НАЧАЛО

МЕРИДИАН 27

ИЗБРАНО

АРХИВ

ФОРУМ

КОНТАКТ

гр. Бургас, ул. “Св. Патриарх Евтимий” 122, тел. 056/536-490

 ЕКСКЛУЗИВНО,  НАУЧНО,  ПРОФЕСИОНАЛНО,  ПОЛЕЗНО,  ЛЮБОПИТНО,  МИСТЕРИОЗНО,  ХИПОТЕТИЧНО,  ЗАБАВНО

 

КЛУБ “МОРСКИ ТАРАЛЕЖИ”

 

Илия БУРЖЕВ – Гръм БОЖИЕВ

 

БОБЕНА ИСТОРИЯ

 

Крал Иванчо боб с чували –

хората като заспали,

той се вмъкнал в тъмна доба

и чувала пълнил с боба.

 

После метнал на гърба си

цял чувал и към дома си

скрито, тайно сам закрачил

и чувала с боба влачил.

 

Бързал, тичал като хала,

падал, ставал, но чувала

се разпукал и полека

боба наредил пътека.

 

Бре, Иванчо, кой не знае,

с боба да си не играе,

че е боба тъй опасен,

той е често многогласен –

ту гърми, ту вий, ту лази,

тайни никакви не пази!

 

Щом лъчите пак изгряли,

хората добри разбрали,

докато са спали, боба

крал е някой в тъмна доба.

 

Тръгнали полека-лека

все по бобена пътека,

към дома Иванчов свили

и крадеца там открили.

 

Бре, Иванчо, кой не знае,

с боба да си не играе,

че е боба тъй опасен,

той е често многогласен.

Прост и хитър му е нрава,

пипнеш ли го – те предава.

 

Бре, Иванчо, бре хитрецо,

върли бобени крадецо,

много сметката ти крива…

С боба, хей, шега не бива!

 

 

 

ХИЩНИЦИ

 

В една гора, где мирен свят денувал

и само птичи глас по цели дни се чувал,

 

пристигнал хищник тук в потайно време,

със тихи стъпки, но с очи големи.

 

Прикрил се той, не смеял да се скита,

на чуждо място бил, нямал и защита.

 

Веднъж една лисица запълзяла в мрака

и хищника открила в храсталака.

 

Зашушнали си те и обяснили,

побъбрали си и мигом се сдружили.

 

Била тя хитра, той пък хищен бил,

харесали се и той за нея се сгодил.

 

След седмица лисицата самичка

отишла при Лъва, по-хрисима от птичка.

 

– На моя мил съпруг, о, Царю на земята,

ти разреши му поданство в гората!

 

Човечен бил лъвът, добър и мил,

изправил се: – Да бъде! – разрешил –

 

и да се ползва тук с права достойни,

и бъде брат на всички птички пойни.

 

Така тук хищникът се настанил,

тъй хрисим, кротък и доволно мил!

 

Но седмица отминала едва

и той надигнал рошава глава.

 

Владеел хитро тайната наука

на лицемерието и се сближил с борсука.

 

И почнали интриги да плетат,

да дебнат птичките, да ги ядат.

 

Чакала, невестулката щом чули,

сдружили се със тях и се надули.

 

Дружината им всеки ден растяла

и песента на птичките замряла.

 

И ето, че за седмица, за две

лъвът започнал страшно да реве –

 

Разбрал най-сетне мъдростта позната:

не давай поданство на хищници в гората,

 

щом искаш да ти пеят благи птички

и да има мирен ден за всички.

 

 

 

БАЙ ИЛИЯ

 

Тази сутрин рано

тръгна бай Илия

с пушката на рамо

гъски сам да бие.

 

Долу в ракитака

свря се и зачака…

Ето два гъсока

в ловната посока.

 

Бай Илия скочи,

пушката насочи.

Точно се прицели

в шиите им бели.

 

Стреля десет пъти,

блатото размъти.

Тези гъски бели

плуваха дебели,

 

плуваха спокойно.

Стреля пак, но двойно.

Но да ги убие

не успя Илия.

 

А бре, бай Илия,

бият ли се тия,

тия тлъсти гъски

дето имат връзки!

 

 

 

КАКВИ ВРЕМЕНА!

 

Курсове, курсове…

За отглеждане на кучета, мишки, червеи… И какви ли не още! От тях бившият учител по физкултура бай Цеко получи удар.

Върви по улицата и насреща му се задава неговият бивш ученик Жоро Гаргата.

