РЕЛИГИЯ
БОГОВЕТЕ
НА БЪЛГАРИТЕ
“Сказание
за дъщерята на Хана”- българското свещено предание
Както всички нормални
народи по света, българите са почитали своите богове, вдъхновявали са се от
техните митове, и са изпълнявали посветените на тях обреди. Години наред
платените “историци” се мъчеха да ни втълпят, че нашите прадеди – т.нар.
“прабългари”, уж са се претопили в някакво “славянско море” и така са изчезнали
като народ, а от “прабългарските” вярвания и митове уж нищо не е останало.
Наистина войнствуващото християнство е унищожило
много от езическото наследство на европейските народи. Но както преданията на
келтската и германската митология са съхранени на отдалечените европейски
острови Ирландия и Исландия, така и българската митология е съхранена в земите
на Волжка България, където е била утвърдена една твърде толерантна форма на
исляма. Във вид на песни по тези земи е съхранена историята и митологията на
българите и хуните. Тези песни са записани през XV-ти
век от книжовника Микаел Бащу
от гр. Казан, чиито сборник беше публикуван през 1997 г. под името “Сказание за
дъщерята на Хана”. В песните от Сказанието се възпяват боговете на хуните, но
това са всъщност българските богове, тъй-като в качеството си на лингвист Петър
Добрев установи, че техните имена са от древнобългарски
произход. На свой ред и Светлозар Попов убедително защити достоверността на
Сказанието, като уточни, че българи и хуни са сродни народи, или един народ,
следователно тук става дума за един общ хунобългарски
пантеон.
Като последователи на
структуралистката школа на Жорж Дюмезил,
ние изследвахме функциите на българските богове и техните успоредици в
индоевропейските митологии. Така заключихме, че по своята същност българските
богове съответствуват на боговете на другите индоевропейски народи. Ние също
така забелязахме, че като цяло българският пантеон е много близък до германския
пантеон. Сравнявайки митологията от Сказанието с народните вярвания от Дунавска
България, ние също доказахме дълбокото основание на тази митология в Българската
Народностна Душа. С това изследване ние
отхвърлихме съмненията относно достоверността на преданията за българските
богове.
Предвид
задълбочаващата се духовна криза и ширещите се заблуди по въпроса за вярата на
древните българи, време е най-после да припознаем боговете на своите велики
прадеди, и така да възстановим свешената си връзка с
тях във времето!
Българският пантеон
За структурата на българския пантеон
научаваме от мита за раждането на боговете, поместен в началото на Сказанието:
В далечни времена,
когато на Земята още нямаше хора,
Създаде Всевишният Тангра алпи-диви.
Първо създаде старшите алпи:
Слънцето, Луната и някои други.
От старшите алпи
се родиха средните алпи...
глава I,
песен 1: 5-7
Оттук се вижда, че в българския
пантеон има две категории божества. Към първата се отнася Всевишният Бог Тангра, а към втората – всички останали божества, наречени
с общото название алпи. Алпи са Слънцето,
Луната и другите планети, но алпи са и свръхчовешките
божества, съответствуващи на известните богове от другите индоевропейски
митологии – те са алпите-диви. Повечето
от алпите диви са известни под имената на свещените
животни, в чиито образ те се превъплъщават Това са алпите
Барс, Баран (Овен), Барадж
(Змей) и Сокол. В мита за раждането на боговете още се разказва, че от старшите
алпи са се родили средните алпи. От по-нататъшните стихове става
ясно, че тези така наречени средни алпи са
всъщност хората от божествен произход, божествената Арийска раса.
Бог Тангра
“Канас Ювиги Омуртаг е от Бога владетел... и направи
жертвоприношение на Бога Тангра.”
каменен надпис от Мадара, IX в.
Тангра е древнобългарското
име на Върховния Господ. Историята на волжските
българи “Джагфар Тарихи”
свидетелствува, че нашите прадеди са почитали Върховния Бог под две имена: ТАНГРА и ТАРА. Буквално ТАНГРА
означава “гръм” – THUNDER на английски от келтски, DONNER на германски, и ТАНДРА на
памирските езици. “Клетва пред Бога” е смисълът на близките понятия TINGOR на уелски, и TOGARM на
ирландски. А името ТАРА направо ни отвежда към пантеона на индоевропейските
народи – с подобни имена те са наричали Бога-гръмовержец: келтите THARAN или THARANOUK, германите THOR, също и DONNER, а хетите ТАРУ или ТАРХУНТ. Но ТАНГРА произхожда от древния корен ТАН,
с разновидности АН, ЕН, ДИН, ИН, който одначава “небе” и е широкоразпространен сред културите на
Стария свят.(7) Така и името на ведическия Бог на гръма
и войната ИНДРА също е сродно с ТАНГРА,
и повече с ТАНДРА. По всичко личи, че под името Тангра нашите прадеди са почитали Бога-гръмовержец в
далечното минало, а по-късно с това име са започнале
да назовават Върховния Небесен Бог, известен в пантеона на някои индоевропийски народи под името Дяус
Питар (Небето-Баща). За разлика от небесните
светила и алпите-диви Тангра
е представен като космически разум, без образ и подобие. “Тангра е духът на Вселената. Той няма образ и
подобие, защото образът е нещо, а Духът е всичко, а всичкото е само дух.”
