|
|
||||||
|
|
||||||
|
гр. Бургас, ул. “Св. Патриарх Евтимий” 122, тел.
056/536-490 |
||||||
|
КЛУБ “МОРСКИ ТАРАЛЕЖИ”
Ваньо ВЪЛЧЕВ
СЪСЕДЪТ
СТАВРИ РАЗКАЗВА КАК
ТРАКТОРИСТЪТ ГРУДИ СПАСИЛ ВАЖНО ОТКРИТИЕ И, какво казваш, съседе? Ей туй
нещо в изпотеното шише, дето го извади от хладилника, ей туй нещо, дето е
жълто като кехлибар и дето му подушвам райския аромат през тапата, ей туй
нещо, дето се плацика като гъсто олио, е ракийка от 65 градуса, тъй ли?... Ами наливай, какво
чакаш? Наливай доде не се е стоплило! Какво казваш?... Не знаеш как ще
ми повлияе ли? На мене как ще повлияе? Че ти нали знаеш, че когато става дума
за ракийка, нищо и никой не може да ми повлияе! Какво?...
А-а-ааа, как ще ми повлияе на здравето, туй ли те
смущава? Колкото до здравето, слушай сега
една история. В Българската академия на науките
се готвели за Европата и европейската наука. И
понеже в академията били все учени хора, те каквото има за откриване го били
открили, каквото има за изобретяване, изобретили го били. Затуй през
последните години се съсредоточили върху нещо, дето хем ще донесе полза и радост
на хората, хем и на тях някой лев да капне. И като се напрегнали да мислят, съседе,
изобретили ракия от 200 градуса! Ти представяш ли си го туй нещо – българска
ракия от 200 градуса! Ракия на ракиите! Лошото било, че нямало как да я
изпробват. Да я пробват на хора – опасно. Може да се натровят
и да се разчуе. Да я пробват на животни – не може. Животните са защитени от Бриджит Бардо. Пък и не се знае,
дали от високия градус животните няма да мутират, да се изчанчат,
да се получи някой Джурасик парк и гадинките, като
излокат ракията, да вземат да изпоизядат и хората! Запечена
работа, разбираш ли? Ни тъй, ни тъй. Хем имаме ракия от 200 градуса, хем не
можем да я произвеждаме масово, понеже не е изпробвана. Язък за труда!... Пък
и друго! То не е бомба, да го скриеш. То ракия, пустото. И имало голяма
опасност чуждото разузнаване да прилапа формулата и
технологията. И да почнат да си я варят някъде из Европа двестаградусовата
– я в Ирландия, а в Шотландия, знае ли се! А пък за нас пак ще остане да
правим ментето. Научна загадка и пълна безизходица! Тогаз един от откривателите, който
имал виличка в село Джанково
бърдо се сетил за тамошния комбайнер и тракторист бай Груди Попивателната. Тоз
Груди Попивателната, когато разтуряли текезесетата,
успял да свие един трактор, един комбайн и едно ремарке с резервни части. И
сега Груди извършвал поръчкови селскостопански
услуги на едри и дребни собственици, както и на арендатори. Голям комбайнер бил бай Груди, ама
и попийвал яко. Те него още в осми клас го изключили от гимназията, след като
докторите на три пъти го спасявали от алкохолно натравяне.
Затова се наложило да завърши машинотракторното. Пък
в машинотракторното даскалите не били изнежени като
гимназиалните, ами пиели на поразия с бъдещите машинотрактористи.
