Сюита за котка и девет живота

Сюита за котка и девет живота

стоим под зеления дъжд
чернорижава котка и аз
аз стискам чадър
а котката своите девет живота
липсва нейната квота
във Китайския зодиак
казват грешка на плъха
овластен да кани животните
в императорския дворец от нефрит
но са квит
той е нейният неизменен любимец
от онзи момент
тя много любезно
го гали с усмивката
на своите тридесет зъба
по меката гушка
ако слушка
го кани на танц
с плавен жест
с подхвърляне
и с гореща прегръдка
с всяка стъпка
любовта й нараства
извива гръбнак и заискря
окото й от стаената страст...
заразява ме с власт
а зеленият дъжд си вали
отминават коли
сътворявайки временни ветрила
от асфалт и вода
тя си няма чадър
но се шмугва под пейката
закопчала ме с поглед
за своите девет живота
със охота захвърлям чадъра
и подлагам лице и коси
нека бъдат
виола за лъка на дъжда
нека свири на тях
неизвестна сюита
за котка
и моите девет живота...