|
|
||||||
|
|
||||||
|
гр. Бургас, ул. “Св. Патриарх Евтимий” 122, тел.
056/536-490 |
||||||
|
КЛУБ “МОРСКИ ТАРАЛЕЖИ”
Иван ВАНКОВ
БРАТЯ
ПО СЪДБА Оня ден на това място пред портала
виждам тълпа. И всички мълчат. Гледат нещо надолу и във средата. Какво да е? Мечка
ли играе? Провирам се напред и – о, чудо! – съзирам директорът седнал на
земята, а пред него ваксаджийско сандъче. Не какво да е, а едновремешно, лакирано, с
бронзови фунии за четките. Самите четки – огромни, вързани с нещо средно
между усукан парцал и въже, кълцано от вълчи зъби. – Никакво чудо – изръмжава директорът,
– ами преминавайте един по един да ви лъскам обувките. Хората се смълчават и нещо шушукат.
Абе да не е откачил човекът, фабриката е съвсем закъсала, нищо чудно. – Хайде, Мончо,
виж си обувките – подканя директорът по-любезно и дори се усмихва. – Две
години боя не са и сънували. Мончо е нашият дърводелец и, което си е
истина, обувките му винаги сивеят от прахоляка. Хем идва на велосипед. Той стеснително намества обувката
си върху стъпенката и директорът с професионален
жест кръстосва четките си над нея. – Следващият – ентусиазирано се
провиква. – Веске, ела… Веска е чистачката. Де се е чуло и
видяло директор на фабрика да лъска обувките на чистачка? Но господин Мискинов
работи усърдно и те блясват под ръцете му. – Хайде, народе, търка, лъска, джам
прави… Веселият му глас е заразителен и
краката вече нетърпеливо се поставят върху сандъчето.
Обаче мен, помощник-счетоводителят с 19-годишен стаж, не можеш излъга! Внимавай,
Пешев, казвам си, тука има някаква клопка. – Кой не е минал? А, Жоро портиера?
Ела тук, няма какво да пазиш. Складовете са пълни със стока, дето никой не я
ще. А в касата и молец вече няма. Изметена! – Ама, господин Мискинов, аз това не мога дори да си го помисля, такъв
уважаван човек да се наведе към скъсаните ми обувки и такова, да ги… да… – Днес не съм никакъв господин и…
идвай вече, не се май! – Казвай му “другарю”, по-красиво
звучи ей така, на – обажда се Стефка Синдикалната. – Кой обръща тук работата на
политика? – вдига глава сърдито Мискинов и
заплашително размахва четките над главата си. Стефка изшептява
някакво извинение, но той продължава: – Не разбирате ли, че днешният ден
е за опрощение. Да си простим взаимно грешките и да се помирим. И обидите
също. Директорът се изправя и оглежда
наоколо. Едър мъж е. Не му е трудно да обхване работниците с един поглед. – И така, аз искам прошка от вас, моите
верни работници. Ако искате дори може стачка да направите, няма да ви се
сърдя… – То… стачката, такова… –
смутолевя думите си Пламен Овчаров – ама аз четири деца имам. Най-големият ми
е студент. И то в Свободния университет! – Добре, като не искате, не
стачкувайте – съгласява се директорът. – Може да дам на всички неплатена
отпуска от утре. Но днес е ден да ви се извиня, да ви се поклоня и да ми простите! Дора Религиозната вдига молитвено
очи към него. Притиска дланите си и въздъхва: – Като в божествената притча…
Колко е достойно! Все едни ни миете краката… – Никаква притча! Никаква приказка!
– възмущава се Мискинов. – Прошката я искам, щото
ние сме братя по съдба… – Като в петък в кръчмата – обажда
се Мишо Мавруда. – Никаква кръчма и никакъв петък –
отрязва директорът. Ръцете му секат въздуха и всеки бързо си припомня, че с Мискинов шега не става. – По цял ден се трепем заедно, гълтаме
отровната прах, но пазарът не мръдва. Пържим се на един огън… – На един тиган – допълва
готвачката Вера услужливо. – Да, на един тиган и в общото
олио… Само че, някои се пържат повече, други – по-малко. Кой се пържи най-много,
а? – Вие, господин Мискинов – усмихва му се секретарката Цецка. – Така ли е? – пита той. – Така е – отвръщаме предано. – Щом е така, не се крий зад
другите, Пешев, ела да ти лъсна обувките! Няма как. Чинно заставам пред
клекналия директор и гледам как той разтърква между пръстите си вчерашната
засъхнала кал от панталона ми. – Не трябваше, господин директор, не
трябваше, срам ме е – мърморя си. – А-а, трябва! Но и ти не ми
казвай директор. Казвай ми “брате Мискинов”. Нали
ми прощаваш всичко, което съм сгрешил? – Прощавам! – отвръщам. – И аз ви прощавам всички ядове, които
ми създадохте – обявява директорът. – А на моя брат Пешев,
заместник-счетоводителя след някой и друг ден като намигна, той ще оповести
на всички кога започваме отново да работим. Сега кажете колективно “Простено
ви е, брате Мискинов”! Дружно повторихме исканото
изречение и се разотидохме. Оттогава и до днес чакам на
пейката пред кооперацията ни да профучи директорът със своя Мерцедес, последен
модел, по-лъскав и от депутатските. Купи го миналия месец, а за този месец
парите стигнаха само за заплата на него и главната счетоводителка. С премиите
и командировъчните. Ще чакам, какво да правя. Брат по
съдба! Злите езици казват, че е отпътувал някъде към Дубай,
ама аз не им вярвам. Седя си на пейката, смуча тютюна и чакам Мискинов да спре Мерцедеса, да
отвори тъмното стъкло и да ми намигне.
|
Ако нашият Web-site Ви е харесал,
гласувайте за нас
Предварително Ви
благодарим.
"Либра Скорп" ООД
гр. Бургас 8000,
п.к.179
тел.: 056/536-490; 088/799-64-34; 089/837-85-50
E-mail: meridian27@mail.bg
НАЧАЛО; ЗА НАС; УСЛУГИ; ФОРУМ;
ЗАБАВНО; УКАЗАТЕЛ; КОНТАКТ