|
|
|||||||
|
|
|||||||
|
|
гр. Бургас, ул. “Св. Патриарх Евтимий” 122, тел.
056/536-490 |
||||||
КОНКУРС
|
ГОДИШНА ЛИТЕРАТУРНА НАГРАДА “ЕКВАЛИБРИУМ 2007” През 2005 г.
издателство “Либра Скорп”
учреди годишна литературна награда “Еквалибриум”. Първата бе официално
връчена в заседателната зала на Община Бургас при обявяването на Годишните
литературни награди за поезия и проза. Носител
на “Еквалибриум
‘2005” стана Илия БУРЖЕВ за мемоарната му
книга “Живот от вчера”. Наградата
“Еквалибриум ‘2006” получи Албена ПОПОВА за
поетичната книга “Внезапни промеждутъци”. Припомняме,
че наградата се състои в издаване на книгата в тираж 300 екземпляра, които се
предоставят на автора.
Представяме номинираните
автори за наградата на издателство “Либра Скорп” за 2007 г. (по азбучен ред): Анелия ГЕОРГИЕВА – от гр. Бургас Красимир ЙОРДАНОВ – от гр. Бургас Нина ПОПОВА – от гр. Бургас
Някои от творбите на
номинираните автори:
Анелия ГЕОРГИЕВА ИЗПЛЪЗВАНЕ През неонови райета крача Никой не съзирам Само мишките надуват клаксоните си в ушите на света. Приятелите са грижливо сгънати на четири и подредени по материя и цвят. Оставям ги в далечината. Нощта навежда клоните си и за срички моли ме: “Не чувам нищо”, казвам й и се затичвам. МЯСТО ЗА СЪХРАНЕНИЕ Сгъвам Бургас на четири – мека синя материя обшита с перли и мидички – побира се в кадифена кутийка стаява се сред мънистата на
детството и броката на младостта като скъпо бижу трудно за подаряване НАЙ-НИСКАТА ТОЧКА НА ОТЛИВА спускам се надолу в топлото пясъчни спирали ме повличат в надолнище от минали лета в далечината горе на върха на дюната стои момиченце и вдига над главата си блестяща морска звезда ОТМИНАВАМ тук не мога да обичам стъблата режат пръстите ми при погалване заличавам следите си чета небесните реклами запомням само една дума к р а й Красимир
ЙОРДАНОВ БЯЛО В нощта, в която се роди снегът със скоростта на бяло многоточие, навлязло в нечий сън... В нощта, в
която евреин някакъв злоблив изгризваше ръждивите библейски свои нокти безсилно и до дъно, бавно, бавно, в хълмистия и бял солен релеф на недовършената ми животописна
книга катастрофира ТИ и междуредието ми
намигна. Дали бях непривично цял - неразпокъсан - не помня, но усетих - младостта ми
спи до късно. Събудих я и я натирих в четири
посоки да те догони, после - в тебе да се
вкопчи... Но идеше снегът. И в края на
полето мълчаха скупчени животи и куплети и само питанка
една - дръглива бяла кранта към хълма срещнах да върви. Като поанта. СНОЩИ Той мачкаше думите. Често избираше най - калните и най - пиперливите. Раздаваше ги на осемте си жени. И за деветата няколко скриваше. Друг път галеше думите. Като
агънца. Нощем с бели листа ги завиваше. Пъхаше няколко под възглавницата, под одеалото - да не настинат. Двечки му бягаха. Най - тихите. Дето най - рядко се ползват за
рими. Снощи му кацнаха на езика и той ги изрече: "п р о с т и м и !" НАМЕК Дълбоко вино си. Не смогнах да
преплувам руменината топла на страните ти, а мислех - пресушил съм толкоз
бъчви и ти ще си поредна сладка
глътка... Дълбоко вино си. Опитах да нагазя, но спря ме острието на зениците и погледът ти сграбчи ме за
гърлото, и жаден бях. И двамата го
знаехме... Поднесоха ми лъскава бутилка. Ах, как не ми се искаше да цопвам в бълбукащите локви на
шампанското, заобграден от хиляди мехурчета... Домашно вино си налях. Възкисело. Уж свикнал с него бях, а ми се
гадеше при мисълта за твоите нюанси, за твоя вкус, за твойто шумолене... Когато утре дойде гроздоберът на лозето до дядовата нива, не идвай там - ужасно е рисковано! Ще се удавя, както те отпивам. Нина ПОПОВА * * * Как да те спра, моя малка завистнице?! Пагубен огън във тебе гори. С теб ни ориса най-злата орисница - аз да съм първа, след мен да си
ти! Слънце аз грея, Луна леденееш, чакат ме с радост, от теб се боят. Не е ли време да проумееш, че си поела по грешния път?! С песен прелитат край мен
чучулигите, вие в несвяст покрай теб върколак. Вярвай – омразата бавно убива те, ще те погълне среднощният мрак! Не, не е късно – душата пречистена още жадува за миг светлина. Трябва да стигнеш до цялата
истина! Иначе просто оставаш сама. ЗИМНО Премрежен залез в клоните наднича, на ветрове понесъл зли поличби. Студено слънце пагубно привлича земя, проклела го не дваж, не
трижди. Сковава орис – ледено – омразена. С пречупени крила политат птиците. Беснее от злорадство неизказано замръзналата плът, оплела жиците. Безжалостно издиран от нокти
снежни прогонен ден превързва грозни
рани. Зад всеки ъгъл дебнат неизбежни озъбени големи – малки драми. МОЛИТВА Мъжът, на когото не мога да казвам
“ не “, спи и блажено насреща ми пак се
усмихва. Бързо забравил обелените колене, длани събрал е смирено като за
молитва. Тихо бърбори насън неразбрани
слова и закачлива усмивка косата му
роши… Боже, пази тъй невинната още глава от безпощадно сурови житейски въпроси. И преведи го по пътища по –
безопасни, и го закриляй от болест, беда и
човек! Тъй го обичам, че ме боли! И е
ясно: ти опази ми го – аз ще съм твоя НАВЕК ! Меридиан 27 |
"Либра Скорп" ООД
гр. Бургас 8000,
п.к.179
тел.: 056/536-490; 088/799-64-34; 089/837-85-50
E-mail: meridian27@mail.bg
НАЧАЛО; ЗА НАС; УСЛУГИ; ФОРУМ; ЗАБАВНО; УКАЗАТЕЛ; КОНТАКТ