Да изминеш своя път Камино...

Държа в ръцете си последната книга на бургаската поетеса Светла Гунчева. Обаятелна, нежна жена, след която много мъже биха обърнали поглед на възхищение...

Една красива, интелигентно написана книга, с чувствена, стигаща до откровен диалог с читателя си поезия. Стиховете от предишните й пет поетични книги: “Пепел от любов” (1996), “Носталгично – за Бургас” (2000), “Родена в лотос” (2001), “Хилядолетна вода” (2002), “Красотата няма име” (2003), тук имат своето хармонично продължение. Поетесата превръща читателя в пилигрим, в поклонник, когото повежда в един собствен, само за него сякаш, път Камино... Помага му да го измине в себе си със силата на авторовите внушения, с неподправеното си откровение в диалогичността на един поетичен език, характерен с майсторско владеене на римите, с интересни метафорични превъплъщения, което е само една част от достойнството на тази книга.

А след като затворим и последната й страница, казваме: “Да, книгата “диша”, има душа в нея, боли ме като я чета, спира времето в мен, но нито едно стихотворение не ме оставя равнодушен...”

Поетична изповед, със завидно умение за намиране на точната метафора, без излишна разточителност в образите, без маниерност и натрапчивост на внушенията. Без декларативен тип на внушенията и себепоказване.

Това, драги читателю, няма да откриеш тук! Посреща те една чиста и топла от образност и усещания книга. Остава само да отвориш сетивата си и да изминеш с нея своя път Камино... Тези стихове са тиха и дълбока вода. Многопластово отражение на твоя вчерашен и днешен живот. С едно почти детски слънчево откровение за бъдещето... Една чудесна, малка по обем книга, към която (убеден съм!), ти многократно ще се завръщаш...

Във “Време за обич” светът е толкова многолик и примамлив, с “меко разстлания здрач” от стихотворението “Пегаси”, в невероятно красивата изповед на тревата от “Млада трева”... с тази приказна феерия на образи и сцени. Изповед – метафора, която дълго остава в теб.

Философията на самоанализа от “Раждане на пеперуда” прераства в начин на отражение на външния свят в “Кокиче”. Стихът излъчва тъга, горчивина, отваря рана сякаш, но те привлича с красотата си.

“Гора” е една малка “вселена”. Всичко има в този стих, “в зеленият подмол на очите” се е стаила болка и надежда. Приказните напеви на стиха въвеждат в една метафорична тайнственост. Последното четиристишие “грабва” с откровението си...

“Ще ме намериш” е приказка за Скитника. За скитника в себе си. С много обич е работено по този стих, с много душа... Изповедното прераждане на един скитник, който винаги ще се завръща от светлинните си ери далечина в една и съща “осветена къща”, в най- чудното и тихо място за него на този свят...

Истинска песен е “Като за последно... “. Поетесата ни поднася в едно болката и светоусещането си за щастие – “... защото никой в този свят не иска (просто така да повали за някого), да облече душата му във бяло.” Много тъга и болка, но колко преживян и истински звучи стихът и!... Краят на тази песен е едно отворено послание – зов и жажда за любов...

Нататък по пътя Камино пилигримът в тебе, любезни читателю, ще стане съпричастен на картини от едно поетично вълшебство в “Изба”, “Мълния”, “Време за обич”, “Илюзия”, “Неопитомена светлина”, “Кладенец”, “Залезна птица”... Мелодията на думите ще те заплита в твоето пътуване през “Стъпки по душата”, “Благослов”, “В цъфналата ръж”..., до изповедните “Причастие” и “Случайност”.

Интересни места по пътя ти със сигурност ще са великолепните картини от “Число на Фибоначи”, “Розобер”, “Заблуда”, “Казус”...

“Етюд в бяло” ще те удиви, надявам се, със самопризнанията на чистата си поезия, на една фина и естетична наслада за сетивата. Ще усетиш дори преходността си в “Еднодневки”, “Бедуин” и “Очи”.

Ще те разтърси любовната страст в “Предизвестена смърт”...

Накрая на пътя ти ще те посрещне едно невероятно любовно откровение и послание, една вълшебна изповед на бликащо от стиха желание за живот.

Това, Пътнико, ще бъде и твоята награда за пътя Камино. Там, под звездите на вечността, този поетичен път ще те люлее в бездната на “Покаяние”, в кръвта от сърцето си – с “Камино”... Ще те препъват сълзите от “Щурец”, ще изгаряш в думите на “Клеймо”... През нечовешката самота в “Дали” и “Светулка”, ще те пронизва космически хлад. Там някъде, ще те посрещне “Епилог” със своите въпросителни – един изпит по човечност. Ще усетиш колко си крехък и раним в “Ние” и “След”...

И най-после ще те застигне почти физически любовната тръпка от “Късна любов”, с която ще се пречистиш в този път до истината за себе си...

От сърце ти пожелавам приятно пътуване в книгата на Светла. Зная, че отново ще започваш този път отначало, винаги и когато пожелаеш да се намериш сред великолепието на думите в него.

За да усетиш, че си жив...

-------------