|
|
||||||
|
|
||||||
|
гр. Бургас, ул. “Св. Патриарх Евтимий” 122, тел.
056/536-490 |
||||||
|
КЛУБ “МОРСКИ ТАРАЛЕЖИ”
Динко ПАВЛОВ
ЛЕФЕР Оня ден жена ми каза: – Утре сме на плаж в Созопол! – Така ли? – учудих се аз. – Защо
да бием толкова път, като морето е на двеста метра от нас? – попитах. – Така! – тръсна ядосано глава тя. Аз съм мек човек и никога не споря
с нея. На другия ден, когато се
прибирахме към Бургас, тя рече: – Ох, да знаеш как ми се е преяла
прясна риба. Я спри някъде, че да си купим! Не беше трудно. На стотина-двеста
метра по пътя все имаше някой, който предлагаше риба. ИЗбрах
един. Пред него имаше пълна каса с блестяща, почти жива илария.
Понечих да го попитам за цената, но той ме изпревари и каза: – Какво ще кажеш? Страшен лефер, а?
Ако го сложиш на скарата, така ще замирише, че машинистът на товарния влак за
Карнобат няма да иска да тръгва! Хайде, казвай колко да ти тегля! – и размаха
кантарчето в ръцете си. Гледах пълната каса с риба и
мълчах. Разбрах, че ме взе за човек от далече, май от столицата, и искаше да
ми пробута илария вместо лефер. – Хайде, не се чуди! – стресна ме
оня. – Ако не вземеш, ще сбъркаш. Такава риба рядко влиза в мрежите! Точно тогава нещо изщрака в
главата ми. Казах: – А бе, виждам че рибата е хубава,
но на мене не ми трябва лефер. Пратиха ме да търся и купя двадесет килограма илария, само че никъде няма. Оня се стресна и подскочи. Погледна
ме изпитателно, изплю шумно цигарата от устата си и взе да премигва
безпричинно. Съжалих го и казах: – Другия път, ако ме изпратят за
лефер, ще те потърся и ще ти купя всичката риба. Но той не ме слушаше. Палеше нова
цигара и гледаше тъжно към морето… и към мен, докато припалвах колата, за да
отида до следващия рибар по пътя.
ДА ВИ
ПОКАЖЕМ ЛИ МАШИНАТА Горещ юлски следобед. Не се чува
обичайната глъч край влекачите в пристанището, макар че маневрите на корабите
не са приключили още. Всички са се скрили някъде на сянка в очакване на
повикване за маневра. Наско, механикът ни, е прескочил до “Европа”-та, съседен
до нас катер, на кафе. Ние с Люцкана, голи до
кръста, примигваме мързеливо на кърмата на “Тритон” и се унасяме в следобедна
дрямка. До пристигането на лодката, която превозва моряците от рейда, има още
много време и наоколо няма жива душа. – Ау… скибай! – тихо прошепва на ухото ми Люцкана
и ме сръгва в ребрата. – Погледни натам! – казва той развълнуван. Поглеждам… О, боже… Изтръпнах. На пирса, на десетина метра от нас беше застанала някаква
руса красавица с къса пола и още по-къса прозрачна блузка. Беше обута в
лъскави, вероятно вносни обувки, от които краката й ставаха още по-дълги и
стройни. Супер жена! Някаква курортистка от провинцията – помислих си. През
лятото край нас редовно се навъртат такива, дето търсят “романтиката на
морето”. В интерес на истината, трябва да признаем, намират я! – Хайде бе, човек! – стресна ме
отново Люцкана. – Какво чакаш? Отивай и я сваляй! Знам,
че си цар на тези работи. Много ти е сладък лафът. Хайде, побързай, не се
бави! Докато се наканиш, виж че някой друг я прибрал. Не чаках повече да ме подканят. Навлякох
бързо тениската, приближих се и казах: – Извинете ме, но не стойте така
на слънцето! В момента е много силно и може да ви прилошее. Ако нямате нищо
против, заповядайте при нас на катера, на сянка. Тя ме погледна изпитателно и каза: – Защо не? И веднага тръгна след мен. Като
видя това, Люцкана видимо се притесни. Не очакваше,
че тя ще се съгласи. Изчерви се и взе да се чеше безпричинно по главата. Направихме кафе и разговорът
потръгна. Така разбрахме, че съпругът й прави рейс на наш кораб по време на
отпуската си. Дошла е да го посрещне, но лодката, с която трябва да слезе на
брега, е след час. След като поговорихме за това-онова,
аз предложих: – А сега искате ли да ви покажа
машината? Германска е – триста коня! Елате, слезте с мен… сигурен съм, че ще
ви е интересно. Там долу е и спалното ни помещение. В първия момент тя не прояви кой
знае какъв интерес към машината, но после се усмихна и каза: – Защо пък не? Да идем и да я
видим! Още не бяхме направили и две
крачки, тя се спря за миг, погледна навън, извини се и бързо напусна катера. В
първия момент не разбрахме защо направи това, но като видяхме лодката от
рейда, всичко ни стана ясно. Първи от лодката скочи не друг, а нашия началник.
Той бързо се приближи към красавицата, която му махаше с ръка, прегърна я и
двамата се отдалечиха. Изпотихме се. Откъде да знаем, че е съпруга на шефа ни! – Ами сега? Ако вземе да му каже? –
попита ме уплашено Люцкана. – Хайде стига бе! – почти изкрещях.