Изучил занаята Груди, замогнал се и сега, вече като бай Груди Попивателната, си
откупил пожизнено маса в местната таверна “на
дъното”. И там си пиел от ранно утро до късна есен. Там приемали заявките за
селскостопански услуги. В интерес на истината, съседе, трябва
да се знае, че Груди Попивателната никога не шофирал през населено място след
употреба на алкохол. Той плащал на някого да му закара механизацията до
указаната местност, поръчвал си такси, да го закара до обекта, и както е натаралянкан до козирката, качвал се на машината и правел
идеално прави бразди. Само дето се налагало като му карат нафта, да му
доставят и ежедневно по една дамаджанка с прочутата
местна “джанкова-превъзходна”. Та за този Груди се досетил
единият от изобретателите и веднага споделил досещането си с другите от
научния колектив. А те били сплотен колектив и веднага разработили тактиката
и стратегията. Качили в служебното пикапче 20 петлитрови буркана и двестаградусовка,
една преносима лаборатория и две палатки, понеже били двама учени мъже и две
учени жени. Провели кастинг и наели един безработен
оператор от игралното кино. Той от своя страна привлякъл една отракана
помощник-режисьорка. Качил се екипът тайно в пикапчето и когато мръкнало и над столицата изгрели
първите реклами със задника на Азис, потеглили и
изчезнали в пълния с неизвестност мрак. Отначало можело да бъдат засечени по
кръшния смях на помощник-режисьорката, но след като
на два пъти полюбопитствала, какво има в лабораторните буркани, тя се
усмихнала широко на оператора и тъй си и заспала в скута му – със широка
усмивка. Пътували дълго само на къси
светлини, а когато и последните звезди се изсипали от небесната тепсия, пикапчето вече било пред указателната табела на село Джанково бърдо. Наложило се малко да почакат. Точно в единайсет
собственикът отворил таверна “На дъното” и точно в
единайсет и пет Груди Попивателната заел място на своята маса. След кратки
преговори склонили механизатора да изоре дворното място на този, дето имал
вила на края на селото. Не след дълго всички били на мястото и експериментът
започнал. Уж за да полеят пазарлъка, почерпили Груди Попивателната с едно
бурканче двестаградусова. Той го гаврътнал, без
затруднение, избърсал си мустака с ръкав и рекъл: “Уха, мамка й, и вашата си
я бива! Я бе, градски, не се стискай, ами кажи да ми напълнят ей онуй дамаджанче и да ми го качат на трактора! Айде и да почваме!” Напълнили му дамаджанчето,
качили го на трактора, качили и тракториста и той потеглил. Помощник-режисьорката щракнала две дъсчици и рекла “Начало”. Операторът
се разкрачил с камерата на рамо, рекъл: “Работи!” и заснимал.
Двамата откриватели и двете откривателки отворили бележници и внимателно
започнали да водят записки. А Груди седял като залепнал на
седалката и опънал една бразда като по конец. Чудесата започнали на втората
бразда. Неочаквано Груди скочил от трактора и започнал да се въргаля в
пръстта. – Умира! – проплакала помощник-режисьорката. – Провалихме се! – завайкали се
двете научни работнички. – Спокойно, да изчакаме! – рекли
научните работници. – Камера работи! – докладвал
операторът. А Груди се качил пак на трактора и
продължил да оре. Само дето след петдесетина метра пак повторил номера с
въргалянето в пръстта. И тъй – още няколко пъти на всеки петдесет метра. Хукнали ракиените изобретатели, отишли
при тракториста и започнали да му обясняват, че той е участник в експеримент
с ракия от двеста градуса. – Ми тъй кажете бе, градски! –
ухилил се Груди Попивателната. – Пък аз се чудя, защо като хълцукна и
ватенката ми пламва, мамка й ватена. Че и гащите
отзад на два пъти пламваха, мамка им гащена! Яка
ракия! Нашият казан такваз не може да докара! Аз, градски,
от ракията не се стряскам, обаче ще трябва да купите едно пожарогасителче,
щото е опасно за трактора!... Тъй рекъл опитният екземпляр Груди
Попивателната, надигнал дамаджанката, отпил мощен гълток и продължил да оре, без да спира, понеже хълцането
му било преминало. Този истински случай, съседе, показва
че градусите на никоя ракия нямат влияние над човека, още повече, ако е
опитен професионалист. Най-много, най-много да се появи някой страничен ефект!...
Пък ти се безпокоиш за някакви си 65 градуса! При това хубаво изстудени и с
яко мезе! Давай, не бой се!
