|
|
|||||||
|
|
|||||||
|
|
гр. Бургас, ул. “Св. Патриарх Евтимий” 122, тел.
056/536-490 |
||||||
СЪДБАТА НА СПИСАНИЕ “МОРЕ”
или
КРАЯТ НА ЛИТЕРАТУРНИТЕ
НАДЕЖДИ В БУРГАС
|
Вероятно за да се изпълни със
съдържание всеизвестната поговорка “На малко прасенце и … да не бързаш да се
радваш”, общинското ръководство унищожи с един замах 15-годишните надежди на
писателската общност в града като подари списание “Море” на софиянци.
Всъщност терминът “подари” не е съвсем правилен, тъй като списанието върви
комплект със 120 хил. (сто и двадесет хиляди!!!) лв. годишен бюджет, гласуван
от Общинския съвет! Припомняме: литературният алманах “Море”,
учреден от Христо Фотев, Недялко Йорданов и Илия Буржев (името “Море” е
предложено от Недялко Йорданов), излиза като литературен алманах в периода 1980-1992
г. През 1993 г. алманахът се превръща в “маринистично списание”, вече с
цялостната подкрепа (организационно и финансово) на община Бургас. В този си
вид списанието просъществува до края на 2007 г. в обем 80 стр., 6 книжки
годишно, тираж 700 екз. (продавани не повече от 20) и внушителен годишен
бюджет, гласуван от общинския съвет – за 2007 г. е 90 хил. лв. Естествена е
при тази ситуация отрицателната реакция на цялата литературна общественост в
града, която обаче така и не успява да се пребори с Йоановата администрация. 2008 г. е новото “възкръсване на
феникса” за сп. “Море”. Както казва Мърфи: “Усмихни се! Утре ще бъде по-зле!”.
На 24 април 2008 г. от 12.00 ч. общинското ръководство организира
пресконференция, на която обявява своето решение. Въпреки че са поканени
всички местни медии, информацията от тази пресконференция потъва в забвение.
Единствено новият бургаски седмичник на г-н Георги Иванов “Под лупа” отделя място
в два последователни броя за знаменателното събитие. Тук препубликуваме и двете статии,
а изводите… тях оставяме за любезния читател. Меридиан 27
Предлагаме
също така и откъс от мемоарите на Илия Буржев (от книгата “Живот от вчера”), описващ
първите перипетии по създаването на алманах “Море”…
|
ВЗЕ ЛИ “ПЛЕЙБОЙ” СПИСАНИЕ “МОРЕ”?
Писателите
в Бургас събират протестна подписка
Първият издател на списание
“Плейбой” в България и негов главен редактор, Антони Георгиев, стана шеф на
бургаския алманах “Море”. Той бе “ръкоположен” миналата седмица от зам.-кметицата
по образование и култура Йорданка Бенова-Ананиева, а общината обяви, че е
спечелил конкурса за нова концепция на списанието. Георгиев е известен още и
с работата си като журналист в радиостанциите Би-Би-Си и “Свободна Европа”. Той
е издател още и на “Highflights”, българското летищно списание и на “Vagabond”,
българското английско списание за туризъм. Идеята за реформа в списанието, в
което от години работят утвърдени имена, се пръкна от “Атака” и неясно защо
бе подета и от новата общинска администрация. В конкурса участваха пет авторски
проекта. “Море” ще излиза, както и досега, веднъж на два месеца, обемът му ще
бъде увеличен на 156 страници и в тираж от 1000 бройки. Цената му ще бъде 3
лв. Списанието ще има няколко главни редактора: Митко Новков, Силвия Чолева, Иван
Соколов и Елка Василева. Според новия екип ще има приемственост между старото
и новото списание. За разлика от досегашния алманах
“Море” ще бъде с нова визия и ще излиза и на английски. “Ще бъде създаден и
десетчленен редакционен съвет, който ще предлага идеи за темите, които ще
намерят място на страниците на “Море”, каза още Антони Георгиев. Обновения
алманах ще излезе отново на 1 юли с обновена визия и съвсем нова концепция. Новото
издание, със суперкачество, ще бъде със 156 страници, богато илюстрирано, с
текстове на български и английски, съобщи издателят Антони Георгиев. Основните рубрики в нещо ще бъдат
“Културно интервю”, “Бизнес интервю”, “Нов бургазлия”, “Бургас по света”, “Морето”,
“Бургас в миналото”, “Проза”, “Поезия”, “Портфолио”, “Природата около Бургас”,
“Стил и архитектура”, “Скрити съкровища на Бургаски регион”, “Най-доброто от
