ВОЛТЕРОВИЯТ ФИЛОСОФСКИ
РЕЧНИК
ПЕТЪР
На италиански – Пиеро или Пиетро, на
испански – Педро, на латински – Петрус, на гръцки – Петрос, на еврейски – Сефа.
Защо приемствениците на Петър са
били толкова влиятелни на Запад и без никакво влияние на Изток? Все едно да
питаме защо епископите на Вюрцбург и Залцбург са си приписвали царски права във
време на анархия, докато гръцките епископи винаги са били подчинени.
Времената, случаят, амбицията на
едните и слабостта на другите са правили и ще правят всичко на този свят.
Към тази анархия се е присъединило
общественото мнение, а то властва над хората. В същност те нямат определено
мнение за нещата, но се доверяват на думите.
Според евангелието Исус казва на
Петър: “Ще ти дам ключовете на царството небесно”. През единадесети век
привържениците на римския епископ смятали, че който предлага най-голямото, в
същност дава най-малкото; че небесата обхващат земята, така че, държейки
ключовете на съдържащото, Петър е имал и съдържанието. Ако под небесата се
разбират всички звезди и планети, според Томазий е очевидно, че ключовете,
дадени на Симон, син Йонин, наричан Петър, са били шперцове. Ако под небеса се
разбират облаците, атмосферата, въздухът и пространството, сред които се движат
планетите, Мерсий е на мнение, че за тези врати не могат да се намерят ключари.
Палестинските ключове представлявали
завързани с ремък дървени чивии. Исус казва на сина Йонин: “Каквото свържеш на
земята, ще бъде свързано и на небесата”. Оттук папските богослови направили
извода, че папите имат право да обвързват и освобождават народите от клетвата
за вярност към царя, за да разполагат с тях както пожелаят и във всички
царства. Това е чудесен извод. В своето искане до царя от 1302 година комуните
от генералните щати на Франция казват, че “Бонифаций VІІІ е бил …, който
вярвал, че бог връзвал и затварял на небето всичко, което Бонифаций връзвал на
земята”. Един прочут немски лутеранец (Меланхтон, струва ми се) не можел да
разбере защо Исус е казал на Симон, син Йонин, Кифа или Кифас: “Ти си Камък
(според латинската етимология името Петър означава камък) и върху този Камък аз
ще съградя моя дом, моята църква”. Той не можел да си представи, че Бог
прибягва до словесни игри, до такава духовитост и че могъществото на папата се
гради върху едно остроумие.
Петър минавал за епископ на Рим.
Известно е обаче, че по онова време и дълго след това там не е имало никакво
епископство. Християнското общество се оформя едва към края на втори век.
Възможно е Петър да е ходил в Рим.
Възможно е дори той да е бил разпънат на кръст с главата надолу, въпреки че
нямало такъв обичай. Но доказателства липсват. Съществува едно писмо от негово
име, в което той казва, че е във Вавилон. Някои далновидни специалисти по
църковно право смятали, че под Вавилон трябва да се подразбира Рим. Така че,
ако се допусне, че той е бил в Рим, би могло да се предположи, че писмото е
писано във Вавилон. Подобни изводи са правени дълго време; така е бил
управляван светът.
Един набожен човек трябвало да плати
твърде скъпо за някаква услуга в Рим. Това се нарича симония. Запитали го дали
вярва, че Симон Петър е бил там. Той отговорил: “Петър не видях, но съм
сигурен, че Симон беше.”
Що се отнася до личността на Петър,
трябва да кажем, че не само Павел е бил скандализиран от поведението му. Петър
и последователите му често са се натъквали на прякото неодобрение на хората.
Павел го упреквал суров, задето яде забранено месо, т.е. свинско, кървавица,
заешко, змиорки, иксион и картал. Петър се оправдавал, казвайки, че на шестия
час видял как небето се разтворило, от четирите небесни краища се спуснала
голяма покривка, отрупана със змиорки, четириноги и птици, а ангелският глас му
казал: “Колете и яжте”. Явно същият глас е казвал на толкова сановници:
“Избивайте всичко и яжте народната храна”. Това е мнението на Уоластън.
