НАЧАЛО	МЕРИДИАН 27	ИЗБРАНО	АРХИВ	ФОРУМ	КОНТАКТ

^{ЕКСКЛУЗИВНО, НАУЧНО, ПРОФЕСИОНАЛНО, ПОЛЕЗНО, ЛЮБОПИТНО, МИСТЕРИОЗНО, ХИПОТЕТИЧНО, ЗАБАВНО}

КОНКУРС

НАЦИОНАЛЕН ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС

“ПЕТЯ ДУБАРОВА – 2007”

Наградени творби в Раздел “ПОЕЗИЯ”

Предлагаме на вниманието ви наградените творби в Раздел “ПОЕЗИЯ”

· ГОЛЯМАТА НАГРАДА
Пламена ШАПКАРОВА – 18 г., гр. Карлово

· ПЪРВА НАГРАДА
Анита ЖЕЛЕВА – 17 г., гр. Бургас

· ВТОРА НАГРАДА
Екатерина КАРАБАШЕВА – 18 г., гр. София

· ТРЕТА НАГРАДА
Николета МАНОЛОВА – 16 г., гр. Сливен

· ПЪРВА ПООЩРИТЕЛНА НАГРАДА
Дорис БАНДОВА – 17 г., гр. Пловдив

· ВТОРА ПООЩРИТЕЛНА НАГРАДА
Милена АЛЕНДРОВА – 19 г., гр. Карлово

· ТРЕТА ПООЩРИТЕЛНА НАГРАДА
Тея СУГАРЕВА – 18 г., гр. София

· ЧЕТВЪРТА ПООЩРИТЕЛНА НАГРАДА
Антоанета МЛАДЕНОВА – 17 г., гр. Добрич

· ПЕТА ПООЩРИТЕЛНА НАГРАДА
и специалната награда на издателство “Либра Скорп”
Петя ГОЦЕВА – 17 г., гр. Бургас

Издателство “Либра Скорп” благодари на Дом-музей “Петя Дубарова”, Бургас, за предоставените материали.

М27

ГОЛЯМАТА НАГРАДА

Пламена ШАПКАРОВА – 17 г., гр. Карлово

НИКАКЪВ МЪЖ

1.

Ти си никакъв мъж.

Страхлив, Безсрамен. Нахален.

Няма да те бъде, ако не излъжеш

и ако не се направиш на важен.

Познати са ми тези прищевки

и тези уж велики постъпки.

Само че ставаш смешен,

вместо с друго да изпъкваш.

Жените са ти само за веднъж,

докато не те разберат какъв си.

Ти си нищо и никакъв мъж.

А си ми страшно симпатичен

всъщност.

2.

Възползвай се от слабостта ми.

И ми влез под кожата. Докато можеш.

После ще става все по-трудно.

Аз съм такава – нелепа и сложна.

Аз съм лоша! Не ме искаш такава.

Давай – ако можеш, обнови ме!

Направи ме да си заслужавам.

Преоткрий ме. Промени ми името.

Ще срещнеш в мене сто жени –

всичките съвсем различни.

Ако можеш, даже ги сглоби

във една – покорна и прилична.

Трудно ще ти е, но пробвай!

Ако ти е нужно време – имаш го.

Малко кураж, нищо друго не трябва.

И така ще ме имаш завинаги.

3.

Не мога да съм ти шампанско –

да те усмихвам във вечерта ти скучна,

да ти причинявам тъга и пиянство,

да ти припомням какво се е случвало…

Не мога сутрин да съм ти кафе –

да те събуждам, щом не си самичък,

да ме усещаш топла навсякъде в теб

и да мислиш, че пак те обичам.

Аз мога само да съм ти вода

и по много от мен да изпиваш,

да се разливам в теб на празнота.

Ти не можеш без мен! И аз съм щастлива.

4.

Дай ми болката си. Ще я сдъвча,

ще я преглътна с две-три чаши вода.

Предпочитам аз да се измъчвам,

вместо да те гледам ей така.

Предпочитам аз да вляза в ада,

ако нещо ти си прегрешил,

само да те видя радостен

или поне да зная, че си бил…

Дай ми, дай ми всичко, дето

в теб убива и тежи –

ще го пребори със обич сърцето,

то всичко може да пресътвори.

Никого другиго няма да трогнеш –

само аз знам какво чувстваш.

Само аз мога да ти помогна.

Поне в това съм изкусна.

5.

Не, ръцете ти не са излишни!

Държи ме след тях еуфория,

а пък устните ти с цвят на вишни

са прекрасни. Но ще се престоря,

че не съм почувствала нищо,

че са чужди и студени ръцете,

че не обичам зрелите вишни,

за да мога пак да те усетя.

ПЪРВА НАГРАДА

Анита ЖЕЛЕВА – 17 г., гр. Бургас

СКУКА

Часовникът спи,

а стрелките са в отпуска.

Светофарът на времето

свети червено.

ОТХВЪРЛЕНА

Ауспухът във фантазията ми

издиша своя мирис.

