ТЮТЮНОПУШЕНЕТО Е
ВРЕДНО
А дали правителството не е вредно за
нашето здраве?
Че цигарите са вредни две мнения няма. Че поставянето
на злокобните надписи има вече ефект – също две мнения няма.
Обаче…
Само цигарите ли са вредни?
Ако нашите управляващи искаха
наистина да запазят здравето ни, защо не закриха “Булгартабак”? Лесно и просто.
Няма цигари, няма пушачи, няма проблем. Обаче “Булгартабак” е кокошка, която
снася златни яйца и в приватизационните сделки и на пазара. И никой няма да я
убие.
Добре. Цигарите са вредни.
А алкохолът? Колко хора умират от
цироза на черния дроб? Колко се алкохолизират, инвалидизират и започват да
получават пенсии и помощи, които излизат от държавния (пардон от нашия) джоб?
Колко ровят в казаните, заради страстта си към чашката?
Защо такива надписи няма и там?
Много просто. Защото като дойдат чуждите курортисти през лятото, няма да искат
да пият от такива бутилки, а оттам пък пада най-голямата печалба…
Значи за едното ще тръбим, че е
вредно, а за другото ще мълчим.
Колко от така наречените хранителни
добавки по дрогериите са изследвани как влияят върху здравето? Хапчета за
отслабване, хапчета за подмладяване, хапчета за тонус, хапчета за потентност?
Държавата си изми ръцете и ги извади от списъка на лекарствата. Но никой не
знае колко са вредни…
А полезни за здравето ли са
зеленчуците, натъпкани с нитрати, консервите с десет пъти повече консерванти от
допустимото, колбасите от месо, в които има всичко друго, само не и месо? И
различните храни, които стоят по стелажите, произведени незнайно от кого и
внесени още по-незнайно от кого…
Или лаковете за нокти, от които ноктите падат,
шампоаните-менте, от които се оплешивява и целият списък с фалшива козметика.
Мерки срещу никотина – да. А срещу
останалите отрови?
Или те не са опасни за нашето
здраве.
Мой опасно е само правителството.
С полвинчатите мерки, които взима и
с измиването на ръцете от много по-страшните проблеми за нашето здраве.
Като здравната каса например. И
здравната реформа, която е на път да ни направи от 7 на 4 милиона…
И още толкова други неща, които ни
убиват.
Без съответните надписи и съответното
предупреждение…
Меридиан 27
България
е първа в Европа и втора в света по брой на пушачи на глава от населението.
Драстични ли са взетите мерки у нас в сравнение с останалия свят?
Поредната доза европеизация връхлетя
нашенеца още в първия ден от новата година – тогава влезе в сила новият Закон
за здравето, част от който е и наредбата, регламентираща зоните за пушачи и
непушачи. В нея не става дума само за ограничения, наложени в кафенетата,
ресторантите и нощните клубове. Вече не може да се пуши и във влаковете,
автобусите, на жп гарите и аерогарите, на плажа и стадиона, в хотела, хижата,
театрите, кината, компютърните зали, бръснарниците, козметичните салони,
студентските общежития и т.н. Списъкът е толкова дълъг, че на практика човек
може да пали цигара само у дома си и на улицата. Или да се откаже от този
навик.
Какви точно да са законовите
ограничения се обсъждаше почти през цялата изтекла година. “За съжаление,
когато изготвяхме нормативните документи, ние не разполагахме с много
аналогични наредби, действащи в новоприсъединилите се към ЕС страни. Запознахме
се с механизмите на контрол на тютюнопушенето, прилагани в Израел, Норвегия и
Ирландия”, казва д-р Маша Гавраилова, експерт в Министерството на
здравеопазването. Консултанти на Световната здравна организация им препоръчали
да се придържат към модела на Ирландия
който тотално забранява
тютюнопушенето на работните места. В това число обаче влизали и баровете,
ресторантите и хотелите – защото там също се трудели хора!
“Изключение правеха затворите,
психиатричните клиники и още няколко места, където пушенето беше разрешено”,
уточнява д-р Гавраилова. По думите й, ирландците все още се съпротивляват на
ограниченията. Но за по-малко от година – от април 2004-а, когато законът влиза
в сила, досега, контролните органи са извършили над 20 хил. проверки.
Интересното е, че са наложили само два акта за нарушение от по 3000 евро. Така
че, независимо от всички неудобства, които ирландските пушачи срещали, огромна
част от тях спазвали закона.
Сходно е положението и в други две
страни – Израел и Норвегия. Любопитното при норвежците е, че в родината им
въобще не се разрешава пушене на местата, където се сервира храна. Законът дава
възможност на собствениците да повикат полиция и да задържат нарушителя до
идването на инспекторите. Глобите там са драстични и рядко някой си позволява
да заобикаля правилата.
