“Балади между два бряга” на Валя Илиева

“Балади между два бряга” на Валя Илиева

Душата ми е плувкиня
между два бряга на Дунава,
между два паралелни свята,
между реалността и мечтите,
между усмивката и сълзите,
между думите и мълчанието,
между спомена и забравата...
Само е една пътничка...

Тези стихове на българската поетeса и писателка Валя Илиева ни въвеждат и описват перфектно интимният и поетичен тон на тази единствена по рода си книга “Балади между два бряга”. Душата на авторката плува между два физически свята, които от своя страна са също и духовни; между реалността и мечтите, между думите и тишината.

Една стихосбирка за да е жива – трябва да е в състояние да улови читателят, да го вземе на пътуване до други светове: физически, духовни, литературни.

Валя Илиева наистина постига това с една много лична поезия, която за първи път се публикува в Испания (предходните две книги на авторката са публикувани в България). И го прави достъпно за двата бряга, тъй като е двуезично издание, което ще служи и за заздравяване на връзката между тези две вселени-испанска и славянска, които се прегръщат около стиховете.

Не ме търси повече
между хората –
аз съм вятъра,
който опъва косата ти.
Аз съм сянката,
която целува устните ти,
аз съм звездата,
която грее в очите ти...

Поезията на Валя Илиева е едновременно интимна и пълна с цвят, текстура и красота. Говори тихо в ухото на читателя, търсейки душата му да я погали.Изненадващо също е как се движи с лекота между двата езика, като се вземе предвид, че много от тези стихове и балади са написани първоначално на български и самата авторка ги е преобразувала в един поетичен, привлекателен и прозрачен испански.

Има фрагменти от странна красота, като едно “хайку” и на красота от пълнокръвни усещания:

Някой почувства болката в себе си
и срути вятърната мелница.
Нещо тръгна да го следва,
забрави тротоарите
и спря натрапчиво в очите...
Беше дъждът!

Дъжд от емоции,които шепнат между двата бряга на неговото съществуване. Това – ясно и просто – е поезията.

Мой Видин,
мой роден край,
на брега на река Дунав
със стария замък на рицари
и паркът вълшебство от
безкрайни цветове...

Земята на Видин, като тази на Taрa, грабва човешкото същество, остава отпечатана в душата и паметта. Но от другата страна на брега е Дон Кихот, Дулсинея, любовта в силуета на трептежи на сърцето,погалено с нова ласка.

“Балади между два бряга” на Валя Илиева ще заплени българския читател,който вече познава авторката и ще очарова испанския читател, който се доближава за първи път до нейните стихове с магически повод.

Мадрид, декември 2015/януари 2016 г.

---------------
Валя Илиева, “Балади между два бряга / Baladas entre dos orillas”  Editorial Juglar en Ocaña (Toledo), 2016.
---------------