Частици от душата ми

Частици от душата ми

Частици от душата си оставих
във всеки, който силно съм обичала.
Дали отново ще се събера? Забравих
кога последно сред звезди съм скитала.

Преминах като вихър през годините.
Докоснах хора, брегове и птици.
Ако случайно вие ме подминете,
ще срещнете душата ми, в съня си.

Животът е безкрайно пътешествие,
през времето и във Вселената.
Поражда всяко действие – последствие,
а всяка обич крие в себе си причината.

Вървя по Млечен път и се разпадам,
на звезден прах от Северно сияние.
Пътувайки, във нечий свят попадам,
привличам трайно нечие внимание.

А Любовта е бяла светлина –
с воал от нежност ме обгръща...
Попаднеш ли и ти във плен, ела!
Любов ми дай, аз повече ще връщам.

Частица ще оставя от душата си,
във всеки, който искрено обичам.
Помнете ме с добро, приятели!
Любов живота си наричам.