Ти си копчето на блузата ми,

което все още се разкопчава;

липсващата дума в кръстословицата,

която не отгатвам;

бучката захар в кафето,

което не се разтваря;

непроявена снимка

от черно-бялата лента на бъдещето.

Ти си песента, звучаща

само по едно радио – моето.

Катастрофално влюбен си

не в мен, а в нещо, или в нищо.

Вентилаторът в мислите ми

раздухва хладни надежди,

но късно е.

Издърпал си щепсела.

ВТОРА НАГРАДА

Екатерина КАРАБАШЕВА – 18 г., гр. София

ОТПЪТУВАНЕ

Когато искаш да отлетиш отнякъде нанякъде,

когато искаш да отпътуваш отнякъде нанякъде,

когато искаш да тръгнеш отнякъде нанякъде

и не го направиш,

винаги помни откъде не си отлетял,

отпътувал

или тръгнал.

(и къде не си пристигнал).

Така е и с думите.

Те винаги помнят от кого не са казани.

ДЕН, ЕДНА ГОДИНА ПОСЛЕ

Ден, една година после.

Една година след онзи първи юни,

когато те посрещнах с шоколадово яйце на нашата си спирка,

няма шоколадово яйце,

нямам ключ от твоята врата и даже

нямаме никакво време.

Днес, една година после,

дори не ми достига разговор

да ти разкажа как фризьорката

ме окастри и затова вече си връзвам косата.

Днес, една година после

сме малко други.

Няма ги вече следобедните сънища,

няма картофено пюре със сирене

и даже никак няма телефонни разговори през нощта.

Днес, една година после,

почти не си спомням какво е било преди,

но имам странното усещане на сигурност,

че е било някак си съвсем друго.

ТРЕТА НАГРАДА

Николета МАНОЛОВА – 16 г., гр. Сливен

КРЪГОВРАТ

Събуди се!

Напушеното слънце ти се смее.

Закъсняваш!

Изпускаш първата пролетна доза.

Излез навън.

Почувствай полъх на зависимост.

В поле от фасове гмурни се.

Откъсни първото пролетно цвете,

но кокаиновия му прашец пази,

да не би някоя нахална пеперуда

първа да се наслади…

* * *

Лято е.

Отдай се на общия порив!

Приготви си питие “Бяло изкушение”

и тръгни към морето

с няколко димящи фаса в ръка.

Спомни си детството!

Направи огромен замък с остри кули.

Улеснен си!

С хапчета “Екстази”,

вместо с пясък,

по-лесно се строи.

Кучето ти иска да си поиграе.

Но вместо топка или пръчка

носи ти спринцовка.

Господи,

и то е пристрастено!

* * *

Разходи се в парка!

През есента там е най-красиво.

Наблюдавай общата мъка –

вехне скъпоценната трева.

Не е срамно да поплачеш –

има за какво!

Успокой страстите!

Наблюдавай падането на листата.

Какви листа?

От тези еволюирали дървета

хербарий от спринцовки само

можеш да направиш.

* * *

Студ!

Сковава всичко около теб.

Затрупва живота зад прозореца ти.

Но и този студ е неспособен

вечното желание да умъртви.

Тази зима ще е кратка.

Наслади се на снега!

Веднъж в годината се случва

хероин безплатен в двора да вали.

* * *

Годината е кръговрат –

на нея не й пука

дали ще се събудиш

следващата пролет…

ПЪРВА ПООЩРИТЕЛНА НАГРАДА

Дорис БАНДОВА – 17 г., гр. Плодвид

САМОТА

Две ябълки и самотата,

седнала между тях –

усмихма им се,

лъска ги с кърпичка,

пуска телевизор и пак ги гледа

скришничко. Усмихва се

на себе си,

дочита вехта книга,

на вечеря,

спи в меко легло

и ходи на работа.

Усмихва се в тъмното

на себе си,

а винаги държи

две ябълки на масата –

вместо присъствие…

ТЕЛАТА НИ СЪХНАТ

Разтреперани цели –

сякаш се раждаме

и телата ни съхнат

от болката

да се имат

през дългото чакане,

да се имат

във краткия миг

до смъртта…

Светът е голото ти тяло,

а цялото човечество

съм аз…

ВТОРА ПООЩРИТЕЛНА НАГРАДА

Милена АЛЕНДРОВА – 19 г., гр. Карлово

ВЕДНЪЖ НИ ИМА

Понякога в живота сме готови

да плачем за изгубени неща,

да бъдем и злобливи, и сурови,

да вкусваме единствено солта.

И вместо да се будим със надежда,

да виждаме красивото в деня,

забравяме, че в нас гори копнежът

да правим от мечтите чудеса.

Понякога за нас не съществува

човешкото, което ни крепи.

Без него и животът ни се струва

по-мрачен и изпълнен със лъжи.

Но ето, че от мене си отива

омразата и всякаква тъга.

Сега сърцето ми открива –

веднъж живеем всички на света!

