|
|
||||||
|
|
||||||
|
гр. Бургас, ул. “Св. Патриарх Евтимий” 122, тел.
056/536-490 |
||||||
|
КЛУБ “МОРСКИ ТАРАЛЕЖИ”
Красимир РАДЕВ
ЗА
ИЗКУСТВОТО В племето на човекоядците се родил художник. Добър
художник. Живеел си той, като нормален човекоядец и рисувал. Рисувал битки, лов
на хора и естествено, пирове. Случило се обаче, дали от изкуството, дали че бил по-чувствителен,
отвратил се от човекоядството. Решил да превъзпита съплеменниците си. Нарисувал огромни
розови полета, отрупани с плодове. Нарисувал огромни розови реки, гъмжащи от
риба. Нарисувал огромни розови планини, изпълнени с дивеч. Всички оценили изкуството му. Гледали картините и надавали
възторжени викове. Гледали картините и го тупали по рамото. Гледали, гледали
и огладнели. Тогава хванали художника и го изяли. И до днес в племето се помни, колко хубаво нещо е
изкуството.
ЗА
КРАСОТАТА В царството на животните се появило чудно хубава пеперуда.
Крилете й блестели като злато, а точиците, с които
били обсипани – сияели като скъпоценни камъни. Славата й се разнесла по
цялото царство. Веднъж на някакъв празник, устроен от лъвското семейство, пеперудата
се включила в общата забава. Затрепкала с крилца, разтърсила стройната си
снага, затанцувала. Танцът бил чудесен. Помолили я да го повтори, да го
потрети… Погледите на гостите се изпълнили с възторг. Тогава лъвът, царят на животните, се приближил, протегнал
лапа и бавно и спокойно я размазал о земята. – Как се осмелява – рекъл той, – да се появява в моя дом
някакъв си миналогодишен червей! Танците продължили. Всички възторжено аплодирали
прекрасния танц на лъвицата.
ЗА
СВЕТЛИНАТА Имало някога, навярно още го има, Царство
на вечния мрак. Веднъж, съвсем неочаквано, в него се появило странно същество.
Летяло и светело, светело и летяло. – Хей – викнали по него, –
нарушаваш реда и закона. – Не мога – отвърнало то. – Аз съм
светулка, не мога да не светя. И продължило да лети. Хванали тогава светулката и я
завели на едно специално място с дебели стени. – Тук – казали й, – прави каквото
искаш. Хуманно общество сме, никой няма да ти пречи. Светила тя година, светила две. После
угаснала. Това се превърнало в празник за царството. Народът викал “ура”, а
самите велможи на ръце я носили. Царът пък висок
пост й дал – “завеждащ въпросите на светлината”. Животът продължавал. Нередности
нямало.
|
![]()
Ако нашият Web-site Ви е харесал,
гласувайте за нас
Предварително Ви
благодарим.
![]()
"Либра Скорп" ООД
гр. Бургас 8000,
п.к.179
тел.: 056/536-490; 088/799-64-34; 089/837-85-50
E-mail: meridian27@mail.bg
НАЧАЛО;
ЗА НАС;
УСЛУГИ;
ФОРУМ;
ЗАБАВНО;
УКАЗАТЕЛ;
КОНТАКТ