Мрак

Мрак

Времето мрачно е...
сиво и пусто...
хората смачкани...
затворени вкъщи...

Страдащи...
болни...
уморени в мислите...
пътуване из времето...
гладни и искащи...

Нямаме нищо
изгубили дори малкото...
достойно застанали
прошка очакваме...
Нямаме смелост...
душевно ограбени...
с тъжни погледи
лягаме – ставаме...

Докога ще чакаме
слънце в душите да има?...
Сълзи не останаха...
изплака се каквото има...
И капка вода...
от пресъхнали извори пиеме...

Надежда остана...
но ние къде сме...
живота ми взехте...
няма какво да очакваме...

Рани големи отворени зеят...
Хищници хранят се...
за мезе го вземат...
Колко е тъжно и жалко дори...
Живота ми няма го...
само останаха мойте очи!...