(Йордан Вълчев) В този смисъл Тангра
съответствува на Брахма в хиндуисткия
пантеон.
От дълго време в България и по Света
се налага заблудата, че древните българи са тюрки, а Тангра
– тюркски бог. Оказва се обаче, че тюрките и монголите
са възприели култа към Тангра от нашите прадеди под името ТЕНГРИ
ХАН, което са разбирали като “Бог на Синьото Небе”. Това значение е
доказателство, че за нашите прадеди Тангра е бил
преди всичко Небесният Отец.
Седемте небесни светила
Единствените алпи-небесни
светила, посочени в Сказанието, са Слънцето и Месецът. Ние обаче знаем, че
освен тях нашите прадеди са почитали и петте планети – Меркурий, Венера, Марс,
Юпитер и Сатурн, които заедно с тях съставляват Седемте небесни светила. “Подвижните
светила са седем. Господар им е Юпитер (Йо). Той направлява времето.”
Този надпис от Мурфатлар (Северна Добруджа)
свидетелствува за особеното място на Юпитер в българските народни вярвания. В
народните предания той се възпява под името Янкул, а тази дума има
успоредици в келтските езици – JANGU (кимр.), JANCAIL (корн.), означаващи “главен”, “голям”. Янкул се счита за
Водач, Пастир на звездите (Янкул овчар), защото по неговата обиколка около
Слънцето се отчита 12-годишното летоброене по Българския календар. В народните
песни се възпява също и Венера, под името Деница или
Янка, като сестра на Янкул. Или под името Янкулица,
като жена на Янкул.
За значението на Слънцето и Месеца
във вярванията на нашите прадеди свидетелствува хрониката на Теофилакт. В нея е пресъздаден спорът на Кан Омуртаг с
неговия пленник, християниа Кинамон.
Кинамон заявява:
“А тези разни богове, които вие почитате, аз
смятам за истински демони. И ако ми изтъквате Слънцето и Месеца и ме карате да
се възхищавам от великолепието им, то знайте, че аз им се дивя и ги смятам за
творения – слуги, подвластни не само на Бога, но и на нас, хората.”
Омуртаг отговаря: ”Не
унижавай боговете ни. Тяхната сила е голяма и доказателство за това е, че ние,
които им се кланяме, покорихме цялата ромейска земя.”
Алпите-диви
Хурса (Хърса). Богът Ковач, Синът на Слънцето. Върховният алп-див,
най-почитан от българите. Това е видно от имената на много селища по нашите
земи: гр. ХЪРСОВО в Делтата на Дунав (на румънски Хършова), две села ХЪРСОВО в Лудогорието и едно до Мелник със същото име. Името на Хурса носи и град КУРСК в Русия,
според Сказанието.
Култът към Хурса
е съхранен и в Лудогорието. Преданието за него е
съхранено сред населението, живеещо около мястото, където се е издигала
столицата на траките-гети Даусдава. Алп Хурса и почитан като Железният
Баща (Демир Баба на турски).
Неговият култ е възприет от алевитите (къзълбаши) – ислямско течение, възникнало в Иран,
чиито последователи у нас са потомци на ислямизирани българи. Вероятно култът
към Железния Баща е възникнал на тракийска основа, но траките не са почитали
такъв бог според сведенията на Херодот. Железният
Баща е Великан на Великаните и Заповедник на водата и огъня. Той е представен
като юнак-конник, въоръжен със сабя, но също така той е обут в железни обуща и
носи желязна брадва, съответствуващи на името му. Железният Баша
се смята за Всеобщ Баща на 72 народа с техните царе. Той е научил хората на
много знания и умения – на първо място да добиват и обработват желязото. Като
Всеобщ Баща Железният Баща съчетава образите и свещените животни на двамата
легендарни царе-праотци на българите – далечният Болг
и късният Авитохол. Той може да се превръща както във
вълк, така и в сърна. С него са свързани поверията за дванадесет бели вълци и
дванадесет бели сърни, явявали се в Лудогорието.
