|
|
||||||
|
|
||||||
|
гр. Бургас, ул. “Св. Патриарх Евтимий” 122, тел.
056/536-490 |
||||||
|
КЛУБ “МОРСКИ ТАРАЛЕЖИ”
Михаил ЛЕОНОВ
ЕДИН СРЕЩУ ВСИЧКИ фейлетон Младият учител по музика Славеев почука
на вратата на дирекцията и, щом отвътре се чу властното “Влез!”, натисна
дръжката. Директорът, господин Гърмидолски,
стана от креслото си, стисна му ръката и го домъкна до канапето. – Седнете, господин Славеев.
Извиках Ви, за да уточним някои въпроси още сега, в началото на учебната
година. Вашият предшественик… хм… нека не се изразявам рязко… с една дума, не
оправда надеждите ми. От Вас очаквам много. Искам да направите хор, с който
да се гордея. Въпроси имате ли? Славеев имаше много въпроси, но
щом видя, че директорът посегна към телефона, стана и отсече по военному: – Ще се постарая, господин
директор! И запретна ръкави да кове
музикалната слава на училището. Прослуша учениците и определи най-добрите
гласове. Наистина някои се опитаха нарочно да пеят фалшиво, но той веднага
долови измамата. Списъкът с имената на хористите беше готов и гласовете
разпределени по партии. “Добро начало – половин успех” – мислеше си Славеев и
си тананикаше арии из опери. Уви! Колко измамни са понякога надеждите! На следващата сутрин класният
ръководител на 8а клас го срещна в коридора и му препречи пътя: – Как можахте, Славеев, как
можахте? Включил съм Елисавета в актива на класа, възложил съм й цял куп
задачи, а Вие сте я записали в хора! Толкова ли няма други ученици?! Отпишете
я, моля Ви се! И Славеев отписа Елисавета,
активистката на класа. В учителската стая историкът
Бостанджиев приятелски го помоли да отпише и дъщеря му: – Детето ще следва външнотърговски
отношения – доверително му съобщи той, – глава не може да вдигне от уроци по
френски и английски! Последен го извика директорът: – Изключете от хора Марияна
Пантелеева от 9а клас. И за да парира евентуално
възражение, мъдро добави: – Животът се гради върху
компромиси. Помоли ме баща й. Главен лекар е на ХЕИ. Славеев зачеркна от списъка и
Марияна, дъщерята на главния лекар. Редиците на хора оредяха и Славеев
ги попълни с нови гласове, които сега наистина звучаха фалшиво. “И така ще се
справя” – не съвсем уверено се успокояваше той и насрочи първата репетиция. В определения час дойдоха
половината от хористите. Славеев отмени репетицията. Следващия път дойдоха
тези, които първия път бяха отсъствали, а другата половина не се яви. Постави на учителски съвет въпроса
за хора, но колегите спонтанно реагираха: – Наближават класните, а той –
спявки… – Ако някои не могат да си
организират работата, ние не сме виновни. – По-рано в училищата правеха
хорове от по сто и двадесет души, но тогава в учителите по музика имаше огън… “И сам войнът е войн” – даваше си
кураж Славеев и продължи неравната борба. Когато до патронния празник на
училището останаха броени дни, директорът отново го извика в кабинета си. – Доброто име на гимназията е в
ръцете ви! – патетично възкликна той. – Кметът лично се обади, че ще дойде на
концерта. Мобилизирайте всички сили за последен щурм! Нощта преди тържеството се
превърна в кошмар за учителя по музика. Той се мяташе в леглото, унасяше се и
пак се събуждаше. Едва на разсъмване заспа тежък, непробуден сън. Хорът пя посредствено. Със свито
сърце Славеев слушаше хилавите ръкопляскания и проклинаше съдбата си. Веднага след концерта при него
дойдоха директорът и помощник-директорът. – Провалихте ме, господин Славеев,
провалихте ме! – съкрушено въздъхна директорът. – Това хор ли е? – възмутено се
намеси помощник-директорът. – Няма пламък, няма координация! – и
многозначително добави: – Ще трябва изглежда догодина да се разделим с вас… И му обърнаха и двамата гръб. Бедният рицар на училищната
художествена самодейност остана сам с падението си…
ПОДАРЪЦИ фейлетон Замислено се разхождах из главната
улица и разсеяно оглеждах витрините. Срещу мене, весел и засмян, се
зададе приятелят ми от детинство Иванов. – Какво си се замислил, бе,
братле? – потупа ме той по рамото. – Да не са ти потънали гемиите? – Чудя се какво да купя на жена си
за празника й – въздъхнах аз. – За Нова година й взех плат за рокля. За
рождения ден ръкавици. Миналата година за Осми март й подарих елегантна
чанта. Сега нищо подходящо не ми идва на ум. То не е един празник, не са два… Иванов ме изгледа снизходително. – Аз този въпрос така съм го решил
– започна той, – че съжалявам защо през годината няма повече празници. Я слушай!
Той бръкна във вътрешния джоб на сакото си, извади бележник и започна да
изброява: – За Нова година – електрическа
скара, за рождения ден – пазарска чанта, за Осми март – ютия. Трябва да
подаря още: електрическа тенджера, прахосмукачка, куки за плетене… Изгледах го с възхищение. Да,
наистина той добре беше разрешил въпроса с подаръците… След десетина минути излязох от
магазина с комплект щипки за пране и весело си подсвирвах.
|
Ако нашият Web-site Ви е харесал, гласувайте за нас
Предварително Ви
благодарим.
"Либра
Скорп" ООД
гр. Бургас 8000,
п.к.179
тел.: 056/536-490; 088/799-64-34; 089/837-85-50
E-mail: meridian27@mail.bg
НАЧАЛО; ЗА НАС; УСЛУГИ; ФОРУМ;
ЗАБАВНО; УКАЗАТЕЛ; КОНТАКТ