НАЧАЛО

МЕРИДИАН 27

ИЗБРАНО

АРХИВ

ФОРУМ

КОНТАКТ

гр. Бургас, ул. “Св. Патриарх Евтимий” 122, тел. 056/536-490

 ЕКСКЛУЗИВНО,  НАУЧНО,  ПРОФЕСИОНАЛНО,  ПОЛЕЗНО,  ЛЮБОПИТНО,  МИСТЕРИОЗНО,  ХИПОТЕТИЧНО,  ЗАБАВНО

 

КЛУБ “МОРСКИ ТАРАЛЕЖИ”

 

Станислав МАРАШКИ

 

ЗАКОН ЗА ПРАВО НА ДИШАНЕ

 

Когато словото започнало да се регулира изцяло и напълно свободно от рекламодателите на медиите, политиците в една далечна страна обявили:

– В родината ни вече има свобода на словото!

И всички въздъхнали щастливо, доволни, че първият етап от демократизацията на страната е завършил успешно.

А когато по-късно престъпниците се сдружили с прокурорите и съдиите, управляващите този път само дето не извикали “Ура!”.

– Виждате ли? – ликували те. – В  страната ни вече има свобода на сдружаването.

На следващата степен от бавното, но невъзвратимо демократизиране на обществото частната собственост била обявена за неприкосновена, а старата и банална дума “кражба” – заменена с новия и много по-модерен синоним “приватизация”. Опозиционните партии, разбира се, възроптали, но управляващите тозчас призовали под своите знамена верни на властта езиковеди, които услужливо доказали, че учестената употреба на новия синоним била израз на неизбежния процес на езиково развитие. И тъй като тази дума била от чужд произход, тя още повече щяла да  приобщи народа към Европа и останалия свят. С една дума, били сторени много и все прекрасни неща, но, кой знае защо, демокрация в онази страна все още нямало. И не можело да има, защото Парламентът продължавал да протака най-важния от всички закони, а именно: законът за право на дишане.

Да, добре чухте:”за право на дишане”.Защото що за правова държава щяло да е това, в която не е регламентирано най-важното човешко право - това да се диша! Та нали в една правова държава, ако тя действително претендира да е такава, трябва ясно да бъде указано кой колко и до каква степен има право да диша. В такава държава вече и дума не можело да става за порочната социалистическа уравниловка, когато всеки бил дишал толкова, колкото и другите, без да се отчита ни най-малко неговия индивидуален принос към благото на обществото. А  сега вече тук трябвало ясно да се посочи: “Иван има право на толкова и толкова кубически метра въздух годишно.Драган - на еди колко си. Петкан, примерно, на малко повече и прочие.” За някои слоеве от населението следвало да бъде отредено учестеното трудово дишане,за други - тежкото дишане след преяждане, трети можели да се ползват от привилегията да дишат въздуха на най-чистите планински и морски курорти по света и така нататък, и така нататък...Въобще нюансировката съгласно темпа, качеството и продължителността на дишането трябвало да стане основа за едно много по-справедливо и демократично разпределение на дихателните блага сред народа. Ето защо било напълно естествено парламентарните умове на демократизиращата се държава един ден да узреят и до идеята за създаване на “Закон за право на дишане”. И те го създали, гласували и приели.

Законът, обаче, се състоял от един-единствен член.Той гласял:

“Право да диша има всеки гражданин, който си плати въздуха”.

С това процесът на демократизация в страната приключил окончателно.

 

 

 

 

 ЕКСКЛУЗИВНО,  НАУЧНО,  ПРОФЕСИОНАЛНО,  ПОЛЕЗНО,  ЛЮБОПИТНО,  МИСТЕРИОЗНО,  ХИПОТЕТИЧНО,  ЗАБАВНО

 

Ако нашият Web-site Ви е харесал, гласувайте за нас

     

Предварително Ви благодарим.

 

"Либра Скорп" ООД
гр. Бургас 8000, п.к.179
тел.: 056/536-490; 088/799-64-34; 089/837-85-50
E-mail:
meridian27@mail.bg

 НАЧАЛО;  ЗА НАС;  УСЛУГИ;  ФОРУМ;  ЗАБАВНО;  УКАЗАТЕЛ;  КОНТАКТ