СПОДЕЛЕНО
ЗА КИРГИЗИЯ – КАТО ЗА
ИЗГУБЕН РАЙ
Малко
преди последните тревожни събития, вписали се във веригата повече или по-малко
“нежни революции” с кавказки или украински привкус, се
завърна в България от Киргизия докторът по филология Красимир Кунчев, след командировка, продължила четири и половина
години.
С бившият
преподавател от Киргизкия национален университет “Жусуп Баласагуни” – гр. Бишкек, Киргизстан се срещнахме
за първи път на организираната от неговата колежка (от България, естествено) и
съавторка Роза Боянова – Пролетен празник на нейните
“Митични птици”. След празника успяхме да го измъкнем от
обкръжението на многобройните му приятели, и в уютната обстановка на бургаския
клуб, Краси ни разказа доста интересни неща за една колкото далечна, толкова и
близка до нас държава..
На
моите азиатски приятели – Болот, Дамир,
Андрей, Алексей, Талгат, Абдалда
и Гулмира
Преди
двайсетина дена бях се простил с колегите от Киргизкия
национален университет и приятелите – предимно именити художници, с които
дружах. Зад гърба ми останаха “през девет земи в десета”, сякаш никога не ги е
имало, величествени снежни върхове и вериги на Тян-шан,
наричани с благоговение от киргизите Ала-тоо, с един
от най-емблематичните си върхове Хан Тенгри, зеленият килим на Ферганската
долина…
Завърнах
се, но преди да започна да събирам спомени и мисли за написване на бъдещите си
“Азиатски записки”, бях принуден от динамично развиващите се политически (и не
само) събития, ръководени сякаш от сценарий с елементи на трилър
и романтичен патос едновременно, да започна трескава SMS-кореспонденция със старите
приятели. Те, както можеше да се очаква, повечето се оказаха на страната на
“промяната”, на страната на победилите “лалета”. И, слава Богу, никой не беше
пострадал след мародерските безчинства, дошли да заменят бунта на
удовлетворената опозиция! И дано сред 15-те жертви няма мой студент!
А през
годината, в която възторжено посрещахме Милениума, аз
видях една страна, в която нищо не предвещаваше тези драматични събития.
Теоретикът-физик Аскар Акаев,
дошъл на президентския пост не без благословията на Москва (и дори на големия
белетрист Чингиз Айтматов,
спряган също за евентуален президент, но отстъпил), управляваше “с кадифени
ръкавици” вече десет години своя беден, горд и “отворен за света” народ, който
миналата година чества своята 22-вековна държавност (въпрос малко спорен за
мен, но щом даже “Великият съсед” – Китай не възрази…?!).
За
чужденците Киргистан е рай – евтини планински
курорти, няколко “многохилядни” върха – за алпинизъм; бързи реки за спускане с
лодки (забравих английското название на този спорт!); ски; девствения плаж на
езерото Исък-кул (2000 м надморска височина!);
риболов; лов с беркути, соколи и тайгани
(ловни хрътки); кумис и азиатска кухня; алени полета
с прословутите макове за опиум; красиви метиски…
Сега SMS-ите на
приятелите ми говорят, че Акаев е в Москва, не се
счита за виновен в нищо – сигурно не иска да дели вината със своите зетьове,
синове, дъщери и съпруга, ограбили един народ, способен да живее със зелен чай
и хляб, но да вземе назаем овен, за да посрещне даже неканен гост. А погледите
на народа, според мен са отправени към Феликс Кулов, незаконно хвърления в затвора опонент на А. Акаев?!
Вълнувам се
за тази страна не само заради многото приятели, които си спечелих там. С
киргизите ние, българите, имаме много общи неща. Бедно настояще, красива
природа (те са “Швейцария на Азия” – като нас на Балканите), древна история,
епоса “Манас”, превишаващ като стихов
обем няколко пъти Омировите “Илиада” и “Одисея”. Да
не говорим за това, че всички с охота говорят за Баба Ванга
или Христо Стоичков.
И в Киргизия,
както у нас на Балканите, са си дали среща много етноси
(около 80 за един петмилионен народ); всички религии – православие, изповядвано
предимно от руснаци, корейци и украинци; юдаизъм – от
еврейската диаспора; католицизъм – от значителната
полска диаспора; будизъм и естествено – ислям. Тук
мюсюлмани са преди всичко някои “кавказци”, узбеки, татари, таджики, уигури (може би по-близки по кръв до нашите прабългари,
заедно с казанските татари), както и самите киргизи. Киргизите обаче, подобно
на по-богатите си и многобройни съседи – казахите (и
по-млади като нация), рядко биват “правоверни” по всички правила на Шариата, независимо от постоянно растящото число на джамии
в страната. Навярно това се дължи на общото им номадско минало и езичество – “тенгрианство” (тангризъм),
съпровождано и до днес с неотмрели шамански практики. Навярно по тази причина и ние,
най-ранните християни сред славянските народи, оставаме и до днес “азиатци” в
някои отношения, т.е. езичеството не бърза да си отиде от 10 века…
С киргизите
си приличаме и по народопсихология – същите добри
деца на природата, същата флегматична, ориенталски-съзерцателно природа, но
способни да “излязат бързо от равновесие” и… до кървавия бунт вече остава една
крачка. В историята ни – потвърждения, колкото искаш. Същата малобройна, но
“могъща” интелигенция, склонна към всякакви илюзии. По същия начин почти всички
млади хора следват в местните “американски”, “турски” и др. университети, с
мечтата да попаднат скоро в Англия.
Имаме и
малобройна българска диаспора, озовала се тук
благодарение на “Бащата на народите” Сталин. И въпреки че “българите” са добре
устроени (най-вече като представители на техническата интелигенция), с моя
помощ оформиха документи, получиха българско гражданство, което крият щателно –
двойното им гражданство не е позволено – изпратиха децата си в български ВУЗ-ове и… мечтаят за скоро завръщане в прародината!
Независимо че, аз малко охлаждам ентусиазма им, разбирайки че у нас никой не ги
чака с разтворени обятия, колкото да плачем как се “обезкървяваме” генетически
и демографски.
Честита
“нежна” революция, приятели! И бъдете по-внимателни в избора си, за да не
последват скоро възгласите “Долу!”, след като сте изкрещяли
пред света познатото: “Царят е мъртъв! Да живее царят!”.
ФОТОГАЛЕРИЯ
|
Красимир Кунчев в обкръжението |
В началото на срещата
– Красимир Кунчев |
|
Петя слуша
увлекателния разказ на Краси |
… а това вероятно е
някакъв киргизки ритуал, |
Снимки: Меридиан 27
"Либра Скорп" ООД
гр. Бургас 8018,
п.к.38
тел.: 056/3-26-24; 088/799-64-34; 089/837-85-50
E-mail: meridian27@mail.bg
НАЧАЛО; ЗА НАС; УСЛУГИ; ЦЕНИ; ЗАБАВНО; УКАЗАТЕЛ; КОНТАКТ