Пантомима

Пантомима

Един печален Арлекино
смеха във чаша си наля
и в среднощното казино
за последен път се смя.

Бавно чашата поднесе
към гримираното си лице.
Пи, а после се затресе.
Зина, сякаш ще умре...

Бисираха пияни дами
падналия на земята шут
и след толкова измами
не разбраха, че бисират труп.

-------------

Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.

-------------