Според Сказанието Алп Хърса е изковал оръжието на
средните алпи, но също така той е представен като
покровител на хората, във връзка с мита за сътворението на първите хора:
И Тангра
повелил:
да вложи Хърса
в хората
своя огнен дъх.
Така у хората
се е появила душата.
А тя е безсмъртна
и е главното в човека.
гл.I, п.1
: 33-34
А в първата песен се разказва как Хурса е дал на хората умения по рударство и ковачество:
Той бил неуморен ковач
и пребродил цялата Зема
в търсене на руда
за своята ковачница.
По неговите пътеки
и сега хората вървят,
и считат Хурса
за свой покровител.
Никой не може
да пресече пътя на Хурса,
иначе изчезва силата
на оръжеито
му.
гл.I, п.1
: 9-11
Като Син на Слънцето Хурса съответствува на индо-иранския
бог Митра, също и на германския Фрей, един от
синовете на Один. Като Бог-Ковач той съответствува на
келтската богиня Бригид – Покровителка на ковачите,
поетите и лечителите. Също като Железния Баща тя управлява двете стихии – огъня
и водата, с помощта на които се изковава и закалява стоманата. А празниците на
празниците на Бригид, Фрей
и Хурса са отнесени към едно и също време на годината
– 1-ви февруари, когато се чествува празникът Имболк
по келтската традиция. На него съответствува Атанасовден
(31-ви януари), тъй-като св.Атанас е приемникът на Хурса
в християнската традиция.
В народната митология св.Атанас е
представен като юнак на бял кон, победител на зимните студове. Също така
св.Атанас е покровител на ковачите.
Да, по Хърсовден (Атанасовден) – Среди зима, Алп Хърса излиза на белия си жребец, за да разчисти пътя на
Слънчевата колесница, и да пробуди заспалата земя с огнения си дъх – за нов
живот през настъпващата пролет.
Барс (Сива). Бог на справедливостта, съдник
между алпите.
Могъщият Алп
Барс,
който в гнева си
може да убие само с поглед,
иначе беше добродушен див.
гл.I, п.7
: 175
Имаше Алпът
Барс,
който приличаше на барс,
две огромни очи
- всяко с големина на тас.
Можеха да лишават от сила,
да местят планини
и да изпепеляват
всичко живо с огън.
гл.I, п.8
: 277-278
По своята същност Алп Барс съответствува на хиндуисткия бог Шива – в гнева си
той също изпепелява всичко живо с поглед. Шива е бог
на Луната, и живее в своята обител Хималая (Обителят ня снегавете).
Той е бял като снега, в който живее, сребърнобял като
луната в косите си. Белотата е символ на неговия аскетизъм. В снежната си
обител Шива се отдава на дълбок размисъл и
съзерцание, и оттам наставляма брахманите
и мъдреците-риши. Шива
съчетава в себе си противоположностите на живота – любов и омраза, живот и
смърт, творение и разрушение. По волята на Брахма той
сътворява Света, но също така го разрушава с космическия си танц, когато
упадъкът в него придобие необратим ход. В това космическо жертвоприношение Шива унищожава всичко нездраво, за да засили здравото
за новия жизнен кръговрат.
От своя страна Шива
съответствува и на германския бог Хеймдалур. “Наричат
го Белият Ас, той е велик и свещен. Той живее в дома, наречен Химинбьорг (Планината на небесното спасение), край Биврост. Той е стражът на боговете, и седи на края на
небето, за да пази моста от планинските исполини – нужен му е по-малко сън,
отколкото на птица. Той вижда и нощем, и денем...” (Снори Стурлусон, 9)
Несъмнено под имената Барс, Шива и Хеимдалур
е почитан един архетипен арийски бог, пазител на мъдростта
и божествения порядък на Света. Шива е почитан и по
нашите земи, според една народна песен от Охридско, записана от Георги С.
Раковски:
Сива, Сива Василица,
къде си се увасилила?
Тамо горе по Бял Дунав,
тамо горе по Бей Пунар.
Щчо имаше, шчо
немаше?
Злата чаша иконата,
Божик ми е по небеси,
слава му е по сва
земя!
А самият Раковски възкликва: “О,
ти Сива! Наш старобог! Кога си се изменил и си станал
Василица, т.е. празникът на св.Василия?
Ти, що се славеше по гори, при студни извори и при
Бял Дунав, де се пиеше а-мрита (безсмъртна вода) със
златни чаши и съсъди! А сега веке
се слави рождество Христово! Христос е наш и негова
слава е по сичка земя!”
