Meridian 27

	НАЧАЛО	МЕРИДИАН 27	ИЗБРАНО	АРХИВ	РЕКЛАМА	КОНТАКТ

^{ЕКСКЛУЗИВНО,} ^{НАУЧНО,} ^{ПРОФЕСИОНАЛНО,} ^{ПОЛЕЗНО,} ^{ЛЮБОПИТНО,} ^{МИСТЕРИОЗНО,} ^{ХИПОТЕТИЧНО,} ^{ЗАБАВНО}

КОНКУРС

НАЦИОНАЛЕН ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС

“ПЕТЯ ДУБАРОВА – 2005”

Наградени творби в Раздел “ПОЕЗИЯ”

Предлагаме на вниманието ви наградените творби в Раздел “ПОЕЗИЯ”

· ГОЛЯМАТА НАГРАДА
Мария ВАСИЛЕВА, 11 кл., Американски колеж, София

· ПЪРВА НАГРАДА
Елена БУЛАНОВА, 15 г., ПМГ “Акад. Н. Обрешков”, Бургас

· ВТОРА НАГРАДА
Илина ГЕОРГИЕВА, 18 г., Американски колеж, София

· ТРЕТА НАГРАДА И НАГРАДАТА НА СПИСАНИЕ “РОДНА РЕЧ”
Васил ПЕТРОВ, 17 г., НПМГ, София

· ПООЩРИТЕЛНА НАГРАДА
Гергана БОНЕВА, 18 г., ПГИМ, Пазарджик

· ПООЩРИТЕЛНА НАГРАДА
Вероника БУЗОВА, 17 г., Сандански

· ПООЩРИТЕЛНА НАГРАДА
Тихомира ПАНАЙОТОВА, 18 г., ОМГ “Акад. К. Попов”, Пловдив

· НАГРАДА НА ВЕСТНИК “ГИМНАЗИСТ”
Михаил БОРИСОВ, 17 г., Каварна

Издателство “Либра Скорп” благодари на Дом-музей “Петя Дубарова”, Бургас, за предоставените материали.

М27

ГОЛЯМАТА НАГРАДА

Мария ВАСИЛЕВА, 11 кл., Американски колеж, София

ОТ ДРУГАТА СТРАНА

От другата страна на замръзналото стъкло

утрото е различно, по-свежо от книгите.

Учителката се притеснява като млада леля

около шумни пеленачета, но не смее да ги смъмри:

проверява отговор по отговор, точка по точка:

“това е правило” или “погледни си правописа”.

Публиката не я слуша, озърта се наоколо

и разтапя скрежта с върховете на флумастери,

а аз съм от вътрешната редица и прекалено късогледа,

прекалено далеч, за да се измъкна по лесния начин.

Крия книга с песни в скута си и със стола си

се прокрадвам през карти и писма,

кораби и айсберги, бензиностанции,

очилата на човека молец, когото заобичвам.

Тя ме нарича с чуждо име, по-мило от моето.

В отговор смеховете разбиват пътешествието

на безвредни ледени кубчета, плуващи

между твърдите корици на лабораторията.

ПЪРВА НАГРАДА

Елена БУЛАНОВА, 15 г., ПМГ “Акад. Н. Обрешков”, Бургас

ПАЯЖИНА

В най-тъмния ъгъл на моята стая,

където не стигат лъчи

и никой където не гледа,

натам не отправя очи

В тоз кът и от Бога забравен

е стаена прекрасна дантела –

тъничка, крехка и бяла,

сякаш от облаци взела

на свойте къдрици ефира,

лекотата на нишките бели,

в които понякога сбира

душици, тъй кратко живели.

В тази дантела сребриста,

заплитана дълго в следобеден час

от нечии тънички пръсти, чевръсти,

откривам зарадвана аз

от лъч сребролунен парченце,

от ден януарски следа

и тъжната песен на струна,

на нощ черноморска вкуса.

И виждам, където навярно

хората виждат просто

паяжина – сива и грозна,

от нечия обич и следа.

ВТОРА НАГРАДА

Илина ГЕОРГИЕВА, 18 г., Американски колеж, София

* * *

Прозорците са полудели от тревога

по птиците, отрязали крилете си,

те никога не ще пак могат

да стигнат до морето.

И щастието спира се в пресечките,

пред блоковете чака угнетено,

а слънцето, ограбено от печките,

замръзнало е, тъмно и студено.

Небето неразбиращо пропада,

потъва в своята умора,

небето страда,

страда,

страда

за птиците, отрязали крилата си…

А те, заспали в гнездата си,

превърнали се в хора.

ТРЕТА НАГРАДА И НАГРАДАТА НА СПИСАНИЕ “РОДНА РЕЧ”

Васил ПЕТРОВ, 17 г., НПМГ, София

ПЕПЕЛ

Засипахме с делнична пепел

огъня в нашия дом.

Окаяни, чувствата слепи

угасват сред път мълчешком.

Прашни синкопи отмерват мълчанието –

уморено и строго.

Тътри болнични чехли желанието,

а съмнения много…

Оня пламък в очите къде ли е?

Сиви преспи го спират.

В прозорец от недоверие

мислите мътно се взират.

Досадата клетки за птици кове

с нарастващи сили.

Нахълтват неканените часове,

раздялата скрили.

Тръгнахме всеки към себе си

без да помним

и без да забравяме.

С недомлъвки създаваме ребуси,

с овъглени сърца ги решаваме.

Опитни,

вместо искреност

разменяме навик на нежност

и търсим в различни посоки

нови огнища.

Без пепел.

ПООЩРИТЕЛНА НАГРАДА

Гергана БОНЕВА, 18 г., ПГИМ, Пазарджик

ВОДА СЪМ

Вода съм аз – река пенлива,

шумяща тихо сред скали.

На струйки бистри се разливам

през планини и през гори.

Вода съм аз – вода от капки,

прозрачно чиста кат, сълзи,

сълзи, изплакани по някой,

когото търся в свойте дни.

Вода съм аз, не зная спирка,

безкрай се нося сред скали.

Отмивам всяка песъчинка

от срещнати по път злини.

Вода съм аз, към теб се нося –

зажъднял си за води…

Вода съм аз – любов ти нося.

Ела, във мен се удави!

ПООЩРИТЕЛНА НАГРАДА

Вероника БУЗОВА, 17 г., Сандански

ЗИМНА ПРИКАЗКА

Любовта ме навести

като първи сняг

на очаквана зима.

Белоснежни чувствата затрупват

всяка част

от моето тяло

и ме обличат в пламенна кожа.

В ледени висулки

косите ми щедро изправя.

Разтопени капчуци

отприщват моята радост

и душата ми страстно целуват.

Кристални трепети

на младото ми сърце

попиват горящата в мене любов.

Една приказка зимна,

в която съм

снежна кралица.

ПООЩРИТЕЛНА НАГРАДА

Тихомира ПАНАЙОТОВА, 18 г., ОМГ “Акад. К. Попов”, Пловдив

ДВЕ ШЕПИ НАРОД