– А бре, Жоро! – застана пред него бай Цеко – защо си с оголена глава?... Лъщиш като циганско котле на месечина!

– Обръснах си главата, господин учителю.

Бай Цеко въси вежди.

– Защо бре, Жоро?

– Станах музикант и биех тупаните. Занаята го изисква, модата е такава… Ама дойдоха трима съкратени учители по пеене. Явиха се на конкурс и ме изместиха…

– Гледай ти, гледай ти! – клати глава бай Цеко. – Гледам една сутрин моя съсед Любчо. Сложил на главата си един голям капак и крачи наперено.

– Любчо, какво е това чудо? – питам го и соча капака. А той ми вика:

– Бай Цеко, ние не можем да стоим на едно място. Бяхме към Съветския съюз. Откопчихме се оттам и веднага отидохме в Европейския. Ние без съюзи не можем. Ще се откопчим от Европейския и ще тръгнем към Китайския съюз. Та моята работа е китайска. Вземам от рано мерки, та когато дойдем дотук, да съм готов!

– Право е момчето – смее се Жоро.

– Ами сега, какво ще правиш, Жоро? – пита бай Цеко.

– Какво ще правя?!... Зарегистрирах си фирма за пробиване на дупки…

Бай Цеко бърчи чело и сумти.

– Че какви са тия дупки? – пита.

– Ще ти обясня, господин учителю… Курсове по правене на секс. Нали разбираш?... За тънката работа – и Жоро прави неприлично движение с изправен среден пръст.

– А-ха… Ама, кой ти позволява такава работа?

– Кой?... Господин учителю, най-важното е да си зарегистрираш фирма. Какво ще правиш после е друга работа.

– И таз добра! Че къде има такова нещо бре, Жоро? Това е чиста порнография!...

– Еее, еее… По телевизията има специално предаване. Там даже показват мъжки, женски органи, как се действа и прочие…

– Каква е тая дивотия бре, Жоро? Като че ли хората не знаят! Кой е учил нашите деди и бащи на тая работа, че са имали толкова деца? Ами животните, кой ги учи? Бог… Инстинкт е това… Вие полудяхте, бре!... И кой им преподава тоя секс?

– Ами… Аз им преподавам теория… Пък съм взел три проститутки, те провеждат практическите занятия… Ама моите курсанти не са много по теорията, по-обичат практиката…

– Хм! – сумти бай Цеко. – Ами има ли посетители?

– Тарапана е… Цели курсове от десети до дванайсти клас се записват… Студенти, че и четиридесет, петдесет годишни мъже… По двайсетачка на човек и готово…

Бай Цеко стои като препариран и устата само нервно мърда.

– Хайде, че бързам! – казва Жоро. – Трябва да пусна някоя и друга обява по вестниците, че търся още проститутки.

Бай Цеко тръгна пак по улиците, а в главата му се въртяха тия курсове като влечуги и не му даваха мира.

Вечерта си легна, мята се цяла нощ в леглото, а на сутринта жена му го пита.

– Какво ломоти цяла нощ бре, Цеко? Сънува ли нещо? Фъфлеше, викаше…

– Не знам – рязко каза той и излезе.

Тръгна пак по улицата и си мислеше: “Как мога да забравя тия пусти курсове? Да ги махна от главата си. Я да влезна в една кръчма и да се напия. Алкохолът всичко ще изтрие от паметта ми”.

Влезе в една кръчма, напи се и когато стана да си върви, изведнъж се изкриви и получи удар. Кракът му се схвана, устата му се изкриви, но продължаваше да изрича: Кур…сове, кур…сове…

Сега хората като го видят му се смеят и го заобикалят, а той ги гледа с изцъклен поглед, влачи се едва, едва и не спира да изрича: Кур…сове, кур…сове…

 

 

 

 

 ЕКСКЛУЗИВНО,  НАУЧНО,  ПРОФЕСИОНАЛНО,  ПОЛЕЗНО,  ЛЮБОПИТНО,  МИСТЕРИОЗНО,  ХИПОТЕТИЧНО,  ЗАБАВНО

 

Ако нашият Web-site Ви е харесал, гласувайте за нас

     

Предварително Ви благодарим.

 

"Либра Скорп" ООД
гр. Бургас 8000, п.к.179
тел.: 056/536-490; 088/799-64-34; 089/837-85-50
E-mail:
meridian27@mail.bg

 НАЧАЛО;  ЗА НАС;  УСЛУГИ;  ФОРУМ;  ЗАБАВНО;  УКАЗАТЕЛ;  КОНТАКТ