|
|
||||||
|
|
||||||
|
гр. Бургас, ул. “Св. Патриарх Евтимий” 122, тел.
056/536-490 |
||||||
|
КЛУБ “МОРСКИ ТАРАЛЕЖИ”
Стойчо Биячев
ЕВРОПЕЙСКОТО
УТРО НА ГАНЧО СКАРИДАТА По Нова година нощите са дълги…
Можеше ли в пет часа сутринта да счита, че е празнувал до зори? Този
съществен въпрос обмисляше Ганчо по прякор Скаридата, докато с нетвърда стъпка крачеше към дома си по надупчения асфалт.
Несигурната си походка отдаваше на вътрешно вълнение. На празничното парти се
бе запознал с едно синеоко приятно момиче, което току що бе изпратил до
квартирата му край Морската градина е уговорката за следваща среща. Нещо
твърде обещаващо за ерген над тридесетте със собствен, но празен и
неразтребен апартамент в центъра. Перспективата допринасяше за доброто
настроение, придобито най-вече от съответното количество ракийка,
домашно вино и чашата шампанско в полунощ. И, разбира се – как би могъл да го
забрави! – от залповете по случай приемането на страната в Европейския съюз! Залповете
потънаха в пукотевица от фойерверки и пиратки, но
затова пък още звучаха в ушите му високопарните речи на държавните мъже. И му
напомняха, че той – скромният провинциален служител на ВиК
от днес е европеец! С една дума – човек с ново битие и бъдеще. Тази идея, от седмици втълпявана
на Ганчо, здраво бе заседнала в съзнанието му, навяваше му приятни и полезни
мисли. Ето го – наистина по-беден, но вече равен по позиции и манталитет с
тези, които се разхождат пред Айфеловата кула, Колизеума или Бранденбургската врата… Колко му е да ги
посети и той – стига да поиска. Да пътува, да гледа и събира култура. Че може
и парици – ако намери подходяща работа в някоя от по-богатите страни. Нали
тъкмо “полският водопроводчик”, един вид негов събрат по професия, бе станал
нарицателен образ на гастарбайтерите от Източна
Европа… Унесен в тези приятни мисли, Ганчо
пое дълбоко въздух, в който димът от хилядите взривени бомбички се смесваше с
познатата миризма от близкия нефтозавод. Приближи
жилищния си блок и тогава, като беззвучен снаряд в краката му се стовари
тежка найлонова торба с отпадъци от нечия новогодишна трапеза. Един от тези
битови снаряди, които ежедневно падаха в околоблоковото
пространство и му придаваха не дотам привлекателен и хигиеничен изглед. – Стига бе, нали сме вече
европейци? – размаха юмрук Ганчо и заотстъпва вдигнал глава към горните етажи.
И тогава изведнъж усети, че изпада в безтегловност – в прекия смисъл на тази
дума. Преди да си обясни неестественото за условията явление, хоризонтът се
издигна над погледа му и се замени с гладка, кална стена. Беше паднал в
тясната канализационна шахта пред блока, която – в това можеше да се закълне!
– до снощи бе закрита с масивен чугунен капак. Явно, докато едни празнуваха, други
от новоизлюпените европейци бяха попълнили колекцията си от метални изделия, приготвени
за изкупуване от съответните пунктове и фирми. Няма да се спирам върху
разсъжденията на Ганчо относно този проблем – те бяха твърде обширни, поради
липсата на друго занимание и излишъка от време. Поради оредялото движение
почака доста, преди шумна и весела компания да го открие и извади, с което
увеличи за негова сметка градуса на доброто си настроение… Въпреки този инцидент, след като
поспа до обяд, Ганчо се поразходи до центъра на града, за да попадне на сензация
от новогодишната нощ. Някакъв дебил бе разбил с
бутилка градския часовник – дълги години символ и гордост на населеното място. – На какво прилича всичко това? –
попита той своя съсед по етаж, пенсионирания фелдшер бай Манол, с когото
седнаха да прогонят махмурлука с по чашка. – Поведение на европейци ли е? – Всяка болест си има инкубационен
период – въздъхна унило бай Манол. – И европеизирането
си има своя. Важното е – колко време ще продължи…
|
Ако нашият Web-site Ви е харесал,
гласувайте за нас
Предварително Ви
благодарим.
"Либра Скорп" ООД
гр. Бургас 8000,
п.к.179
тел.: 056/536-490; 088/799-64-34; 089/837-85-50
E-mail: meridian27@mail.bg
НАЧАЛО; ЗА НАС; УСЛУГИ; ФОРУМ;
ЗАБАВНО; УКАЗАТЕЛ; КОНТАКТ