ЮБИЛЕЙ
85 години вестник ЧЕРНОМОРСКИ
ФАР
БУРГАСКИЯТ ИНФОРМАЦИОНЕН ЛИДЕР
|
|
На 16 април 2005 г. в-к
“Черноморски фар” официално отбеляза своята 85 годишнина. Събитието бе
съпроводено с редица културни мероприятия и с откриването на новия офис на
редакцията. На празненството присъстваха Президента на Република България
Георги Първанов, кмета на Община Бургас Йоан Костадинов, зам. кмета по
културата Маруся Любчева, народния представител Стойко Танков и други
официални лица. Главният управител на ИК “Черноморски фар” Галентин Влахов
връчи наградите “Вестоносец” на най-заслужилите. Честито, колеги, и от екипа на
Меридиан 27! |
Още по темата:
МАЛКО
ИСТОРИЯ
Вестник “Черноморски фар” е
най-старият в България провинциален вестник, който не престава да излиза в
продължение на 85 години и преминавайки през различни обществено-икономически и
политически строеве, до днес, има едно и също предназначение – да информира
компетентно и обективно читателите си.
В малкото архивни документи,
съхранени в ТД “Държавен архив” – Бургас, са отразени различни факти и събития
от съществуването на вестника – промяна на името му – от “Бургаски фар”
(наричан така в периода 1920-3 окт.1944 г.) в “Народен фар” (от окт.1944 до 1
май 1951 г.), след което от 1 май 1951 до 1987 г. – в “Черноморски фронт” и от
1 януари 1988 г. до днес – “Черноморски фар”.
До 1944 г. вестникът е частна
собственост, а от 1944 г. става орган на Областния комитет на ОФ и има тираж
2500 бр., който от 1 май 1951 г., като орган на ОК на БКП, ИК на ОНС и ОК на
ОФ, нарства на 14000 броя. През 1988 г. като областен вестник, тиражът му е
95000 броя ежедневно, пет пъти седмично в четири страници.
Геновева ЧОНКОВА
ТД “Държавен архив”,
Бургас
От печатарския компас
до компютъра
Бургаската
полиграфия преди век изисквала “висока” грамотност
Кога е бил положен първият лист
хартия за печат в Бургас не може да се твърди с положителност. Това вероятно е
станало с откриването на гръцкото училище. Ветерани на печатното дело сочат
годините 1865-1870. Излизането на печатни материали на гръцки език е неоспорим
факт – трудно е само да се докаже кога за първи път е проскърцало печатарското
колело.
Непосредствено след Освобождението
на България от турско робство в Бургас е открита “скоропечатница” от сливенския
предприемач Иван Кираджиев. Тогава градът е наброявал 4000 жители. По това
време се появяват и първите вестници. За първо седмично издание се приема
“Бургаский вестник”. Годината е 1885, а основоположник на бургаската журналистика
е Ангел Горанов. От него излизат само 12 броя, които се печатат във Варна и се
превозват с лодка по море. Година по-късно започва да се отпечатва и първият
хумористичен вестник в черноморския град – вестник “Чеплю”. Третият седмичник
“Ратник”, издаван в града, също е с кратко съществуване – след 16-ия брой е
спрян поради материални затруднения в “скоропечатницата” на Недю Пчеларов,
която е пренесена от Стара Загора.
С откриването на печатници през 1897
г. от Георги Иванов, Иван Шопов и братя Велчеви започва развитието на
периодичния печат, както и по-пълното задоволяване на градската администрация
от печатни материали. Пионери на полиграфията в Бургас са били оборудвани с
плоскопечатни машини “Американки”, внесени от Виена. Инвентарът, който се е
състоял от регали, каси и букви, е бил австрийско и немско производство.
През 1907 година се откриват нови
печатници. Първата, собственост на Ст. Д. Боев, е с най-модерно съоръжение.
След две години и братя Симеонови отварят вратите насобствената си печатница.
След Първата световна война броят им расте, но често е съпровождан с фалити.
Приглушено се затварят кепенци, шумно се вдигат рулетки.
1920 година е рождената дата на
независимия всекидневник за политика и информация “Фар”. За кратко време като
негово вечерно издание излиза “Вечерна бургаска поща”. През 1924 г. започва
отпечатването на “Бургаски фар” за информация, стопанство, култура. Той е
продължител на в. “Фар”. След Втората световна война спират да излизат голяма
част от периодичните издания. Единствен ежедневник става “Народен фар”,
преименуван през 1950 г. в “Черноморски фронт”. За тези, които през 1951 г.
започват работа край регалите, машините, сред хартия и мастило, полиграфията е
магия. След национализирането на печатниците през 1947 г. на 1 октомври 1951 г.
излиза решение за създаване на Държавна печатница “Георги Кирков”. Наследеното
имущество на бившите частни собственици е морално и физически износено.
Страниците на вестник “Черноморски фронт” се набират на ръка, а отпечатването
им се извършва на плоскопечатна машина.
В годините до 1965 се поставя
началото на машинния набор, на ротопечата, на фотоцинкографията, литопечата.
Овладяват се нови, непрактикувани дотогава професии – линотипер, стереотипер,
фотоцинкограф, ротомашинист, офсетист, колист, монтажист и др. Монтира се
литографска техника, за да се докаже, че оловото и цинкът не са единствените
метали, с които се свързва печатарството. Баварските камъни предизвикват
удивление. Жълтеникавият им цвят носи много радост.
През 1968 г. долетява първата
лястовичка на техническия прогрес – автоматичната машина “Графопрес”. 1978 е
годината, която погребва последната целоформатна плоскопечатна машина с ръчно
подаване. Литографските машини “Рокстрона”, “Йоханесберга” тръгват към тиглите
на пещите. За първи път в историята на полиграфията в Бургас през 1968 г. се
излива фундамент на офсетова машина. Тя е пренесена от избите на Полиграфически
комбинат “Д. Благоев” – София. Плоскопечатните машини сторват място на една
“Планета – Брилянт” (1970 г.). Създава се офсетов цех. През 1978 г. е завършена
и предадена в експлоатация най-голямата в страната тогава сграда за
производство на вестници. Печатарството набира скорост и с доставката на
автоматична високопечатна техника. Подменят се линотипните машини. Бургаският
всекидневник “Черноморски фронт” получава нова територия. За отпечатването му е
доставена и ротативна машина с по-големи възможности.
От 1 януари 1985 г. преустановява
излизането на в. “Черноморски фронт”, замества го “Черноморски фар”.
Красимира ФИЛЧЕВА
Още
по темата:
"Либра
Скорп" ООД
гр. Бургас 8018,
п.к.38
тел.: 056/3-26-24; 088/799-64-34; 089/837-85-50
E-mail: meridian27@mail.bg
НАЧАЛО; ЗА НАС; УСЛУГИ; ЦЕНИ; ЗАБАВНО; УКАЗАТЕЛ; КОНТАКТ