Бургас”, “Бургаска драма”, “Бургаски факти” и “Бургаска кухня”. Вторият брой ще излезе на 15
септември, а третият – на 1 декември, за Никулден. Алманахът се роди като
единственото професионално издание за литература и изкуство, издание на
Дружеството на Съюза на българските писатели (СБП) в Бургас за периода 1980-1992
година. Негови редактори са били Христо Фотев (член на ред.колегия и негов
главен редактор от 1990 до 1992 г. включително), Недялко Йорданов (гл. редактор
1980-1988 г.), Илия Буржев. през 1993 г. алманахът прераства в маринистично
списание “Море”, подкрепяно организационно и финансово от Община Бургас. Заради драстичната промяна на
списанието писателските дружества в Бургас са в траур. Щом разбрали за
плейбойския кадър, те полегнали в прединфарктно състояние по диваните с мокри
кърпи на челото, очаквайки още в следващото списание гола мацка, сладострастно
излегната на фона на мостика. В момента сред средите им върви протестна
подписка, защото творците смятат, че с новата визия първоначалната идея и
замисъл списанието да бъде продукт на високо литературно ниво се проваля. Това съобщи електронният сайт Knigi-News.com. В защита на
“Море” такова, каквото го помнят, се обявиха и други видни интелектуалци от
страната и чужбина, които подеха остра дискусия в интернет. Ето и част от
коментарите: Румяна Дянкова: Бургаската общинска
администрация подари списание “Море” на неизвестния в Бургас софиянец Антони
Георгиев. Списанието ще се редактира и издава в София, назначена е и една
местна поетеса от Враца, която ще колекционира постъпващите от страната и най-вече
от София материали. Списанието щяло да продължи
добрите традиции на предишните издания, нищо че те били с коренно различни
концепции. Новото в списанието щяло да бъде
интервюто с виден местен бизнесмени,както и с други “успели” бургазлии... Освен това списанието щяло да се
издава и на английски език, за да могат туристите да си купуват по реповете,щото
много ги вълнувал бургаски културен елит. Зам.-кметицата Ананиева споделила
с медиите, че била впечатлена от новата-стара концепция на г-на и затова
общината се спряла на въпросния екип.Оформлението на бъдещото издание,чиято
корица новоназначеният гл.редактор показал, не се различава съществено от
старото списание “Море” и представлявало снимка на чайка или гларус с гордо
разперени криле. Присъстващите бургазлии били
изключително впечатлени от оригиналния замисъл и “нова визия” на списанието и
сега очаквали в най-скоро време чайката или гларуса да се изцвъка
промоционално. Оформлението на списанието било
поверено на местна фотографка, известна с безпардонните си маниери и като
дъщеря на депутатка от НДСВ, както и като член на “Отворено общество”, което
здраво е кадрувало в случая. Странно е, че нито един бургаски литератор на
бил поканен на “презентацията”. Сашка Журкова: Хора, скъпи мои съграждани, “Море”
трябва не само да се запази, но и да увеличи тиража си, обема си и да се издава
два пъти месечно. Госпожа Ананиева вероятно не знае, та да й кажа, че
списанието е известно и в австрийската столица. Налагало се е много пъти да
разказвам за списанието и превеждам от него. Списание “Море” е в хранилищата
на Националната виенска библиотека, в библиотеката на Виенския информационен
център, на ООН – седалище Виена и в библиотеката на Федералната служба по
печата на Федералното канцлерство на Австрия. В седалището на ООН –
Информационния център, където лично аз съм кореспондентка вече 15 години, това
е единственото морско списание от всички списания и вестници, чиито
кореспонденти са акредитирани в Информационния сървис на Обединените нации
във Виена и колегите се отнасят с уважение и респект и се интересуват от
морските теми и материалите в изданията му. Има ли бургазлии на които да им е
все едно дали ще имаме списание за морето? Ами в Европа има само три
маринистични списания: в Хамбург, Петербург и Бургас. Нима за госпожата
Ананиева, която не познавам, е абсолютно безразличен и без значение този факт??!!