Родните здравни експерти обаче
преценили, че е невъзможно
да се забрани на близо 50% от българите да пушат
Да не говорим за това, че у нас е
почти абсурдно да задържиш тютюнджиите или да им наложиш персонални санкции.
Защото практиката показва, че подобни законови разпоредби не се изпълняват –
като се започне от елементарното задължение за перфориране на билет в градския
транспорт и се стигне до небрежното подминаване на пътните знаци.
Демонстрираният през последната
седмица непукизъм от страна на някои пушачи е повече от показателен, че за
тютюнджиите забраната просто не съществува. В заведенията продължава да се пуши
повсеместно, а най-честите реакции, показани в различни тв репортажи са: “На
масата има пепелник, защо да не запаля”, “Пуша последната цигара”, “Като ги
откажат другите, и аз ще го направя”, “Какво като е забранено” и т.н.
Именно очакванията за такъв развой
на събитията накарали чиновниците да изберат “малко по-либералните мерки”, при
които тютюнопушенето се допуска в специално обособено за целта място към всички
закрити обществени и работни помещения. Или иначе казано – да проверяваш и да
налагаш глоби на собствениците на фирми е далеч по-лесно. Реакцията на
ресторантьорите и мениджърите на различни компании обаче се оказа страшна. От
тоталното отрицание на новите ограничения, те преминаха и към по-“гъвкави”
коментари – така де, кому е потрябвало да отделя място за пушачите или да харчи
за вентилация, като може да не прави нищо? Никоя забрана не е непреборима. С
малко повече любезности и демонстрации на “уважение”.
В ХЕИ могат и да забравят за санкциите
“Според закона, всеки може да прави
със здравето си каквото иска, но на свой риск. Живеем в цивилизовано общество и
нямаме право да нанасяме “щети” и да причиняваме с действията си дискомфорт на
хората около нас”, категорична е д-р Гавраилова. По думите й, през последните
10-15 години сме загубили ценни позиции относно борбата с тютюнопушенето.
“Преди нито един здравен работник не си позволяваше да пуши по време на работа,
а днес е обичайна гледка лекарите да държат цигара, докато преглеждат
пациентите си. Някога не се пушеше в детските градини, училищата и
университетите, докато сега преподаватели и ученици пушат заедно по време на
час”, анализира здравната култура на обществото ни експертката. Може би именно
тези нагласи – да се пуши по всяко време и навсякъде, са довели до днешните
данни. А те са повече от притеснителни.
Страната ни е
на първо място в Европа и второ в света
(след Куба) по брой пушачи на глава
от населението. Според последните анализи на здравното министерство, пушачите у
нас са повече от 3 млн. души. През последните 14-15 години, т.е. от 1990 г.
насам, тютюнопушенето интензивно се разпространява сред жените. От 17% през
1986-а, делът на пушещите жени е нараснал на 24% през 1996-а, а през 2001 г. те
са 30%.
При мъжете цифрите са още
по-впечатляващи – през 1996 г. 49% от българските мъже пушат, а до 2001 г.
техният дял се увеличава и достига 52%. Най-притеснителни обаче са цифрите за
младежите на възраст между 15 и 24 г. 39% от тях пушат през 1996 г. Данните от
2001 г. сочат 41%
Най-много у нас са пушачите във
възрастовата група 25-45 г. Близо 60% от активните хора у нас са придобили този
навик. И докато през далечната 1970 г. средно на глава от населението са били
изпушвани по 1550 цигари, то през 2000 г. тази цифра вече е 3410. В същото
време това “хоби” стои в основата на почти всички коварни заболявания на нашето
съвремие – като се започне от рака на белите дробове и се стигне до
натрупването на холестерол в кръвта.
Законът е общественополезен,
категорични са всички, които са се трудили над него. В подкрепа на тезите си те
посочват, че в Холандия само за последните 4 години броят на пушачите е намалял
с около 5%. Аналогично е положението и във всички останали европейски страни,
където подобни разпоредби се определят като успешни.
Добре би било обаче да се направи
уточнението, че определени сегменти от обществото
в Европа се съпротивляват
срещу въвеждането на подобни
стриктни мерки. Голяма част от италианците например са възмутени от
предложението сервитьорите или собствениците на кръчми да са задължени да
повикат полиция, ако някой от клиентите пуши. “Нямам нищо против хората да не
пушат в ресторанта ми, но аз не съм шериф и няма да гоня клиентите си само
заради една цигара”, казва Масимо Натале, собственик на ресторант в центъра на
Рим.