Българските народни обичаи, свързани
с Васильовден, напълно съответствуват на култа към Сива. Децата сурвакат
възрастните със суввачки, а кукерите удрят всеки
срещнат с тоягите си – за здраве и прогонване на злите сили. Ударът с дряново
дърво е символичен акт на космическото жертвоприношение, с което Сива обновява
Света и го подготвя за новия живот през Новата година.
На Сива също съответствува и
тракийският бог САБАЗИЙ – неговото име е близко до
СИВА. Той е преминал в гръко-римския пантеон като Бог на виното и веселието – Дионисий (Бакхус). От някои антични източници знаем, че
кукерските обичаи имат тракийски произход. Това е само един пример, че
вярванията на нашите прадеди – древните българи и траки, имат общи арийски
корени.
Сива вече
започна космическия си танц, за да изчисти от лицето на земята упадъчната англо-американска цивилизация,
заедно с цялата Калиюга. За да бъде Новият Златен
Век!
Ом намах Шивая!
Барин. Бог на войната и победата.
Името му означава “Победоносец”, а
това е всъщност прозвището на св.Георги – приемникът на Барин
в християнската традиция. Барин също така е
предводител на войните, загинали в бой, които живеят в неговия рай на Небето. В
това си качество той е преминал в образа на Архангел Михаил – Предводителят на
Небесното воинство. Алп Барин взема страна в битките на Земята, и дава на своите избранници всевъзможни знаци и поличби, за изхода от
битките и ключа към победата.
Когато неговите избранници
не разбирали знаците му,
търпели поражение,
но Барин
ги спасявал.
В битките участвували
загиналите алпи.
Разделял ги на две войски
- тъмни и светли алпи.
Ако победят тъмните алпи,
това предвещавало:
Избранниците на Барин
ги очаква поражение.
Ако победят светлите алпи,
това предвещавало:
Избранниците на Барин
ще постигнат доблестна победа.
гл.I, п.7
: 188-193
Действително нашите прадеди винаги
са търсили поличбите на Барин във военните си дела, и
това е направило впечатление на папа Николай: “Вие разправяте, честе били свикнали, когато отивате в сражение, да
съблюдавате дни и часове и да извършвате някакви гадания и заклинания.”
(35-ти отговор на папа Николай)
С тези си качества Барин съответствува на върховния германски бог Один (Вотан), който преди всичко
е Бог на войната.
Приемал той (Барин)
вид на прекрасин
сив вълк,
в памет на Тун
Бури
- своя загинал брат.
(гл.I п.7
: 185)
Както е
известно, именно вълкът е свещенното животно на Один, а Бури е неговият дядо. Вотан
също е предводител на загиналите воини, живеещи на Небето в неговия дворец Валхала. През деня те също се сражават помежду си, а през
нощта пируват. В Еддата също така се разказва за две
враждуващи групи божества – светли и тъмни алви. Те
съответствуват на светлите и тъмните алпи от разказа
за Алп Барин.
От друга
страна, по своето име Алп Барин
отговаря на “славянския” бог Перун, който също е бог на войната, съответно Перкунас при балтийските народи.
На Алп Барин са посветени двата воински празника в Българския
календар – Гергьовден и Архангеловден. Първият е на 6-ти май и съответствува на
келтския празник Белтаин (1-ви май). По това време
започва топлото полугодие, и нашите прадеди са тръгвали на бран, призовавайки Алп Барин за закрила и победа.
Краят на топлото полугодие се отбелязва на Димитровден (8-ми ноември) и
Архангеловден (21-ви ноември) – Архангелова
задушница. Те съответствуват на келтския празник Самаин
(1-ви ноември). По това време законите на природата се променят и преградата
между Земното и Небесното царство се нарушава. Небето се отваря, и Барин слиза между нас със своето войнство. По
най-тържествен начин ние почитаме хероите, паднали в защита на Българския Род и
Царство, и на Арийската цивилизация.
Кубар. Бог-гръмовержец, син на Алп Барин.
Той е наследил мълнията на баща си
чрез жребий. Отношението Бог на войната-баща и Бог на гръма-син ни отвежда към германския пантеон – същото
положение там заемат Один и Тор. От друга страна
ведическият бог Курар носи същото име, но той е Бог
на богатствата и мъртвите, и пазител на Севера. В народните вярвания на
дунавските българи Алп Кубар
съответствува на св. Илия. А неговият празник Илинден (2-ри август)
съответствува на келтския празник Лугназад (1-ви
август).
