|
|
||||||
|
|
||||||
|
гр. Бургас, ул. “Св. Патриарх Евтимий” 122, тел.
056/536-490 |
||||||
|
КЛУБ “МОРСКИ ТАРАЛЕЖИ”
Кузман КРЪСТЕВ
Имаше едно време един охлюв, който
се казваше Хиндо. Веднъж той срещна орела Горан и го попита: – Искаш ли да достигнеш този
планински връх с пълзене? – Защо ми е да го изкачвам по този
начин – засмя се Горан, – когато мога да го покоря с летене? – Да, с летене е лесно, но с
пълзене – могат само охлювите! – заяви с гордост Хиндо. – Бъди уверен, че и аз бих отишъл до
върха с лазене, но не искам. – Не искаш, защото не можеш! Орелът Горан не беше от онези,
които се колебаят, и затова отвърна: – Ще ти докажа, че и орлите могат
да пълзят! И опита, но за негова изненада
нищо не излезе. Тъкмо тръгваше да пълзи и, по навик, излиташе. Хиндо побърза
да го успокои: – Не се тревожи. Аз съм този, дето
ще те научи как да пълзиш. И охлювът веднага започна уроците
си: – Най-напред трябва да се
съсредоточиш и да забравиш, че можеш да летиш!... Съсредоточи ли се? – Да. – Добре. Остави сега да извърша по
теб една малка подробност. Хиндо взе една ножица и подряза
крилата на Горан. Вече без целите си криле, орелът тръгна да пълзи. Не може
да се каже, че лазеше по правилата, но едно беше сигурно: повече не се
увличаше по летенето. Тъй като пълзенето на Горан не беше изпипано докрай,
охлювът продължи с промените. Изряза ноктите му, защото стъпваше здраво и
вместо да пълзи, крачеше. Тогава хвъркатият най-сетне се принуди да лази.
Правеше го по най-съвършен начин… Трудно и бавно ставаше изкачването,
но от ден на ден върхът се виждаше все по-близо и по-близо… – Сега разбра ли, колко е мъчно да
се пълзи? – напомни охлювът Хиндо. – С криле лесно се достига върха, но без
тях? Много усилия положи Горан и един
ден успя да се докопа до върха. Няма как, Хиндо беше принуден да се съгласи: – Сега вече признавам, че и ти се
научи да пълзиш. Много поласкан, орелът се накани
отново да полети във висините, но се оказа, че е невъзможно за него: липсваха
му крила! – Който пълзи, не може да лети! –
усмихна се Хиндо. – И защо ти е да летиш? С пълзене, както виждаш, далеч се
отива!
ЗЛИЯТ
ВЯТЪР Възрастен човек замръкна в гората.
Предстоеше му да измине още много път до дома, но кончето, което теглеше
колата му, се умори и той спря на първата полянка да пренощува. Разпрегна и
се зае да накладе огън… Но през деня беше валял дъжд, та
дръвцата, които събра, бяха мокри и огънят не искаше да се разгори. Духаше с
всичка сила старецът, духаше, но от огнището се виеше само дим. Залютя му на
очите и той остави дръвцата да пушат. Запали фенера. “Като се навечерям, ще
се свия до този дънер да поспя – каза си той. – Ще ми бъде студено без огън,
но – нищо…” В близкия дол спеше Злият вятър.
През деня той не беше успял да направи нито една лошотия и затова си легна
сърдит. Когато фенерът светна, вятърът се събуди и си каза: “А-а, ето на кого
ще сторя зло!” И си науми да загаси фенера на
стария човек. Надникна в дола и наду бузи: “Фю-ю-ю-ю!” – зафуча пакостникът и
още от първите струи фенерът угасна. “Проклет вятър!” – измърмори си добрият
човек. И отново запали фитила. Но оня, от дола, никак не се интересуваше от
тревогите на коларя: не преставаше да духа и светлината пак угасна. “Кис,
кис, кис” – кикотеше се Злият вятър. Старецът палеше фитила, а вятърът
го гасеше; палеше фитила, а вятърът го гасеше… И внезапно огънят, който
дотогава димеше, се разгоря. Извиха се буйни пламъци и всичко наоколо просветля.
Злият вятър побесня. Искаше да загаси фенера, а без да разбере – разпали
огъня! Вдигна се от дола още по-ядосан
Злият вятър и се запиля в тъмната гора. “Всяко зло за добро!” – си рече
старецът. Остави фенера унесен и се зарадва на огъня. Беше му хем топло, хем светло и
заспа.
|
Ако нашият Web-site Ви е харесал, гласувайте за нас
Предварително Ви
благодарим.
"Либра
Скорп" ООД
гр. Бургас 8000,
п.к.179
тел.: 056/536-490; 088/799-64-34; 089/837-85-50
E-mail: meridian27@mail.bg
НАЧАЛО; ЗА НАС; УСЛУГИ; ФОРУМ;
ЗАБАВНО; УКАЗАТЕЛ; КОНТАКТ