|
|
||||||
|
|
||||||
|
гр. Бургас, ул. “Св. Патриарх Евтимий” 122, тел.
056/536-490 |
||||||
|
КЛУБ “МОРСКИ ТАРАЛЕЖИ”
Руси РУСЕВ
БУЛКА
ОТ ЕРКЕЧ НЕ СЕ ВЗЕМА Младите еркечлии си избирали
невести на хорището и другоселци не се допускали там. Но веднъж дошъл ерген
от съседното село. Огледали го местните момци, решили, че е и малко ахмак на
всичко отгоре, и намислили да се пошегуват, като му обещали да му изберат
булка. – Ще я крадем, кавадар –
предупредили го те, – а ти чакай на Стоева мост. Зарадвал се другоселецът и отишъл
да чака булката на края на селото, а еркечлии увили един от местните ергени в
одеялото и го понесли към Стоева мост. – Ей ти булката, кавадар – казали
на другоселеца те и я оставили чевръсто в краката му. Грабнал невястата бъдещият й
съпруг и се понесъл с нея в гората. По едно време решил да я “скива”, отметнал
одеялото и какво да види – насреща му брада и мустаци. И две гневни очи, които
мятали мълнии. – Твойта мамица! – рекла “момата”
под одеялото и скочила на крака. Уплашил се другоселецът и хукнал
по пътеката през гората, краката му едва стъпвали на земята. – Твойта мамица! – достигнала го
още веднъж благословията на “момата” от одеялото. Другоселецът продължавал да тича
уплашено през гората и когато се отдалечил на достатъчно разстояние от
“булката”, поспрял за малко да си почине. Опитал се да осмисли случилото се, но
нали си бил малко нещо ахмак, не можал да разбере какво става и през цялото
време повтарял: “Мома си взех, пък тя била с мустаки”, “Мома си взех, пък тя
била с мустаки”… – И с брада – рекъл му от тъмното
един глас на преследващите го еркечлии, но другоселецът не го чул. Той знаел вече, че мома от Еркеч
не се взема.
ДА
ЛЪСНЕШ НА СТАРШИНАТА КУРТКАТА Еркечлия отбивал военната си
служба в 24-ти Черноморски пехотен полк заедно с Панайот Яръмов, станал по-късно
легендарен партиен функционер. Един неделен ден двамата били в
отпуск и решили да се отбият в лозята на Бургас. Хапнали грозде, понапълнили
и торбите. По едно време гледат пъдарят да тича срещу тях с пушка в ръка. Хукнали
двамата между редовете из лозовите парцели, а пъдарят продължавал да тича
след тях. Еркечлията, като по-опитен, свикнал да оцелява в екстремни ситуации,
успял да избяга и да се прибере по най-бързия начин в казармата. Панайот
Яръмов, бъдещият беглец от остров Болшевик, обаче, не успял да стигне далеч. Пъдарят
го заловил и се зачудил какво да го прави. Войник е все пак, не вървяло да го
прекара през главната улица на Бургас като крадец, та да го видят всички. Решил
да го върне в казармата и да го предаде по етапния ред. Стигнали пред портала
на поделението и пъдарят поръчал да извикат някой от началниците му. Било
неделя, нямало офицери и на портала се появил един старшина. Бил много ядосан,
много зъл и едва сдържал гнева си. – Неговата верица! – рекъл той на
пъдаря. – От една седмица го търся и не мога да го намеря. Дай го сега да го
вкарам в кауша, че да му дойде акълът! Панайот Яръмов, който веднага
познал съучастника си, изчакал пъдаря да си замине и рекъл: – Ти кога стана старшина бе, г-н
Въчев? Нали, когато влязохме в лозето, беше все още редник? – Е, кадавадар – рекъл
многозначително еркечлията. – Ако трябва и полковник шъ стана. Айде сега, докато
са разжалвам, да лъснеш куртката на старшината, че голям крак шъ удрям на
плаца, ако не му я върна чиста и лъсната като нова.
ПРЕЦАКВАНЕ Двама еркечлии коментират законите
на хан Крум в селската кръчма: – К’во шъ кажеш, ва Дойно, забива
въпроса си Ради, макар и да знае отговора, тъй като от близо половин век
забива въпроса на Дойно и от близо половин век Дойно му отговаря по един и
същи начин. – Вярно ли е, че хан Крум изкоренил лозята? – Вярно е, ама аз не го вервам. – То и аз не го вервам, ва Дойно –
казва репликата си Ради. – Как тъй изведнъж шъ земе да изкоренява лозята? – Ами тъй пише ух книгите –
отвръща му начетено Дойно. – Пише, но ази и него не вервам –
казва му многозначително Ради. – Ами к’во е пил хан Крум с Никифоровата
кратуна? – Не ще да е пил вода – отвръща му
Дойно и философски клати глава. – Вино сигур е пил. Ради видимо тържествува – точно
това е отговорът, който е очаквал от Дойно. Премисля внимателно следващия си
ход и щраква капана: – Че отде го е зел туй вино, ва
Дойно – преднамерено продължава да разсъждава по темата тай. – Нали наредил
да бъдат изкоренени лозята? Дойно отпива от чашата бавно, бърчи
чело, малко е затруднен. Не може да напипа веднага точните думи и се прави, че
мисли. – Иба ли мама му! – изплюва най-после
отговора като торпедо. – Опа-ла – живва изведнъж Ради. –
Де беше, де утиди сега. Аз та питам откъде хан Крум е зел това вино? – Виж какво, кавадар – обидено му
отвръща Дойно, засегнат от факта, че не може да отговори. – Ти за хана Крума
питай даскала. Аз мойто вино си гу зимам от Паскала ух кръчмата. Двамата млъкват и постепенно
напрежението между тях стихва. Изведнъж вятърът ги отнася в друга посока и те
подхващат разговора си за магарето на съседа, “дету” все не можело да уцели
вратата и влизало в чуждия двор, за еркечлията, “дету” откраднал колелото на
самолета, ей тъй, както си прелитал над село, за света, който е кажи-речи на
един баир разстояние от Еркеч, и най-вече за хан Крум, който според
преданието е идвал с войската на лагер по тези места. Това е другата тема, по
която един ден Ради ще забие въпроса на Дойно. Но не сега! Нека да поработи по темата още! Няма смисъл да дращи по нея, преди
да курдисал капана.
|
Ако нашият Web-site Ви е харесал, гласувайте за нас
Предварително Ви
благодарим.
"Либра
Скорп" ООД
гр. Бургас 8000,
п.к.179
тел.: 056/536-490; 088/799-64-34; 089/837-85-50
E-mail: meridian27@mail.bg
НАЧАЛО; ЗА НАС; УСЛУГИ; ФОРУМ;
ЗАБАВНО; УКАЗАТЕЛ; КОНТАКТ