Баран (Овен). Брат на Алп
Кубар, който след неуспешния жребий за бащиния меч-мълния е
избягал надалеч.
Джил.
Бог на вятъра. Той съответствува на ведическия бог Ваю,
чието име е близко до нашия глагол “вея” – Богът, който вее. Джил другарува с Кубар, но
понякога двамата богове се карат, и тогава се разразяват бури.
Сокол. Отначало е бил страж на пътя към
Севера, към остров Чулман (Туле)
в Северния океан, където са живели много алпи.
Измамен от коварството на река Дулосу, той е разбил
крилата си в нейното ждрело.
Пожалил Тангра
Алп Сокол:
дал му нови крила
и нова служба.
Започнал Соколът да пренася
душите на мъртвите
на високото Небе,
в съда на Всевишния.
гл.I, п.6
: 166-167
У нас това вярване се свързва с
Архангел Михаил – освен предводител на Небесното войнство той е наричан от
народа още Душевадник. В българската иконописна традиция Архангел Михаил
понякога е изобразяван с крила на грифон – митично
животно, характерно за културата на индо-иранските
народи.
Бог-елен. Неговото българско име не е
стигнало до нас, но той съществува в българския пантеон, тъй-като еленът се
възпява в много български народни песни. Богът с еленови рога ни е познат от
келтската митология – това е Цернун, Богът на горите
и плодородието. Неговото име съответствува на думата “сърна”, затова на
български би трябвало да звучи като Сърнен. Цернун е
изпратил вълшебната си сърна, за да отгледа младия Авитохол
- царският син, захвърлен в гората. Като пораства, Авитохол
става велик Кан и Възродетел на Българското Царство,
носейки името на сърната, която го е отгледала (АВИ –
“сърна”; ТОХОЛ – “син”). Авитохол
се възцарява през първия месец на пролетта, Твирем по
Българския календар. По това време на годината в силата си е Бог Цернун.
Барадж. Добър змей, покровител на
Свещената Българска Династия Дуло.
Решил Аудан,
че Всевишнияте
посочил Барадж
като знак за своята милост
към българите.
Той помолил Барадж
да се засели в планината Урми в Есегел.
И заповядал да извезат на знаме
образа на Барадж.
гл.IV, п.
1499 : 1500
Артиш. Богиня на домашното огнище и
покровителка на семейството.
Нейното име е близко до това на
свещения храст арча, с което зороастрийците
поддържат свещените си огньове. Такава богиня е заемала важно място в пантеона
на скитите – под името Табити, спомената от Херодот. Той я отъждествява с Хестия
– гръцката Богиня на домашното огнище. Нашият народ е запазил вярата си в Артиш под прозвището на Мария Магдалена – Огнена Мария,
чиито празник е 4-ти август. Според народните предания Огнена Мария държи
ключовете за Небето. Една народна песен разказва как Огнена Мария е затворила
Небето, и е наказала с 9 години суша жителите на град Легена за това, че младите
не са се отнасяли с уважение към родителите си.
Днес в
нашето общество нравственото разложение взема все по-застрашителни размери, и
хората стават все по-враждебни към близките си и към Майката-Земя. Чудно ли е
тогава, че ни сполетява т.нар. “трайно засушаване” и други природни бедствия ?
А колко още предстоят?
Самар. Дъщеря на Алп
Барс. Войнствена богиня, обладаваща
свръхестествена сила.
Богинята-Майка.
Тя неизменно присъствува в пантеона
на индоевропейските народи. Изглежда заедно с Тангра
тюрките са я взимствували от нашите прадеди, под
името УМАЙ, или УМА ХАН. Но УМА е жената на Шива в хиндуисткия пантеон, а там
тюркско влияние никога не е имало. С подобно име е наречена Богинята-Майка в етруския пантеон – УНИ. Очевидно
тук става дума за древно и свещено понятие за майка – в германския език бабата
се нарича галено, по детски ОМА. А в японската митология Богинята на Слънцето е
АМАТЕРАСУ ОМИКАМИ.
По нашите земи траките са почитали
Богинята-Майка под името Бендида – Богинята на земята
и плодородието.
Меридиан 27
по чуждестранни материали
(колкото и да е интересно, никой в България не се интересува от
религията на българите)
"Либра Скорп" ООД
гр. Бургас 8000,
п.к.179
тел.: 056/3-64-90; 088/799-64-34; 089/837-85-50
E-mail: meridian27@mail.bg
НАЧАЛО; ЗА НАС; УСЛУГИ; ФОРУМ; ЗАБАВНО; УКАЗАТЕЛ; КОНТАКТ