Д-р Георги Чалдъков: Дори само стиховете на Христо
Фотев, картините на Георги Баев и Генко Генков, трактатите на проф. Иван
Карайотов, проф. Иван Славов, проф. Донка Петканова, проф. Румен Теофилов, Георги
Райков, Любен Петков и кап. Васил Дачев, които са публикувани, правят “Море”
престижна културна институция, сътворена в Бургас. На времето, когато
бургазлията Начо Папазов беше министър – Радой Ралин казваше, че не се
страхува от министъра на културата, а от културата на министъра. Сега аз – от
културата на заместник-кмета. Керана Темелкова “Под лупа”, бр.10, 30.04.-07.05.2008
г. |
ДАЛАВЕРАДЖИИТЕ ОТ “АТАКА”
ПОДАРИХА СПИСАНИЕ “МОРЕ” НА СОФИЯНЦИ
Историята
на общинското издание “Море” е изпълнена със страсти
като хроника от Шекспир. Само че Шекспир, поставен от самодеец!
През 1992 г. литературният алманах
минава в небитието. Главният редактор Христо Фотев е изхвърлен на улицата
като “тоталитарна издънка”. Обявява се конкурс, в който обаче се намесва
кметът Проданов, и новоизкованото “маринистично” списание стартира с нов екип.
Той е посочен от кмета и се състои от съкратени чиновнички и неуспели
журналисти. От литературата е останало единствено името на алманаха, затвърдил
славата на Бургас като “град на поетите”. Никой не пита: “Защо когато една
традиция е добра, то тя трябва да бъде прекъсната?!” Ясно е защо – след като
обитаваме град на дарования, в реда на нещата е дори и псетата да отбират от
поезия, камо ли бившия кмет, прочут меценат. На принципа “с чужда пита –
майчин помен”, пък майка им жална на данъкоплатците. Около списание “Море” се
налепват местни графомани. Никой не подозира, че по този начин изданието ще
издаяни спокойно, куцукайки, без концепция, цели 16 години. Ето идва и
последната за него 2007ма. Редакторите на “Море”, все наши хора (назначени по
роднинско-аверската квота), се снишават за пореден път, с надеждата да ги
отмине бурята. Новата администрация на кмета
Николов обаче ги отпраща в “заслужен” пенсионен отдих. Обнадеждената от
предизборните обещания културна общност на Бургас е развълнувана. Тя си
въобразява, че най-сетне ще се сдобие с литературно издание. Създаден е дори
“консултативен съвет по култура”. Той следва да подпомага зам.-кметицата в
съответния ресор. Съветът има за цел и да оправдае оптимистичните надежди на
хората. След 100 дни очаквания обаче лъсва истината. Закостенелият стил на
работа в областта на културата на администрацията трудно се променя. Новоназначеният
зам.-кмет Йорданка Ананиева се опитва да подмени старите фаворити, като
назначава млади хора. Нещо такова се случва и около сп. “Море”. То уж е закрито, но не съвсем. Уж
е реформирано, но без екип, уж се прави конкурс за нова редакционна колегия, но
никой не знае за него. Защо? За да попадне “Море” в ръцете пак на “нашите”. Тук
отново беше размахан мръсният крив пръст на съветниците от “Атака”. Това бе
предложено от агронома и общински съветник Александър Бояджийски на една от
общинските сесии. Видно е, че нечистоплътният замисъл е бил предварително
скроен. Общинската администрация пак се е съобразила с “компетентното мнение”
на Валери Симеонов и конкурсът се проваля. Известни са изстъпленията на
атакисти на сесия на Общинския съвет. Впрочем отношението на “Атака” към
културата е типично “талибанско”. Това че първосигналността и
неконструктивността на “Атака” е в основата на далаверката около “Море” е
несъмнено. Най-малкото неетично е журналисти да отнемат залъка на свои колеги
и да ги оставят на улицата безработни. Точно така постъпват Стоян Иванов и
Валентин Касабов. Те стават заложнички на менторите от “Атака”. Смутолевят
някак на 22 април (ясно е, че за един ден читава концепция е невъзможно да се
измъдри)… На 24 април пък бързичко обявяват резултатите и “избраният” екип на
списанието дава пресконференция. Дето се казва: “Всяко чудо за три дни!”. На пресконференцията г-жа Ананиева
обявява, че имало внесени 5 концепции (а дали е така – Господ знае!”. Те пък
били разгледани от “комисия”, чийто състав никой не обявява, явно и тук ни
подмятат. И още ред чиновнически хватки, с които няма да ви занимавам (а и да