Веднъж ни има – нека съумеем

сълзите да превръщаме в мечти.

Така да се научим да живеем,

че всеки ден по-ярко да блести!

МЕЖДУ АДА И РАЯ

Душата ми навярно е коварна

и неразбираща понякога дори.

Душата моя, казват, е невярна.

Между омраза и любов гори.

Душата силно страда и обича,

изгаряща във странния пожар.

Тя може днес на ангел да прилича,

а утре да е страшна като звяр.

Душата ми на чувства е подвластна,

но винаги от тях е наранена –

понякога от обичта си страстна,

друг път – от злоба настървена.

И винаги готова е за края,

а в него все начало се намира –

душата моя, в ада или в рая,

не се предава, лесно не умира!

ТРЕТА ПООЩРИТЕЛНА НАГРАДА

Тея СУГАРЕВА – 18 г., гр. София

МИРИС

Мирише ми на Индия

мирише ми на запотени от влагата

чаени листа

и изгоряла от слънцето трева.

Мирише ми на лотос

на онзи лотос от който

е тръгнало момчето

за да стане бог.

Мирише ми на дълги пътешествия

през Хималаите

на тънички пътеки

и на огромни каменни пустини.

Между тях витае още мирисът

на отдавна забравен търсач

който мъкне ли

мъкне

бремето на спомените към дома.

Мирише ми на Индия

но божественото ухание

догаря бавно в стаята ми.

Сега

предстои да мине време

да тръгна и аз по пътя

да пристигна там.

Тогава пепел ще са

уханията на спомени.

В пепел ще е Индия.

ЧЕТВЪРТА ПООЩРИТЕЛНА НАГРАДА

Антоанета МЛАДЕНОВА – 17 г., гр. Добрич

ПРИЗНАНИЕ

Не мога да ти кажа колко те обичам.

Любовта ми е във всяко парченце живот.

Не мога да ти кажа колко те ценя –

ти си всичко красиво на този свят.

Не мога да ти кажа колко често мисля за тебе –

ти си в цялото ми съзнание.

Не мога да ти кажа какво е любовта,

макар че сърцето ми прелива от нея.

Не мога да ти кажа какво е тъгата –

ти си моето щастие.

Не мога да ти кажа колко те обичам –

няма дума, равна на чувствата ми.

Мога да ти докажа, че Любовта съществува –

истинска, чиста, безпределна.

Мога да ти докажа с всяко туптене на сърцето,

че ти си единствен.

Мога да заключа вятъра, когато ти е студено

и да спра дъжда, когато поискаш.

Мога да подредя дните ти, оцветявайки ги в розово,

защото ти си моята светлина.

НАЗАД ВЪВ ВРЕМЕТО

Купих си билет за връщане.

Влакът пътуваше назад.

Слязох на гара “Отминала”.

Ти още беше там

и махаше за сбогом,

а после ме целуна и ми прошепна

мислите си тайни.

Имах да ти казвам толкова неща,

но ги забравих,

всъщност нямах смелост.

А после с теб се срещнахме

за първи път…

ПЕТА ПООЩРИТЕЛНА НАГРАДА

Петя ГОЦЕВА – 17 г., гр. Бургас

* * *

А когато нямаме дъжд, скъпи,

къде ще живеем?

Как ще плащаме тогава

за твоите усмивки?

Питам те, защото

вече ми е сухо в душата.

Оная буря само разбуди страстта ми.

Гръм без капки.

Свят без спомени.

Живот без кафеени измислици…

И няма вече дъжд за децата ни.

Само покривът протича…

Защото е самотен.

Няма го гласа ти –

да запълва празнините му.

И само дупките пропускат влага,

недъждовна влага

от второ поколение тъга.

* * *

Във вихъра на своя свят

едно дете загуби същността си,

огледа се,

стопи се,

превърна се в стенание,

превърна се в жена,

от ничии ръце изваяна.

“Красива и ужасна си”,

й шептяха брезите

и забиваха клони в косите й.

Отряза ги

и се превърна в жена без корени.

В стихията на своя ден

една жена загуби личността си,

съблече се,

стопи се,

превърна се във крясък,

превърна се във пара,

завиваща заспали влакове.

* * *

Тъмно ми е отвътре.

До мен само един забравен скитник ме проси.

На сляпо му давам душевна хапка,

примамвам го, омайвам го.

Ако имам късмет,

на сутринта

ще ме преглътне.

^{ЕКСКЛУЗИВНО, НАУЧНО, ПРОФЕСИОНАЛНО, ПОЛЕЗНО, ЛЮБОПИТНО, МИСТЕРИОЗНО, ХИПОТЕТИЧНО, ЗАБАВНО}

"Либра Скорп" ООД
гр. Бургас 8000, п.к.179
тел.: 056/536-490; 088/799-64-34; 089/837-85-50
E-mail: meridian27@mail.bg

НАЧАЛО; ЗА НАС; УСЛУГИ; ФОРУМ; ЗАБАВНО; УКАЗАТЕЛ; КОНТАКТ