Старият майстор

Старият майстор

В памет на моя приятел Георги Алексиев

Бях влюбен в странджанското село
във стара къща със провиснал гръб,
край нея дол напевно ромолеше
и вливаше води в река с вековен дъб.
Деветдесетгодишната старица
бе клюмнала с увиснал стар балкон,
коминът вече не димеше,
животът бе угаснал в този дом.
А били са години по-честити
и шум, и глъчка тук е била,
строили нашите предци богато
с дърво и камък чорбаджийски дом.
На дядо Стойчо къщата била е,
калеври правил с кундурджийски чук,
от цяло село тук народ събирал,
на селяните старите обуща ремонтирал.
Кой може днес на таз старица да помогне
със труд и майсторство да сътвори
и сгушена сред орехи вековни
дървената къща с любов да съживи!
Роден, работил и творил във Странджа,
над трийсетина къщи построил,
във село хората мълвяха,
че най-добрият майстор бил.
Раздаде се ти без остатък
да стоплиш старата снага,
изпод ръцете ти умели
тази вековна къща засия.
А вечер пълнехме с вино бакъра,
слушах от теб за живота суров,
как се е пекъл хлябът на къра,
колко изстрадан е всеки дом нов.
Във разказа звучеше песен
за стари комити и нови дела.
С дъх на Странджа и на песен
с теб завършвахме деня.

Отново в камината огън ще има
и песни ще леят се в стария дам,
а аз ще разказвам за стария майстор,
за всичко, което от него аз знам...

януари 2002 г.