– Да не е луда! Коя жена казва на мъжа си всичко? Пък и какво, като му каже! Нищо
лошо не сме й направили, нали така? – казах, макар че вътрешно и аз се
притесних, но не исках да го признавам. През следващите десетина дни нищо
не се случи и това донякъде ни успокои. Почти бяхме забравили за случката, когато
преди два дни началникът ни повика. Този път наистина се притеснихме: “Няма
грешка – май ще ни намажат ските” – каза Люцкана и
жално ме погледна. Като свърши служебните въпроси, началникът
ни изгледа от глава до пети, засмя се под мустак и каза: – Абе… щях да забравя. Жена ми
пита, кога да дойде да й покажете машината? А?...
ТЕЛЕВИЗОРЪТ Телевизорът ми се повреди. Вдигнах
телефона за телевизионния сервиз. Обади се кадифен женски глас. – Искате техник?... Утре! Моля, кажете
си трите имена, адреса и номера на телефона! Още на следващия ден техникът
дойде. Беше младо, симпатично момче. Отвори чантата си, извади някакви
инструменти и след половин час телевизорът беше в изправност. На следващия ден телевизорът
отново се повреди. От сервиза пратиха същия техник. Този път повредата отне
около час. Не минаха и два дни и телевизорът
ни сервира нова изненада. Появиха се черни и бели черти. Грабнах да го нося
на частник, но внучката ми ме спря на вратата и каза: – По-добре е да повикаме същия
техник. Чувала съм да казват, че не е хубаво различни майстори да го пипат. Този път техникът дойде само след
няколко минути. След два часа телевизорът заработи
отново. В интерес на истината трябва да кажа, че през следващите няколко дни
историята продължи. Аз съм нервен човек и на шестия
път не издържах. Изкрясках: – Слушай, момче! Тази работа така
не може. Няма да излизаш оттук, докато телевизорът не заработи както трябва! Той изпълни безропотно нареждането
ми. Вече трети месец е у дома. Ожени се за внучката ми.
АПОСТРОФИ Пътник по
Пенчо Славейков Сам на
себе си омразен и за
другите недраг, до
хладилника ми празен очаквам
“небесния влак”. Приказка по
Пенчо Славейков Имало
някога край чудноват може и
днес да го има, където
никнат палат до палат а народът,
обречен на глад. Никъде по
Тома Измирлиев В една
мъничка държава, скрита
нейде из Балканите, днес
народът й се унижава да рови
из казаните.
ЕПИГРАМИ Изумление Тук нещо
не е наред! Идват
делегация след делегация а пък
няма банкет. Стара
истина Верно е, не е от вчера и това
всеки го знае, че влезеш
ли веднъж във
политическата сфера, вече си
на далавера. Пропуск Явно има
пропуск, гаф във
родната ни конституция, изтърван
е параграф за
политическата проституция. Стратегия Вярвам, това
всеки го знае и точно
това ме подтиска, че е
добре не този който си
трае, а онзи който
умее да писка. Предизборно Те ще са
пак избраните, а пък
ние… изиграните. Писмо
от морето Здравей
мамо, здравей тате, как сте
със здравето, а? Ние сме
добре, на море сме със
скъпата ви геновева. Хайде, със
здраве! И…
пратете двеста лева! Скок Упрекват
ни, че не виждаме на
икономиката скока, – А бе, виждаме, даже сме
за завиждане: ставаме
по-екстра стока … с
новите цени на
парното и тока. Рекорд Казват, мисионер някакъв –
луд, е
поставил световен
рекорд по
издръжливост на студ. После се
разбра, че не е
луд и не е
никакъв мисионер, а
съвременен – наш, български
пенсионер.
ЛАФОРИЗМИ * * * Ако
хората потъваха в земята от срам, някои щяха да излязат от другата й страна. * * * Станеш ли
някога “първа цигулка” – никога не забравяй, че си бил и девета дупка на
кавала. * * * Благодарение
на евтините ни политици, у нас всичко поскъпна. * * * Докато се
ядем един на друг, други ни изпразниха масата. * * * С
нетърпение чакахме на промяната вятъра, а то… ега
ти театъра. * * * В
политическата си кариера, всеки политик се мисли за крайъгълен камък. * * * Кажеш ли
им всичко направо, започват да те гледат накриво. * * * Тези, които
днес тръгват по каналния ред, най-често стигат до вратата с две нули. * * * Някои
така се отдадоха на пране на пари, че забравиха за кирливите си ризи. * * * Тези
които ни хранеха с надежди, взеха че изядоха всичко. * * * Някои цял
живот си развяват байрака, а ние ги смятаме за знаменосци. * * * Как да си
“закърпя положението”, като здравата съм си “объркал конците”. * * * Кажат ли
ти че си “изпуснал влака” – стягай си багажа!
|
Ако нашият Web-site Ви е харесал,
гласувайте за нас
Предварително Ви
благодарим.
"Либра Скорп" ООД
гр. Бургас 8000,
п.к.179
тел.: 056/536-490; 088/799-64-34; 089/837-85-50
E-mail: meridian27@mail.bg
НАЧАЛО; ЗА НАС; УСЛУГИ; ФОРУМ;
ЗАБАВНО; УКАЗАТЕЛ; КОНТАКТ