питаме чиновничките – те така са си плюли в устите, че чудно как не са се
изтровили?!). На пресконференцията, въпреки че се кълнат че са прави, в тяхна
полза, няма и нито един поканен от писателската общност, нито от загубилите
“честното” състезание екипи. Единствено поетът Иван Сухиванов, прочут с
язвителните си критики към старата редакция, присъства там за парлама…
Отмъстителният акт на журналистите от “Атака” спрямо колегите им е успял. А
можеше да се даде хляб на двама-трима бургаски литератори, които, известно е,
не са в цветущо състояние… И какво се оказва в крайна сметка:
спечелил е екип от софиянци, гравитиращи около “Отворено общество”, които ще
си живеят в София и там ще издават бургаското списание “Море”, единствено с
нашите, бургаски пари! Издателят се казва Антони Георгиев и е бивш издател на
“Плейбой”, а сега издава други две лъскави списания с рекламен профил в
собственото си издателство с култовото име “Vagabond”. Същият е работил и към
радия “Свободна Европа” (така че радвайте се, аборигени – при вас е
пристигнал истински европеец!). Списанието е двуезично, за да можели гостите
на града да опознават културата му. Така че освен всичко ще се плаща и на
преводач. А трябваше да е на 28 езика, колкото са нациите в ЕС… Новият
издател засипва присъстващите репортери с клишета за великия Бургас, наричан
от него “малкия Ню Йорк”, за морето и неговите трудови хора, които той бил
дошъл да задоволи културно. Културната общност също щяла да бъде
популяризирана, макар и избирателно, така че повечето местни отсега да отпият
по една студена. Господинът възнамерявал още да изрови и публикува най-доброто
от бившите алманах и списание, нищо че били с “коренно различни концепции” (това
пък кому е нужно?!)… Оформлението на новото издание щяло да бъде поверено на
една фотографка, известна с безпардонните си обноски, и още като дъщеря на
депутатка от НДСВ. Назначена била за очи и една журналистка, живуща от
двайсетина години в Бургас, пописваща стихчета в местната преса, която щяла
да играе ролята на пощенска кутия. Новата визия на списание “Море” се оказа
снимка на гларус, разперил гордо криле над града ни, вероятно в сюблимния миг
на изцвъкването над наивния бургаски електорат… А колкото до бургазлии – те
толкова рядко виждат гларус, че за тях той е истинска атракция! Наистина как
им е хрумнал толкова “оригинален” символ на града! Оказва се също, че общо
взето рубриките на старото списание се запазват, т.е. те са буквално
преписани от закритото списание (краеведските изследвания, ретроаспектът на
музейните описания и пр.); новото в “концепцията” било, че във всеки брой
щяло да има интервю с виден бургаски бизнесмен! Накрая зам.-кметицата Ананиева
похвалила екипа за добрата финансова обосновка, състояща се в това, че
списанието (в обем 156 стр.) щяло да запази старата си цена от 3 лв., на
която естествено пак няма да бъде купувано… Общинското издание на Бургас
засега е с годишен бюджет 120 хил. лева (словом: сто и двадесет хиляди лева!!!)…
Къде е разковничето? То май е там, където е разположена редакцията на
списание “Море” – бул. “Демокрация” 6 – точно срещу входа да морската градина.
Златно място, струващо милиони… И той като новият редакционен екип ще си стои
в София, а мястото ще бъде необитаемо, един ден ще го видим разкопано от
багер и там ще се издигне поредната кооперацийка… Ето я заветната цел, предизвикала
тези маньоври, защото май ще се окаже, че “културата” не е постното дробче на
общината, напротив, тя е начин да се краде законосъобразно, като се прикриваш
зад някаква имагинерна културна общност, чиито интереси уж защитаваш… Да си
припомним кои бяха радетелите за закриване на списание “Море” – съветниците
от “Атака”. Йордан ХАДЖИЯНЕВ “Под лупа”, бр.11, 08.05.-12.05.2008
г.
Предлагаме
също и откъс от мемоарите на Илия Буржев (от книгата “Живот от вчера”), описващ
първите перипетии по създаването на алманах “Море”…
|
"Либра
Скорп" ООД
гр. Бургас 8000, п.к.179
тел.: 056/536-490; 088/799-64-34; 089/837-85-50
E-mail: meridian27@mail.bg
НАЧАЛО; ЗА НАС; УСЛУГИ; ФОРУМ; ЗАБАВНО; УКАЗАТЕЛ; КОНТАКТ