Поетичните открития на две талантливи бургаски авторки

Милка Стоянова е работила 33 години в “Лукойл Нефтохим Бургас” АД – звено “Нефтософт” като проектант. Автор е на книгите “Лице на светлината”, “Тревата, по която стъпвам”, “Милениум”, “Лозница”.

“Въртележка” е петата книга на Милка Стоянова, която бележи своеобразен връх в нейната творческа зрелост, рамкира философските прозрения и натрупаната с годините житейска мъдрост. Задълбоченото поетично виждане на авторката “завърта” делника в нескончаема въртележка, в която се редуват прозаичното с празничното, болката – с искрящата радост, меланхолията – с неочакваната жизненост. Най-красивите мигове на щастие, породени от внезапна среща с малките чудеса в живота, са за Милка Стоянова като едно топло доказателство за взаимност и споделена радост:
… Сърцето ми се сприятелява с друга нота.
Тя ми доверява тайните си,
а аз й говоря за Добрин…

Въртележката на човешкото битие е низ от проблясъци и падения, скръб и взъход, лъжа и доверие, тайни и откровения.
… Малко ми се завива свят,
но заспя ли,
забравям.
Изчервявам се от луната…
…
Пияна съм
и влюбена.
Може би щастлива.

Понякога водовъртежът на живота изправя пред предизвикателства, които провокират и ни поставят пред неумолимостта на избора:
… Да му попреча
да звъни по раните ми…
…
Да го забравя бих искала
и да няма
път за него,
минаващ през сърцето ми.

Според поетесата, мъдростта, която бележи житейския и творчески път, катализира многобройните препятствия, чрез които болката се превръща в сила. Лаконичността и премереността на фразите и точните попадения на думите отмерват ритъма на един зрял стих, който философски намира отговори на най-стремителните и смели търсения в измеренията на духовното.
… На ходилата ти
подхождат
утъпкани пътеки,
ала упорството отвежда
                   надалеч.
…
че това ти стига само:
да гледаш отвисоко.

Вечната дилема за свободата и зависимостта е представена като мигновение, като мимолетно усещане, което ни кара винаги да се стремим към тайнството, да се чувстваме като блуждаещи в пространството атоми, но за миг, защото пълната свобода е химера и човек дори в най-откровените моменти на самотата се нуждае от взаимност, споделяне, рамо, на което да се облегне.
… и свободата се изправи,
за да я приветствам.
Преди да я назова,
птицата
отлитна.

Поетичното виждане на авторката върху разнообразните аспекти на живота намира отражение в сполучливи сравнения, оригинални метафори, които стилистично чертаят облика на един зрял, логично завършен и наситен с емоционален заряд стих:
Снегът –
дрипавия старец
на прозореца.
…
На приказка прилича
бялата му одисея…

Въпреки скептицизма, натрупан с годините на нелек житейски път, остава неизтребимата вяра в бъдното, в светлината, която облива с мека сияйност битието и го прави по-поносимо. Милка Стоянова преминава през жаравата и възхода, като нейната житейска “въртележка” води до просветление и надежда. Въпреки че
… Нощ след нощ
сънят ми
е болно око,
вперено в буците
памет…
… според поетесата, все пак, въпреки всички болки и предизвикателства, човек би трябвало да остане с вперен в хоризонта поглед, че хубавото предстои…

Книгата на Милка Стоянова “Въртележка” се издава от “Писателско дружество” – Бургас, редактор е Иван Сухиванов. За стилното графично оформление със сюрреалистичен привкус, принос има идеята на авторката да избере фрагменти от акварели на емблематичната фигура в съвременната световна живопис Пабло Пикасо.

-------------------

Ирина Войнова е родена през 1953 год. в гр. Приморско. Завършва ВИАС – София през 1981 год. и оттогава досега работи като проектант-конструктор в “Нефтохим” – Бургас. От 4 месеца изпълнява длъжността “специалист” в отдел “Инженеринг” в Дирекция “Развитие и нова техника”.
Автор е на поетичните книги: “Оголен камък”, “Глинена птица”, “Степен на изгаряне”. Най-новата й стихосбирка “Крило и корен” е отличена с награда за поезия “Христо Фотев” за 2003 год.

С пожеланието си към екипа на в-к “Компас” да не изгубваме вярната посока, авторката на “Крило и корен” символично начерта основните направления на поетичната си мисъл и на творческото си верую. В заглавието на книгата е заложено дуалистичното начало на битието и човешката природа. Едновременно с дълбоката връзка със земното, корените, видимото, обозримото, в живота е заложен и стремежът към нематериалните измерения, възвишеното, онова, при което порастват невидими крила:
Ще срежа вървите на
своята инертност
и ще тръгна,
…
Владетелка на всички
пътища ще бъда –
какво блаженство е
да си припомням младостта
в градина от крайпътни камъни!

Неминуема с настъпването на зрелостта се прокрадват и нотки на умора, отчуждение, скептицизъм и недоверие. За съжаление, мъдрите хора достигат до същината на нещата и до отговорите на фундаменталните въпроси по пътя на множество съприкосновения с болката. Ирина Войнова е преминала през изпитанията, които са оставили отпечатък върху нейната психика и светоглед и са очертали житейската й драма, като са я научили да бъде по-толерантна и адаптивна:
Бившето момиче в огледалото
…
проучва нови мостри
на усмивки
за колежки и началници,
за контрольори и натрапници.

Трудно е да не загубиш своята идентичност и да не изневериш на своите вътрешни норми и правила, когато си поставен пред своеобразния тест, на който животът подлага с особена строгост най-доверчивите. За съжаление, с младостта си отиват и нереализуемите копнежи. Остават тъжните заключения на порасналия човек.
Кожата ми е обвивката на кестен,
но Господ знае
какво е вътре
късно нощем,
когато…
на лунен припек изпълзява
ръждива меланхолия.

Поетесата инстинктивно търси свободата да отстоява своите истини. Нейната женска същност се противопоставя на:
препинателния камък
на властолюбието,
бълхата в ръкавицата
на алчността,
граховото зърно
в дюшека на простотията,
отровното жило
за медоносната интрига…

Реалностите не винаги хармонират с най-чистите ни пориви и надежди. Важното е да имаш смелостта да посрещнеш достойно предизвикателствата и да устоиш на изкушенията, които тласкат към инертност, озлобление и отмъстителност. Пътят винаги е лъкатушещ, но стремежът е да се върви нагоре – към духовно усъвършенстване.
Толкова ме е страх за вас,
че ако скоча
от терасата,
със сигурност
ще полетя нагоре.

Поетичната книга на Ирина Войнова е издание на “Писателско дружество” – Бургас, художественото оформление е на художничката Донка Атанасова, която умело е избрала черно-бялото решение за илюстриране на творческите идеи на авторката. В жизнения път неминуемо са вплетени черно-бели краски, които очертават контурите на битието. Би трябвало да сме много по-прозорливи, обаче, за да се взрем отвъд очевидното и да открием неизброимите нюанси на цветовете на живота.

---------------------

Публ. във в. “Компас”, 21 април 2004