Областните управители на Бургас

Дата: 
вторник, 6 February, 2018
Категория: 

След Освобождението през 1878 г. страната ни е разделена според „Временните правила“ на 5 губернии, като Южна България е разделена на 2 губернии – Пловдивска и Сливенска. В Сливенската губерния попадат околиите: Сливен, Ямбол, Карнобат, Айтос, Бургас, Къркларели (Лозенград), Люлебургаз, и Бабаески – последните три в Турция.

На 7 февруари 1878 г. с помощта на руското командване в Бургас е назначена първата българска градска общинска управа с първи кмет Нико Попов и първи околийски началник – поручик Скугаревски и полицмайстер (градоначалник) Безак.

С това се открива нова страница за черноморския ни град Бургас.

През годините, ръководителите на Бургас и областта се водят на различни длъжности:
Околийски началник
Окръжен управител
Областен директор
Окръжен председател
Областен председател
Областен управител

1. Поручик Скугаревски (1878 – 1878)
2. Щаб капитан Нестор Карлови Генка (1879 – 1879)
3. Иван х. Петров (1879 – 1879)
4. Тодор Икономов (1879 – 1880)
5. Д-р Янкулов (1880 – 1880)
6. Иван Цанков (1880 – 1885)
7. Петър Иванов (1885 – 1885)
8. Иван Цанков (1885 – 1887)
9. Христо Самсаров (1887 – 1887)
10. К. Т. Доганов (1887 – 1887)
11. Христо Щърбаков (1887 – 1888)
12. Христо Ваклидов (1888 – 1889)
13. Димитър Милковски (1890 – 1894)
14. Тодор Георгиев (1894 – 1894)
15. Васил Павлитов (1894 – 1895)
16. Теофан Райнов (1895 – 1896)
17. М. П. Марков (1896 – 1897)
18. Лука Груйов (1897 – 1899)
19. Иван М. Костов (1899 – 1899)
20. Д-р Владимир Чернев (1899 – 1900)
21. К. Хамаджиев – врем. управляващ (1900 – 1900)
22. Марко Тотев (1900 – 1900)
23. Марко Марков (1901 – 1901)
24. Владимир Селджобалиев (1901 – 1903)
25. П. Черковски (1903 – 1903)
26. Владимир Селджобалиев (1903 – 1903)
27. Тодор М. Чуткуров (1904 – 1905)
28. Г. Хараламбиев (1905 – 1906)
29. Господин Иванов (1906 – 1906)
30. Михаил Зелков (1906 – 1908)
31. Т. Думанов (1908 – 1908)
32. Я. Д. Стоянчов (1908 – 1909)
33. М. М. Радославов (1909 – 1910)
34. Я. Д. Стоянчов (1910 – 1911)
35. Петър Иванов (1911 – 1911)
36. Христо Богоев (1911 – 1913)
37. Д-р Ф. Симеонов (1913 – 1914(
38. Тодор Рухчев (1914 – 1918)
39. Петко Чорбаджиев (1918 – 1919)
40. Петър Петранов (1919 – 1920)
41. П. П. Главошки (1920 – 1921)
42. Асен Младенов (1921 – 1923)
43. Панайот Данчев (1923 – 1927)
44. Петко Гълъбов – врем. управляващ (1927 – 1927)
45. Илия Грозданов (1928 – 1928)
46. Симеон Дончев (1928 – 1931)
47. Димитър Стефанов (1931 – 1931)
48. Димитър х. Динев (1931 – 1934)
49. Панайот Данчев (1934 – 1935)
50. Иван Ковачев (1935 – 1935)
51. Руси Русев (1935 – 1935)
52. Георги Мархолев (1936 – 1936)
53. Никола Рашков (1936 – 1938)
54. Антон Козаров (1938 – 1944)
55. Димитър Димов (1944 – 1945)
56. Цветан Колев (1945 – 1947)
57. Панайот Коларов (1947 – 1948)
58. Панайот Яръмов (1949 – 1955)
59. Яни Димитров (1955 – 1958)
60. Минчо Минчев (1958 – 1959)
61. Стайко Неделчев (1959 – 1963)
62. Николай Жишев (1963 – 1965)
63. Вангел Тръпков (1965 – 1974)
64. Маргарит Спиров (1974 – 1981)
65. Иван Ружев (1981 – 1990)
66. Атанас Стамболов (1991 – 1992)
67. Стефан Константинов (1992 – 1995)
68. Радостин Димитров (1995 – 1997)
69. Христин Петков (1997 – 2000)
70. Кирил Козаров (2000 – 2001)
71. Васил Камберов (2001 – 2001)
72. Стефан Корадов (2001 – 2002)
73. Иван Витанов (2002 – 2005)
74. Любомир Пантелеев (2005 – 2009)
75. Константин Гребенаров (2009 – 2013)
76. Павел Маринов (2013 – 2014)
77. Вълчо Чолаков (2014 – ...)

По-важни факти от дейността на Областната управа:

През декември 1890 г. пред Общинския съвет в Бургас е поставен въпроса за предоставяне на място за строеж на сграда на Окръжния съвет и Окръжна постоянна комисия (La prefecture) като постоянно действащ орган към съвета. Искането е удовлетворено на заседание през 1891 г. Отреден е терен от 47 017 кв. м, в последствие намален, между ул. „Гладстон“, ул. „Ив. Шишман“, ул. „Патриарх Евтимий“ и ул. „Цар Асен“.