СЪСЕДЪТ
СТАВРИ НЕДОСПАЛ Мразя панелните къщи! Те са Боже
наказание за греховете и прегрешенията ни!... Прощавай, съседе, обаче ще те
помоля да ме почерпиш едно двойно кафе!... Не ме гледай тъй учудено, две
седмици не съм спал! Две седмици съм будувал, душицата
ми за сън плаче! А пък съвестта не ми дава да заспя! Защото стана една, дето
не е за разправяне! Ама ще ти я разправя, че дано ми олекне. В гарсониерата над нас се нанесоха
едни младички. Тихи хора на вид. Той – свитичък, пък
булчето скромно, скромно – очи от земята не вдига. А пък иначе хубавичко
булче, дал му Господ каквото трябва и където трябва! А пък скромно. Ама те и
двамата скромни и тихи, съседе. Даже когато ни приеха в Европейския съюз, не
гръмнаха нито една бомбичка. Само стояха на балкона си и тихо пееха “Ода на
радостта”. Е, добре, ама те хубавите работи
бързо свършват! Нещо им стана преди две седмици. Подхванаха
един нощен сек, не ти е работа! Аз, да си призная, една-две нощи ми беше
интересно. То нали през панела всичко се чува. И като затворя очи и ги слушам,
все едно, че всичко пред мене става! Те пък започваха по един и същи начин. Най-напред
се чуваше някоя македонска песен, най-често “Лудо младо сън засънило”. И сигурно пиеха ракия, защото тя македонска
песен без ракия не върви. Подир туй проскърцваше дивана. После се дочуваше
един такъв тъмен смях и топуркане на боси крака. А след краката заскърцваше
леглото. Да му се чудиш, как скърцаше в най-различни ритми – ту като на тежко
чорбаджийско хоро, ту като на Дайчовото, ту като на
буенек. Обаче винаги свършваше с бурна шопска сюита. И което е най-гадно, след шопската
сюита, съседе, настава покой. И аз започвам да се унасям, отдавам се на
прегръдката на съня, както казват поетите. Обаче преди да ме е попрегърнал по-ячко сънят, още преди да сваря да си захъркам, онези
отгоре пак започваха! Само че този път с викане и ръмжене. Тя викаше, той
ръмжеше в промеждутъците. И тъй, съседе, до към пет сутринта. В пет сутринта
изгърмяваха водопроводните им тръби и пропищяваше душът в банята им. И чак подир
туй се умиряваха, сексуалните нестинари! Ама в пет и половина мене Катерина
ме праща за частно мляко, с пет стотинки по-евтино, кога да спя! След третия-четвъртия ден аз
научих програмата им наизуст. И вече нямах никакво любопитство. Исках само да
ударя един нормален нощен сън. В края на първата седмица, ако щеш вярвай, от
изтощение започна да не ми се пие! Въобще не се досещах за милата ми грозданка! И за съседката Гугутка не се сещах! И за двете
Лисичкови даже!... Завивах се през глава – никакъв
ефект! Слагах си памук в ушите – не помага. То тресенето
се предава по панела, долавях го като един същински Бетховен! Хапчета за сън
глътнах една вечер, никакъв сън не дойде, само дето ме хвана разстройство! И тази сутрин, на четиринайсетия
ден, съседе, вече бях стигнал края. Идеше ми да скоча от балкона и всичко да
свърши. Обаче не исках да си отида неотмъстен. Затуй,
когато те млъкнаха, аз някъде към шест надух телевизора и радиото
едновременно. По телевизора – екшън със стрелба и
автомобили, по радиото – чалга! Адска шумотевица се
получи! И онези не издържаха! Позвъни се на вратата. Той беше, съпругът.
Само по едни боксерки, очите му едва гледат и аха-аха
да ми налитне: – Ти луд ли си бе, дядка! Глух ли
си?! Защо си набримчил волумето
до край? Аз искам да спя, разбираш ли? Спирай шумотевицата! – Искаш да спиш, а? – впрегнах се
аз, съседе. – Да спиш! А питаш ли ме аз дали спя с вашите сексуални фиести, дето по цяла нощ не спират? “Давай Кольо, давай
Кольо!А? Ох, ах, ой ой, не спирай, Кольо! Тъй, Кольо,
тъй! Не спирай, Кольо, пак, Кольо, още, Кольо!” Какъв Кольо си ти бе! И тука работата се пропука. Мъжът, съседе, зяпна като шаран на
сухо, мълча, мълча и накрая много тихо каза: – Никакъв Кольо не съм аз, господине!
Аз съм Генчо. Ние с Кольо сме в различни смени, мамицата
му! Две седмици бях нощна, верицата й! И хукна нагоре по стълбите. След
секунди чух познат глас да вика: “Моля ти се, Генчо, недей, боли пиленце, не
е туй, което си мислиш!” И настана тишина. Каквато отдавна
мечтаех. А пък ми е чоглаво! Май обърках нещо!... Мразя панелите! Ей го, ти
кафе ми вариш, пък в стаята мирише на билковия чай
на Гугутка от шести етаж!
|
Ако нашият Web-site Ви е харесал,
гласувайте за нас
Предварително Ви
благодарим.
"Либра Скорп" ООД
гр. Бургас 8000,
п.к.179
тел.: 056/536-490; 088/799-64-34; 089/837-85-50
E-mail: meridian27@mail.bg
НАЧАЛО; ЗА НАС; УСЛУГИ; ФОРУМ;
ЗАБАВНО; УКАЗАТЕЛ; КОНТАКТ