Италианският парламент прие закон,
който влезе в сила от 10 януари т.г. и забранява цигарите на всички публични
места. Може да се пуши само в помещения с подсилена вентилация и автоматично
затварящи се врати. Едва 5% от италианските заведения обаче разполагат с такива
помещения. Така на близо 15-те млн. души, които
пият сутрешното си кафе с цигара
ще им се наложи да пушат на тротоара
пред кафенето, или да се лишат от това удоволствие. Ако някой запали цигара
вътре в помещението, сервитьорът трябва учтиво да го помоли да я загаси. Ако
човекът обаче откаже, персоналът е задължен да повика полицията или съответните
власти, които ще накажат персонално пушача с 250 евро и ще глобят собственика
на ресторанта с 2000 евро, като могат дори да отнемат разрешителното му.
Въпреки това, според последните проучвания на общественото мнение 80% от
италианците са “за” закона.
Във Великобритания пък няма закон за
ограничаване на тютюнопушенето. Част от най-големите британски градове обаче се
обединиха в движение, подкрепящо идеята за национална забрана на пушенето в
кръчмите, баровете, ресторантите и всички останали обществени места. Начело на
движението е общината в Ливърпул, която привлече и тези в Манчестър, Лийдс,
Шефилд, Бристол, Нюкасъл и тридесет и трите лондонски общини. Като начало
кметовете са приели
местни наредби за забрана на пушенето
в градовете им. Интересното за тези
кметове е, че те са предимно либерални демократи. В тези градове е най-висок
процентът на пушачите в страната.
Тютюнопушенето на публични места ще
бъде забранено изцяло в Англия и Уелс до 5 години.
Каква е ситуацията у нас?
След разразилото се истинско
“обществено цунами”, предизвикано от ограничаването на тютюнопушенето, от ХЕИ
решиха на първо време да не санкционират кръчмите и офисите. Затова пък
инспекторите са длъжни да направят съответните предписания кое как трябва да се
преустрои, за да е в съзвучие с изискванията на закона. Ако не се съобразят с
препоръките или нарушат забраната да не се пуши, както и ако помещението не е
добре вентилирано, собствениците първоначално ще плащат глоба от 50 до 100 лв.
При рецидив санкцията скача до 300 лв. и т.н.
Първите проверки доказаха, че в 65%
от заведенията мерките не се спазват. Това показват “разходките” на ХЕИ в
София, Плевен, Шумен, Велико Търново и Силистра. В рамките на два дни само в
столицата се провериха 101 заведения, като на 71 от тях се издадоха предписания
за по-малки или по-големи нарушения. Предстоят проверки на офисите, хотелите,
болниците, учебните заведения и т.н., които в столицата не са малко.
В Плевен експертите бяха особено активни
– те обиколиха 64 обекта, като в 40 от тях издадоха заповеди за сериозни
нередности или предписания. Двата най-големи хотела в града вече са разделени
на етажи, според отношението на гостите към тютюнопушенето. Не така прилежни
обаче се оказали фирмите. В голяма част от офисите шефовете все още не са
разпоредили
къде да бъдат изолирани пушачите
Допълнителен проблем със сигурност
ще се окаже и нежеланието на пушачите въобще да бъдат “изолирани”. Двуполюсният
модел “пушач-непушач” тепърва ще се проявява и допълнително ще изостря
отношенията между двете tribus urbanas.
Леко куриозен факт е, че във Велико
Търново са наложили глоба от 50 лв. на готвач, който е хванат да пуши в кухнята
на заведението. Забраната да се пуши в такива помещения е още от 2002 г.
Въпреки това над 20 ресторантьори в старата ни столица се обединиха в
сдружение, за да защитават личните и бизнес интересите си. Те се обявиха
категорично против забраната за тютюнопушене на обществени и работни места. В
Шумен също има наказан – той е собственик на интернет клуб. В града са
проверени над 30 големи заведения.
Обобщени данни за наложени глоби в
цялата страна обаче ще има едва след месец, уточниха от здравното министерство.
Тогава щяло да се реши дали да има поправка в наредбата и какъв гратисен период
да се даде на пушачите, собствениците на заведения и директорите на компании.
Мариана ТОДОРОВА
редактор в списание “ТЕМА”
"Либра
Скорп" ООД
гр. Бургас 8018,
п.к.38
тел.: 056/3-26-24; 088/799-64-34; 089/837-85-50
E-mail: meridian27@mail.bg
НАЧАЛО; ЗА НАС; УСЛУГИ; ЦЕНИ; ЗАБАВНО; УКАЗАТЕЛ; КОНТАКТ