КОНКУРС
НАЦИОНАЛЕН ЛИТЕРАТУРЕН
КОНКУРС
“ПЕТЯ ДУБАРОВА – 2006”
Наградени
творби в Раздел “ПОЕЗИЯ”
Предлагаме
на вниманието ви наградените творби в Раздел
“ПОЕЗИЯ”
·
ГОЛЯМАТА НАГРАДА
Боян КОЛЕВ – 17 г., Велико Търново
·
ПЪРВА НАГРАДА
Ася ВЛАДИМИРОВА – 17 г., с. Дивотино
·
ВТОРА НАГРАДА
Екатерина КАРАБАШЕВА – 17 г., София
·
ТРЕТА НАГРАДА
Илина ГЕОРГИЕВА – 19 г., София
·
ПЪРВА ПООЩРИТЕЛНА НАГРАДА
Мая НЕДЯЛКОВА – 18 г., Казанлък
·
ВТОРА ПООЩРИТЕЛНА НАГРАДА
Анжелика СИМЕОНОВА – 14 г., Перник
·
ТРЕТА ПООЩРИТЕЛНА НАГРАДА
Лиляна ЧЕРНИН – 16 г., Бургас
·
ЧЕТВЪРТА ПООЩРИТЕЛНА НАГРАДА
Тея Сугарева – 17 г., София
·
ПЕТА ПООЩРИТЕЛНА НАГРАДА
Михаил БОЖКОВ – 18 г., Каварна
·
ШЕСТА ПООЩРИТЕЛНА НАГРАДА
Мартин КОЛЕВ – 17 г., Бургас
·
СПЕЦИАЛНАТА НАГРАДА НА СПИСАНИЕ
“РОДНА РЕЧ”
Петя ПЕТРОВА – 17 г., Русе
Издателство
“Либра Скорп” благодари на Дом-музей “Петя Дубарова”, Бургас, за
предоставените материали.
М27
ГОЛЯМАТА НАГРАДА
Боян КОЛЕВ – 17 г., Велико Търново
БОГИНИТЕ СЕ ЗАБАВЛЯВАТ
Какво ще
кажеш да започваме играта наново,
само че
сега аз ще бъда Вярата, а ти
Разочарованието.
Лошото е
единствено в това, че
ще трябва
да си вързана, иначе
би тръгнала
да колиш всички наред.
Аз вече се
увлякох така,
и ако и ти
си го позволиш,
съвсем
никой няма да остане.
Иначе искам
да съм Вярата, защото
ще съм още
по-автентична,
вече
окъпана в кръв и сълзи.
Всеки път
ще ти водя по двама нещастници
и който
пръв ми се отдаде напълно,
него ще
посичаш, ама леко,
колкото да
има да плаче.
Вторият
като види сълзите му,
сам ще се
довърши.
Няма ли да
е страхотно!
Само се
съгласи и да започваме,
че сестра
ми и нейната приятелка вече ни водят.
Как пък им
хрумна – Любов и Апатия…
между
твърдите корици на лабораторията.
ПЪРВА НАГРАДА
Ася ВЛАДИМИРОВА – 17 г., с. Дивотино
ДЪЖД
Полет в
сферичен миг,
изпълнил
очите ми.
Мълчание…
… с лекия
гъдел на капките,
отронени от
цъфнала череша.
А цветовете
се губят из очакванията,
синьо-бели
като звук от кавал.
Едно
желание за безкрайност,
затворено
във водна плът.
Уплашен
гълъб излита нагоре
в търсене
на покой…
Полети и ти
сред митичните сфери
на свой
собствен свят.
Докосни…
Остави
дъжда да се слее
с тъмното
на очите ти.
ВТОРА НАГРАДА
Екатерина КАРАБАШЕВА – 17 г., София
ОНЗИ НАШ ПАРИЖ
Спомняш ли
си онзи лекожълт Париж,
сякаш
откъснат от изгубена филмова лента,
когато аз
бях ти,
ти беше аз,
а ние бяхме
всички?
И то просто
защото така и не научихме
личните
местоимения на френски.
Спомняш ли
си онези синкаво-лилави улички с павета,
в които
пропадаха оранжевите ми токчета
и на които
се смеехме вечер?
