждйки.

– А кое произведение/автор са били най-голямо предизвикателство за теб?

– Всеки един превод сам по себе си едновременно е и предизвикателство, и удоволствие. От съвременните автори ще цитирам имената на руската поетеса Валентина Сергеева, македонския поет Борче Панов, бургаския писател-фантаст Янчо Чолаков. Огромно предизвикателство за мен бяха преводите на мистериозната руска авангардистка Мария Судаева, и разбира се, неподражаемия Саша Чьорни. Наистина, предизвикателство – става дума за проза, бликаща от неповторимия одески колорит и езиково богатство.

– Нужно ли е вдъхновение при превода, или това е просто работа?

– След като преводът е Изкуство, вдъхновението е задължително.

– Какви качества трябва да притежава един преводач?

– Безспорно талант, усет не само към Словото, но и към музиката и танца. Защото самото слово преди всичко е музика и танц. То притежава и мелодия, и ритъм, които оформят неговите стъпки. Коректност към автора. При превода едно от най-важните неща е да бъде подтиснато собственото его. Добрият преводач никога няма да си позволи да пренапише една творба, така че да изпъква той самият. Коректният преводач винаги е малко зад кадъра. Тук ще цитирам една мисъл на великия Гьоте, който казва, че преводачът е подобен на сватовницата, която, хвалейки достойнствата на загърнатата с воал красавица, предизвиква непреодолимото желание да се запознаеш с оригинала.

– Какво може и какво не може да си позволи един преводач?

– Един преводач има огромни творчески възможности и свобода за художествена интерпретация на един текст. Той става и един вид съавтор, защото, освен майсторството и труда си, влага в превода и частица от своята душа, а това няма как да не остави своя отпечатък. Това, което обаче не може да си позволи – е да изпада в двете крайности – в буквализма и своеволията. И двете са пагубни. И, разбира се, най-недопустимото нещо, е калпавият превод. Когато един текст ти убягва, по-добре е да бъдеш честен и да кажеш – това не е преводът, който трябва да направя. По-добре е да се откажеш навреме, отколкото да съсипеш едно добро произведение. Както в оня стар виц: “И какво толкова му харесват на този Моцарт? Вчера чух братчеда да го свири на акордеон, и изобщо не ми хареса”. Ето това не може да си позволи един преводач.

---------------
Интервюто е публикувано във в. “Компас”.
---------------

Засегнати автори: 

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Имейл адресите ще се завоалират в кода на страницата, за да се намали шанса да бъдат експлоатирани от спамерите.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
CAPTCHA
Този въпрос е за тестване дали или не сте човек и да предпази от автоматизирани спам.

Издателство "Либра Скорп" не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.

Условия за ползване на коментарите