|
|
||||||
|
|
||||||
|
гр. Бургас, ул. “Св. Патриарх Евтимий” 122, тел.
056/536-490 |
||||||
|
КЛУБ “МОРСКИ ТАРАЛЕЖИ”
Росен ДРУМЕВ
ЧОВЕШКО “Дали
чудовището неси яде
бургаски поетеси?”, се питам
в залезното злато над Мандренското сънно блато и, мисля,
няма да му мигне, ако
изобщо го достигне, ако
изобщо съществува, дотук как
може да доплува? “Чудовищата
са антика”, пошушна
блатната тръстика, отдето
ято диви гъски изфръкна с шум и водни пръски. И толстолоб глава голяма подаде от
водата няма и каза с
поглед, мъдро, тежко: – Да
хапваш мърша е човешко.
БАЛАДА
ЗА МАЛКАТА КИТАЙКА ОТ КИТАЙСКОТО ДЪНКИ Бавно се
обличам и не спирам сладко сладко да си фантазирам за една
китайка, крехка, тънка, дето е
ушила мойто дънки. Следствие?
Не! Сигурна причина. Чувам
ясно шевната машина как
работи в ритъм и без мъка стигнахме
съвсем до копчелъка с малката
китайка, хем далечна, хем и
близка, родна. Сякаш течна е ръката
й – следи тигела. А Конфуций даже не е чела, Лаоцзъ, Лиецзъ, също Мао… Мале, да
не стигнеме до Дао с малката
китайка непозната – мисля, докато
следя ръката. И нали
ръката й е чужда, нещо в
мен заспало се събужда.
* * * Сергей Дмитриевич се тревожи, потънал
цял сред тази юлска жега – на
стадото ни пак му точат ножа, а ей го
на, Овчаров няма гега.
* * * За
“Атака” най-волно дето у
нас мисли всеки, но ядрото
е болно – много
членове, меки.
* * * Всеки цар
е притеснен и
изплашен по човешки, щом се
види обсаден от най-верните
си пешки.
* * * Стана
правителство здраво и
заработи по ноти. Ориентация
– в ляво. В центъра
– царски имоти.
* * * Тема за
гладни поети, че
пасторална е гледката – Овчаров
води овцете… Но кой ще
им види сметката?
* * * Кормувай
смело през живота, че утре
няма да си тука – ако си
минал през просото, не се
куми да сгазиш лука.
* * * Родна
участ сиромашка с двата
крака в една прашка. Бойки
мисли Пак
народната любов в паметта
ще се размине. Вот вам – мутра-философ, влюбен в
майка и Родина. Като роза,
като крем, като
щастие – на живо… Паметта
не е проблем. Памет
лесно се изтрива. Вече
пробвали сме с цар като
премиер – не стана. И ще
пробваме с пъдар и овчар. Нъл тъй, бе, джанъм! Имаме в
резерв ага и паша и
тъй нататък… Но се
питам докога, че
животецът е кратък… Вече съм
на петдесет и не съм
постигнал много – безимотен
“млад” поет, духом в
степен хата-йога. А
напреднали души правят
власт и политика. Мърдам кротичко с уши, че отгоре
нещо викат. Чист съм,
Боже. Аз съм чист. Нищо, че
изглеждам клетник. Мисля
като футболист – мач за
мач и мач насетне.
КАЛНО Изкуството
да носиш алкохол е много
древно, толкова познато… Дървото
на живота няма ствол, но има
топли корени в земята. Короната
в най-ярки цветове е пълна с
музика. Звучи секира. Звучи Шакира. Време – часове отседнал
в поза лотос. Медитираш. Забравяш
се, потънал сред мечти и нещо
меко, топло, прясно, кално. От
алкохола всичко се върти. Въртенето
на свят си е нормално. Планетата
от древност се върти, не ти се
мисли колко е изпила… Звучи
Мадона, Бритни, Мритни, Стинг, Ивана, Кондьо, Мондьо… Майко, мила! Къде си
Татко? Идвай, че съвсем ще се
отвинти бедната планета и може ей
така да си измрем сред кал
пияна, чалга и клишета.
КЪРВАВА
ПЕСЕН Беше
чуден летен ден, синьо бе
небето. Всичко
живо беше с тен в
циганското гето. Кларинет и саксофон, тъпан с
яка кожа… Черен
циганин за кон точеше си
ножа, щото в
този пъстър свят от най-древна
раса яко
куркаха от глад празните
стомаси. Изборите
са далеч. Спомените
– вкусни. Някой дотогаз гювеч няма да
им пусне. А готови
са от раз, както е
прието, да дадат
любов и глас срещу две
кюфтета. Истината
е мираж в
циганското гето. Айде цигани на плаж – вечно е
морето. С кларинет и саксофон, тъпан с
яка кожа… Мазен
циганин от кон вадеше си
ножа.
КАТАСТРОФИ Аз съм
зъл като Тир разярен, сгазил
няколко стари москвича и отпрашил в големия ден по посока
от Шумен за Кричим – до нощта,
до крайпътен мотел, да три
водки в среда непозната, до
въпроса “оттук накъде?”… Не е
лесно да хванеш гората. Не е
лесно да бъдеш свиреп като диво
животно. Обратно няма път
и посока за теб, т.е. –
мен. Неприятно, приятно, относително.
Карма! Живот… Лягаш, спиш
и забравяш проблема. И не
искаш да мислиш, че под теб е
бездна от древна поема. Еретичен.
Античен до край – до
последната стъпка ритмична, до гневът
на Ахил с Менелай, Агамемнон, Аякс… Нищо лично. Нищо
важно. Размазана плът. След
четвъртата водка не мога да изляза
от лошия път. А отдавна
се правя на йога. А отдавна
се правя на пич дето
трудно пердето му пада… След
поредния сгазен Москвич сънно
мисля за Вартбург и Лада.
|
Ако нашият Web-site Ви е харесал,
гласувайте за нас
Предварително Ви
благодарим.
"Либра Скорп" ООД
гр. Бургас 8000,
п.к.179
тел.: 056/536-490; 088/799-64-34; 089/837-85-50
E-mail: meridian27@mail.bg
НАЧАЛО; ЗА НАС; УСЛУГИ; ФОРУМ;
ЗАБАВНО; УКАЗАТЕЛ; КОНТАКТ