Казабон не е одобрявал начина, по
който Петър се отнесъл с добряка Ананий и жена му Сафира. С какво право, пита
Казабон, един евреин, роб на римляните, е заповядал или допускал вярващите в
Исус да продадат наследството си и да положат парите в краката му? Ако някой
лондонски анабаптист поиска да му носят в краката парите на неговите събратя
той ще бъде задържан като опасен подстрекател, като изнудвач и неминуемо ще
бъде пратен в Тайбърн (квартал в Лондон, където до 1783 г. се изпълнявали
смъртните присъди). Не е ли ужасно да се убие Ананий за това, че след като продал
имуществото си и дал парите на Петър, той задържал тайно за себе си и жена си
няколко екю за собствени нужди? Жената на Ананий пристигнала малко след
неговата смърт. Вместо да й каже смирено, че току-що ударил и убил мъжа й,
задето задържал няколко сребърника, и да я предупреди да внимава, Петър я
вкарал в клопката. Той я питал дали мъжът й е дал всичките си пари на светиите.
Жената отговорила “да” и умряла веднага. Това е жестоко.
Коринг пита защо Петър убивал така
хората, които му правели подаяние, вместо да избива богословите, които
причинили смъртта на Исус Христос, а преди това го подлагали многократно на
мъчения. “Петре, ти убиваш двама християни, които са ти дали милостиня, я
оставяш да живеят хората, които разпънаха на кръст твоя бог!”
Коринг явно не е живял в страна с
инквизиция, когато задавал тези смели въпроси. Еразъм прави следната странна
забележка по повод на Петър: “В началото на своето апостолство водачът на
християнската религия отричал Исус Христос, а първият върховен жрец на евреите
започнал святата си служба, като направил златен телец, пред когото се
прекланяли”.
Както и да е, Петър е представян
като бедняк, проповядващ на бедните. Той напомня за основателите на ордени,
които живеели в недоимък, но чиито последователи станали заможни велможи.
Наследникът на Петър – папата, ту
печелел, ту губел; остават му обаче още около петдесет милиона души по света,
които в много отношения са подчинени на законите му. Тук не смятаме неговите
преки покорници.
Да имаш господар на
триста-четиристотин левги от дома си; да чакаш той да изрази мисълта си, преди
ти да помислиш нещо; да не смееш да осъдиш няколко от съгражданите си, преди
този чужденец да е определил совите представители; да те е страх да владееш
нивите и лозята, получени от собствения ти цар, ако не платиш значителна сума
на този чужд господар; да нарушаваш законите на страната си, забраняващи да се
ожениш за племенницата си освен при условие, че предложиш на този чужд господар
още по-голяма сума; да не смееш да работиш на нивата си в деня, в който този
чужденец иска да се чества паметта на някоя неизвестна личност, която той е
поставил на небосвода на своето самовластие – това отчасти означава да приемеш
папата, това са свободите на галиканската църква.
Има няколко нации, чието подчинение
отива още по-далеч. В наше време сме били свидетели как един независим владетел
иска разрешение от папата да възложи на своя кралски съд да осъди обвинени в
отцеубийство монаси, как той не получава това разрешение и как не се осмелява
да ги изправи на съд.
Известно е, че на времето папските
права са били още по-големи. Папите са стояли далеч по-високо от древните
богове, защото боговете само привидно властвали над империите, докато папите
разполагат реално с тази власт.
Стурбин смята, че можем да извиним
онези, които се съмняват в божествеността и непогрешимостта на папата, ако
имаме пред вид следното:
Тялото на свети Петър е било
осквернено от четиридесет схизми и окървавено от двадесет и седем;
Етиен VІІ, син на свещеник, изровил
тялото на предшественика си Формоза и заповядал да отрежат главата на този
труп;
Затъналият в убийства Сергий ІІІ
имал син от Марозия, който наследил папството;
Любовникът на Теодора, Йоан Х, бил
удушен в леглото й;
Синът на Сергий ІІІ, Йоан ХІ, бил
известен единствено с разврата си;
Йоан ХІІ бил убит в дома на
любовницата си;
Бенедикт ІХ купил и продал
папството;
Григорий VІІ предизвикал
петстотингодишни граждански войни, които били продължени от приемниците му;
И сред толкова користолюбиви,
жестоки и развратни папи е съществувал Александър VІ, чието име предизвиква
толкова ужас, колкото имената на Нерон и Калигула.
Някои смятат, че това доказва
тяхната божествена природа, която е просъществувала въпреки толкова
престъпления. Значи след като халифите са вършели още по-ужасни неща, те са
били по-божествени. Така разсъждава Дермий; йезуитите обаче му дадоха достоен
отговор.
М27
(Voltaire, Dictionnaire philosophique, Edition par R.Naves, Paris, Garnier, 1936)
"Либра Скорп" ООД
гр. Бургас 8018, п.к.38
тел.: 056/3-26-24; 088/799-64-34; 089/837-85-50
E-mail: meridian27@mail.bg
НАЧАЛО; ЗА НАС; УСЛУГИ; ЦЕНИ; ЗАБАВНО; УКАЗАТЕЛ; КОНТАКТ