Помниш ли
онази бежова порта,
която на
снимката беше по-висока,
отколкото
наистина,
и онзи
мост,
на който те
снимах с палец наполовина в обектива?
Спомняш ли
си онази лунна локва,
в която
изпуснах френското си шалче
и
нарисувания балкон,
на който
пиехме мляко сутрин?
А онзи
малък тротоар,
сглобен от
пъзел
с все още
личащи си парченца,
на който си
намерихме
една
малка
златничка
паричка?
Спомняш ли
си цветята
на
съседката отгоре,
които
висяха над нашия прозорец
и които
виждахме всяка сутрин,
преди дори
те да ни видят?
Помниш ли
онази изподраскана карта,
по която
търсихме непрекъснато
и все се
оказваше,
че я
гледаме наобратно?
А спомняш
ли си онзи влак,
в който
пътувахме в отделни купета,
за да си
разказваме измислени истории
за
пътниците, които сме видели?
Спомняш ли
си онзи мой Париж,
към който
нямаше нищо какво да се добави,
освен да се
намери лентата,
от която е
откъснат,
и да я
залепим?
А спомняш
ли си жълтия квартал,
в който се
изгубихме,
започнахме
да ходим по колите
и да викаме
за помощ,
а после се
оказа,
че сме
викали на друг език?
Помниш ли
онзи Париж,
който ти
рисуваше,
аз пишех,
а той
дишаше в онези мързеливи следобеди,
когато дъждът
се къпеше?
Спомняш ли
си онзи път,
когато си
играехме,
че аз съм
парижанка,
а ти –
германец и трябва да се запознаем,
без да
знаем езика на другия?
Помниш ли
онзи малък Париж,
който
започваше рязко
и свършваше
странно
и понякога
дори ни гъделичкаше
по стъпалата в съня ни
и ни
събуждаше през нощта?
Спомняш ли
си онзи лекожълт Париж?
Онзи, в
който никога не сме били.
Онзи,
нашия.
ТРЕТА НАГРАДА
Илина ГЕОРГИЕВА – 19 г., София
КОГАТО СПИШ
Когато
спиш,
ти давиш
всичко в светлината си…
по устните
ти се разхожда пламъче
и пали
всяка чупка, от която
по-късно ще
изскочат думите,
съблечени
от кожата
на
предвидимото,
когато
спиш, мечтите ми
разлистват
запотените си страници
и хвърлят
се във тъмното
безстрашни,
защото ти
си там
да ги
прегърнеш
в съня си,
натежал от
истини,
ръцете ти
са бели гълъби,
очакващи
желания,
и дланите
ти пълни
с обещания
–
отпуснати,
а сякаш, че
танцуват
притеглят
ме към свойте орбити…
когато
спиш,
аз плача в
тъмното,
сълзите ми
светулки са,
засветили
във сянката
на твоето момчешко,
но пълно с
електричност тяло,
как искам
да поробя времето,
завинаги да
виждам тебе,
да слушам
тихото ти дишане,
сърцето ти,
до моето забило,
когато
спиш, аз цялата
съм пълна с
електрична сила,
тъгата ми е
смешна панделка,
завързана
на края на косите ми
и само миг,
едно движение
е нужно, за
да ги разпусне…
когато
спиш, събличам
от тялото
си всяко напрежение,
в
прегръдките ти
срещам себе
си
и уча се
да се
обичам.
ПЪРВА ПООЩРИТЕЛНА НАГРАДА
Мая НЕДЯЛКОВА – 18 г., Казанлък
РАВНОСМЕТКА
Какво се
случи с лака ми за нокти?
Кога се
сляха розово и синьо?
Защо смених
за шоколад смокиня?
Къде се
разпиляха моите ноти?
Потрепва
палецът ми, празно-грешен.
Със мъката
на счупена цигулка
моливът ми
по книгата скрибуца
и
размишленията ми са смешни.
Прегърната
съм в лента от касета,
пашкулът ми
се пука и изражда,
от топлото
покривам се със сажди
и стрелям
по замръзнали лалета.
В душата ми
се почват първи копки.
Небостъргачи
ямата издигна,
за да
запази старата енигма:
Какво се
случи с лакът ми за нокти?