Сградата започва да се строи през 1893 г. За наблюдаващ и отговарящ за хода на строителството на Окръжната постоянна комисия (това е сградата на Стария съд, на ул. „Патриарх Евтимий“ № 16), от страна на Министерски съвет и лично от Стефан Стамболов, е определен довереният му човек в Бургас, Страти Димитров, който е председател на Народнолибералната партия (Стамболовиската партия) в Бургас. Тогава той е народен представител в VII Обикновено народно събрание. Страти Димитров (прадядо на автора по майчина линия) наблюдава строителството на обекта и ежеседмично докладва по телеграфа за хода на строителните работи, за необходимите мерки и средства за довършване на сградата. При посещенията си в София той отива на отчет и делови разговор с министър-председателя. А когато Ст. Стамболов идва в Бургас гостува в дома му на ул. „Фердинандова“. Застроената площ на сградата е над 1 000 кв. м. Мястото пред сградата е отредено за площад-градина. През 1900 г. се оформя като градина „Княз Кирил“ (по-късно площад „Правда“, а днес площад „Жени Патева“) с площ 2500 кв. м. Под ръководството и пряката отговорност на Страти Димитров сградата на Окръжната постоянна комисия е завършена през 1895 г., по времето, когато министър-председател е д-р Константин Стоилов. От 1898 г. Окръжният съд е настанен в сградата на Окръжната постоянна комисия. По това време съдът има две колегии – гражданска и наказателна. През 1899 г. за първи път са избрани съдебни заседатели. Откриване на Търговското отделение към съда става през 1925 г., а през 1926 г. е избрана Помирителна комисия. През 1934 г. в сградата са събрани трите съдилища - Областния, Градския и Мировия съд. На 28 май 1936 г. сградата на Окръжната постоянна комисия е предадена изцяло на съдилищата и официално е обявена за Съдебна палата. Окръжния съвет и Окръжната постоянна комисия са настанена в сградата на Бургаската търговско индустриална камара, на ул. „Цар Петър“ № 1 (дн. Областна управа).

Най-дълго време заемат длъжността областен (окръжен) управител: Вангел Тръпков – 9 години, Иван Ружев – 9 г., Иван Цанков – 8 г., Маргарит Спиров – 7 г., Панайот Яръмов – 6 г. По два мандата на този пост са Иван Цанков и Владимир Селджобалиев.

Юристи, които заемат тази длъжност и продължително работят в Бургас са следните лица:
Тодор Икономов
Иван Цанков
Христо Богоев
д-р Фоти Симеонов
Петко Чорбаджиев
Петко Гълъбов
Димитър Стефанов
Димитър х. Динев
Антон Козаров
Панайот Коларов
Минчо Минчев
Стефан Константинов
Иван Витанов
Павел Маринов
Вълчо Чолаков
Навярно има и други юристи, но няма информация за тях.

По значими областни управители са:

Иван Цанков (1844 – 1925 г.) – роден в Жеравна, революционер (ятак на Стефан Караджа и Хаджи Димитър) и следосвобожденски държавник, юрист. Два пъти префект (окръжен управител) и два пъти кмет на Бургас.

Владимир Селджобалиев – родом от Пловдив, възпитаник на Николаевската гимназия в Русия, продължава образованието си във Френския колеж в Цариград и остава на работа там, като финансист на Българската Екзархия. Два пъти е назначаван за окръжен управител. По негово време се строи пристанището, железният мост на „Пода“ и др. важни обекти.

Тодор Икономов (1838 – 1892 г.) – роден в Жеравна, възрожденски просветител и педагог, следосвобожденски държавник, публицист и писател. Първоначално учи в Цариград, а след това е студент в Киевската духовна академия в Русия. След Освобождението участва в първото Учредително събрание и заема важни държавни постове: префект (околийски началник) първо в Сливен и след това в Бургас. За кратко е министър на външните работи на Княжество България, кмет на София, председател на Държавния съвет на Княжеството, министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията.

Христо поп Минев Богоев (1855 – 1930 г.) – роден в Змеево – Старазагорско, революционер, възрожденец, участник в Априлското въстание. След Освобождението заема различни държавни постове – една от които е окръжен управител на Бургас. Перфектен юрист. Учредява първото Археологическо дружество в Бургас през 1912 г. Издава заповед за специална закрила на Несебърската икона „Мегарската Света Богородица“. Той е от рода на Софроний Врачански. През 1913 г. наследява, отзования в гр. Одрин като генерал-губернатор, генерал Вазов. Богоев е явен противник на Фердинандовата външна и военна политика.

Антон Козаров (1894 – 1945 г.) – роден в Казанлък, областен директор на Бургас. Участва в Балканската война и Първата световна война. През 1923 г. е назначен за председател на Окръжната постоянна комисия, която е постоянно действащ орган към Областния съвет – Бургас. По време на окупацията е областен директор в Скопие и Битоля.

Интересен факт е, че като окръжен управител в Бургас през 1900 г. работи Марко Тотев (1858 – 1936 г.) – роден в Търново, юрист, перфекционист и педант, зевзек и комарджия. Въпреки забележителния му живот, името му става нарицателно за лош късмет и несполука в цяла Българея, поради липсата му на късмет при игра на покер.

Стефан Константинов – изтъкнат юрист, дългогодишен съдия в БОС (Бургаски окръжен съд) до 1990 г. Областен управител на Бургас от 1992 г. до 1995 г. Голям оратор, точен и прям в служебните си задължения, често канен да изнася лекции пред обществеността в града. Имах удоволствието да работя дълго време с него като окръжен съдебен заседател в БОС, да наблюдавам воденето на съдебните заседания и точните решенията по сложни дела.

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Имейл адресите ще се завоалират в кода на страницата, за да се намали шанса да бъдат експлоатирани от спамерите.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
CAPTCHA
Този въпрос е за тестване дали или не сте човек и да предпази от автоматизирани спам.

Издателство "Либра Скорп" не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.

Условия за ползване на коментарите