ВТОРА ПООЩРИТЕЛНА НАГРАДА
Анжелика СИМЕОНОВА – 14 г., Перник
ЧЕРНАТА КОРОНА
Сивкави
гълъбови пера.
Корона в
черно.
Размазан
образ на прозрачно лице –
обърнат
полумесец.
Ридание и
писък в празното.
Молитва в
позабравен храм.
Икони
изгубени в стрелките на времето –
короната е
още там.
ТРЕТА ПООЩРИТЕЛНА НАГРАДА
Лиляна ЧЕРНИН – 16 г., Бургас
* * *
Танцуват
сламените шапки –
разпръснати
по пясъка звезди.
Говорят ми
задъхано и ме вълнуват.
Презряла е
луната зад очите ми,
лъчи
прокапват под клепачите.
А вятърът
разнася сламата
и пръска я
в зелените ми сънища.
Лъжи,
разхвърляни зад хоризонта,
проправят
път към мен.
ЧЕТВЪРТА ПООЩРИТЕЛНА НАГРАДА
Тея Сугарева – 17 г., София
* * *
Зимата
обичам да сънувам
а чаят да
изстива
над съня ми
* * *
Малки
охлювчета пълзят по тревичка.
Само едно
се е огледало
в капката,
стичаща се по нея.
* * *
Танцувам с
луната
и в морето
и пред
входа
и пред
малкия си свят,
затворен в
юрта от бетон.
ПЕТА ПООЩРИТЕЛНА НАГРАДА
Михаил БОЖКОВ – 18 г., Каварна
ДЕТСТВО МОЕ
Детство
мое! Светеща пътека
всяка нощ
огрява мойта стая
и по нея
тихо и полека
звезден лъч
ме води към безкрая.
В древен
замък елфи и джуджета
борят се
със силите на мрака.
Втурвам се
на помощ с меч от пламък –
звездната
пътека ще ме чака.
С шепот зъл
и властен зов ме вика
нейде
странно люспесто създание,
но
изстрелва се от златна пика
в миг
блестящо огнено сияние.
Детство
мое! Чакай, не отлитай!
Остави ми
свойта топлина!
Поне нощем
във съня ми вплитай
мигове
вълшебна светлина!
Детство
мое! Моля те, върни ми
оня порив,
трепетно игрив!
Мъничко
вълшебство остави ми,
за да мога
да раста щастлив!
ШЕСТА ПООЩРИТЕЛНА НАГРАДА
Мартин КОЛЕВ – 17 г., Бургас
ИЗ “МОЛИТВА ЗА ДИВИТЕ ПО ДУША”
Нямаме
пари, скъпа,
но имаме
дъжд
той ще ни
пази от тълпата
в дъжд ще
отглеждаме децата си.
Нямаме дом,
скъпа,
но имаме
приятели
в стаята му
звучи блус
а нейната
котка ни мрази
с малко
помощ от тези приятели
няма
изпуснати влакове
ще спим по
гарите
с лека
вечеря и леки жени
ще се будим
под мостове
ще се будим
под слънцето
и само слънце
ни е нужно
за да
въртим света си
върти се в
кръг около мен
щом тъй и
тъй си нямаме Буда
ще
закусваме от поезия
ако има кой
да чете
иначе ще
закусваме музика
истинска
музика, скъпа,
днес тя е
евтина като лека жена.
СПЕЦИАЛНА НАГРАДА НА СПИСАНИЕ “РОДНА
РЕЧ”
Петя ПЕТРОВА – 17 г., Русе
ОЧАКВАНЕ
Навънка
заваля очакване
и зацелува
мократа земя,
но тя под
него не замръзна,
а скрита в
бялата му тишина,
унесе се
спокойна и притихнала,
защото
повече не бе сама,
а всяко
ледено кристалче й се виждаше
фрагмент от
сън за пролетта,
душа,
измръзнала от бързане
да се стопи
във черните й пръсти,
в които да
остави обещание
за своето и
нейното възкръсване.
"Либра
Скорп" ООД
гр. Бургас 8000,
п.к.179
тел.: 056/536-490; 088/799-64-34; 089/837-85-50
E-mail: meridian27@mail.bg
НАЧАЛО; ЗА НАС; УСЛУГИ; ФОРУМ; ЗАБАВНО; УКАЗАТЕЛ; КОНТАКТ